Жан-Жак Русо. Биография и идеи

Жан-Жак Русо е влиятелен швейцарски философ, който оставя ярка следа със своята политическа философия.

Жан-Жак Русо твърди, че човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови и че обществото покварява. Неговото мислене за обществения договор и виждането му за принципите “свобода”, “равенство” и “братство” повлияват силно на Френската революция и оттогава досега вдъхновяват по-радикалните мислители.

Как преминава животът на Жан-Жак Русо? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Русо

Жан-Жак Русо е роден през 1712 г. в Женева в протестантско семейство. Майка му умира само дни след раждането и в ранното му детство грижи за него полага баща му, който е часовникар.

Под ръководството на баща си, младият Жан-Жак се научава да чете, когато е на 5-6 години. Когато става на 10, баща му се жени повторно и заминава в друг град, след което Русо го вижда рядко, а грижите за него поема чичо му.

Когато е на 16 години, Жан-Жак Русо заминава за Франция и приема католицизма. Докато се опитва да си създаде име на композитор, той работи какво ли не – слуга, възпитател, секретар, държавен служител. Някъде в този период се запознава със своята благодетелка баронеса дьо Варан, на 29 години, която по-късно става и негова любовница. Благодарение на нея, Русо сериозно изучава философия и музика.

Жан-Жак Русо прави опити за композиране, както и предлага някои рационализации в областта на музиката, свързани с нова система за записване на нотите и др., но те са отхвърлени от френската Академия на науките. След запознанството си с френския философ Дени Дидро започва да проявява интерес към философията и писането.

Скоро талантът му изпъква и Русо представя на обществото свои оригинални политико-философски идеи. Те са плод на всичко, което Русо е прочел от предишни философи, в комбинация с наученото от дискусиите с Дидро и собствени размишления.

В същото време, Жан-Жак Русо продължава да се интересува и от музика. Той пише либретото и музиката на операта “Селският гадател”, която е изпълнена за крал Луи XV през 1752 г. Кралят е толкова очарован от музиката му, че всички са сигурни, че Русо ще получи доживотна пенсия, но за неудоволствие на приятелите си, Русо отказва изобщо да се появи на аудиенция, което му носи прозвището “човекът, отказал кралска пенсия”.

Основните философски трудове на Жан-Жак Русо са “Беседа за науките и изкуствата” (1750), “Беседа за произхода и основата на неравенството между хората” (1755), “Беседа за политическата икономия” (1755) и “Общественият договор” (1762). Спорните възгледи, изразени в тях стават причина книгите му да бъдат забранени във Франция и Швейцария и да бъдат издадени заповеди за арестуването му.

Това принуждава Жан-Жак Русо да приеме поканата на Дейвид Хюм да живее в Англия. Пристигането на Русо в Англия е истинска литературна и философска сензация и там той се радва на огромен интерес, оживление и тълпи около себе си.

След като двамата с Хюм се скарват, Русо се завръща във Франция и живее там първоначално под фалшиво име. По-късно получава официално разрешение да се завърне в Париж, където живее до смъртта си. Умира през 1778 г. от инсулт.

Русо и свободата

Жан-Жак Русо е силно впечатлен от идеята на Томас Хобс за обществения договор, доразвита по-късно от Джон Лок, според която основното в човешкото общество е правото на частна собственост и именно това следва да бъде главната цел на една държава – опазване на частната собственост.

Жан-Жак Русо обаче възприема кардинално различна гледна точка.

Докато за Хобс животът на човека в естествено състояние е “самотен, беден, неприятен, животински и кратък”, според Русо в естествено състояние човекът е добър по природа. Хората са надарени по рождение с добродетели и още по-важно – с атрибутите състрадание и емпатия. Пример: Адам и Ева – съвършените естествени хора.

Оставен да живее сам, например в гората или някъде другаде сред природата, човекът е невинно, щастливо и свободно същество. Щом обаче бъде изведен от това свое естествено състояние и настанен да живее в обществото, например в големия град, той започва да се променя към лошо. В човека започва да се проявява силата на разума, която го отделечава от останалата природа и от естествените му добродетели.

Този процес според Русо започва в момента, в който някой човек за първи път огради парче земя за себе си и така въведе представата за собственост. Постепенно групите хора започват да образуват общества, в които, за да защитават своята частна собственост и за целта разработват системи от закони. Тези закони се създават от богатите – тези, които имат собственост, и се налагат над бедните – онези, които нямат собственост. Малко по малко законите обвързват хората по различни несправедливи начини.

За да съхраняват своята частна собственост и за да налагат интересите си над интересите на останалите, хората стават все по-егоистични, себични и вманиачени в опити да наложат господството си над другите. Това е съзнателен подход, но с ужасни психологически последици за тях. Невинността и свободата им постепенно се заменят с несправедливост и поробване. На практика излиза така, че въпреки, че човек се ражда свободен, в живота си той трябва да се съобразява със законите в обществото, създадени с цел да го ограничават и потискат.

Оттук произлиза и голямата идея на Жан-Жак Русо, изложена в труда му “Общественият договор”, че човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови, тъй като обществото го покварява.

Русо и общественият договор

Жан-Жак Русо не се ограничава единствено с песимистичен анализ на обществото, а се заема да предложи решение, което би позволило на хората да са толкова свободни в обществото, колкото и извън него, докато в същото време се подчиняват на законите на държавата. Това би било възможно, ако се премахне едрата частна собственост, ако няма обществено неравенство и потискане на човек от човека.

В “Общественият договор” Русо излага своето виждане за алтернативно общество, управлявано не от аристокрация, монархия или Църква, а от всички граждани. Той си представя гражданското управление като единен организъм, приемащ закони в съответствие с т.нар. “Обща воля” – централна идея в политическата философия на Русо.

Общата воля е това, което е най-добро за цялата общност, за цялата държава. Законите се създават от всички и се прилагат от всички и всички ще бъдат равнопоставени.

В тази връзка, Жан-Жак Русо казва:

“Общата воля трябва да идва от всички и да се отнася за всички.”

За разлика от обществения договор, описан от Томас Хобс в “Левиатан”, според който хората трябва да се откажат от много от своите естествени свободи, за да живеят в общество, Русо насочва към предоставяне на правомощия на народа като цяло, за благото на всички, както и към правораздаване, което е дело на обща воля. Свободата да се участва в законодателния процес би довела до елиминиране на неравенството и несправедливостта.

Когато хората преценяват каква следва да е Общата воля, те трябва да пренебрегнат егоизма си и да се фокусират върху благото на цялото общество – общото благо. Когато хората се събират и формират общество, те се превръщат в нещо като една личност, като всеки индивид е част от едно по-голямо цяло. За да останат истински свободни в обществото, те трябва да се подчиняват на закони, които са в съгласие с Общата воля. Желанията им трябва да съвпадат с това, което е в интерес на всички, а законите да помагат да се избягват себичните действия.

Това е начинът, чрез който според Жан-Жак Русо индивидът може да бъде едновременно свободен и в същото време да се подчинява на законите в държавата. Подобни идеи отвеждат до прословутите “свобода”, “равенство” и “братство”, които малко след смъртта на Русо стават мото на новата Френска република.

Но какво би се случило, ако някой човек не желае да се съобразява с Общата воля и поставя своите лични интереси над тези на обществото? Жан-Жак Русо посочва, че в такъв случай този човек трябва да бъде “принуден да бъде свободен”.

С други думи, всеки, който се противопоставя на интереса на неговото общество, е длъжен да влезе в крак с останалите и да бъде заставен да се съобрази с Общата воля. Така, той в крайна сметка ще бъде свободен, въпреки, че първоначално ще си мисли, че е точно обратното.

Като хора, които живеят в общество, ние можем да бъдем истински свободни единствено когато следваме Общата воля, дори и ако го правим по принуда, учи Русо.

Русо и някои причини за покварата

Дотук стана ясно, че животът в общество, чиито закони бранят частната собственост, става причина за отдалечаване на човека от естественото му състояние и води до неговата поквара, според Жан-Жак Русо.

Но Русо обръща внимание, че човек се покварява и благодарение на други начини – чрез образованието, науката и изкуството.

В “Беседа за науките и изкуствата” (1750), Жан-Жак Русо излага идеята, че изкуството и науката изкривяват и рушат морала. Той твърди, че те не само не правят по-добри умовете и живота, но и намаляват човешките добродетели и щастие. С това свое есе Русо получава първа награда на конкурс, организиран от Академията в Дижон.

В книгата си “Емил или за възпитанието” (1762), Жан-Жак Русо пише, че образованието е причина за покваряване на естественото състояние на човека и затвърждава злините на съвременното общество. Вместо образование на интелекта, той предлага да обучаваме сетивата си, а религиозното ни образование да се ръководи от сърцето, не от главата.

Цитати от Русо

Жан-Жак Русо е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.”
• “Всеки човек, който не работи, е негодник.”
• “Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.”
• “Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.”
• “Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.”
• “Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.”
• “Да купиш мир от врага си означава да го снабдиш със средства за нова война.”
• “Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, а в това да не трябва да прави това, което не иска.”
• “Най-вярното средство да завоюваш любовта на другите е ти да им подаряваш своята.”
• “Бъди справедлив и ще бъдеш щастлив.”
• “Съвестта е гласът на душата, а страстта – гласът на плътта.”
• “Всички страсти са хубави, когато ние ги владеем, и всички са глупави, когато им се подчиняваме.”
• “Парите, които притежаваш, са оръдие на свободата; парите, които преследваш, са инструмент на робството.”
• “Мразя лошите принципи дори повече от лошите дела.”
• “Предпочитам вълненията на свободата пред покоя на робството.”

В резюме

Със своите идеи в областта на политическата философия, Жан-Жак Русо оставя трайна следа.

Твърдението на Русо, че естественото състояние е по-високо от цивилизацията, основана на гражданско общество чрез обществен договор, става причина за пререканията му с други реформатори, като например съвременниците му Хюм и Волтер.

В същото време, влиянието му върху философията се проявява в по-силна степен през XIX век, когато философи от ранга на Георг Хегел и Карл Маркс стъпват на идеите му в развитие на своите собствени системи за политическа философия.

Прочети повече: Кратка история на философията.