Жак Лакан. Биография и идеи

Жак Лакан е френски психоаналитик и психиатър, чиито идеи оказват значително влияние върху развитието на френската психоаналитична школа.

Жак Лакан използва подходи, които интегрират психоанализата с елементи от философията и лингвистиката. Това му дава възможност да представи своите възгледи за човешката психика и личност по един по-различен начин, затова и с основание наричат психоанализата му “лаканизъм”.

Как преминава животът на Жак Лакан? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Лакан

Жак Мари Емил Лакан е роден през 1901 г. в Париж. Семейството му е благосъстоятелно и фанатично религиозно.

Лакан учи в католическо йезуитско училище, а след това продължава образованието си в Медицински университет в Париж. Специализира психиатрия през 1931 г.

Един от неговите преподаватели е психиатърът Клерамбо, известен с практиката си за лечение на параноични и еротически бълнувания. Под негово влияние Лакан започва самостоятелно да се занимава или изучава подходи като мистицизъм, фройдизъм, философия, марксизъм и лингвистика.

Един от първите опити на Лакан в теорията на психоанализата е дисертацията му на тема за параноичната психоза. Дисертацията е публикувана в научни списания и предизвиква интерес сред читателите, сред които е и художникът Салвадор Дали. Вдъхновен от идеите на Лакан, Дали създава своята прочута картина “Гнилото магаре”.

След завършване на университетско си образование, Жак Лакан работи като лекар-психиатър и съдебен психиатър. Работи във военна болница в окупирания от нацистка Гемания Париж.

В стремежа си да преразгледа подходите за изучаване на човешката психика и човешката личност, Лакан изучава диалектиката на Георг Хегел, творчеството на художниците-сюрреалисти, лингвистичните идеи на Сосюр и Якобсон. Лакан се концентрира върху тезата за несъзнаваното като базова част на психиката. Стига до идеята, че езикът на несъзнаваното не е езикът на Аз-а, а езикът на Другия.

Жак Лакан провежда терапевтични сеанси, чието времетраене съкращава наполовина от обичайното за това време. Това служи като повод той да бъде изключен от Международната психоаналитична асоциация. В отговор през 1954 г. Лакан създава своя школа по психоанализ. Тя е известна под наименованието “Училище на Фройд в Париж”, а от 1981 г. е преименувана в “Училище за каузата на Фройд”. Лакан провежда ежеседмични семинари за обучение и развитие на практикуващи психиатри в духа на своите идеи. По-късно материалите от неговите семинари биват издадени като трудове в 27 тома.

Други известни произведения на Лакан са: “Функциите и полето на речта и езика на психоанализата“ (1953), “Трудовете на Фройд за техниките на психоанализа” (1954), “Аз-ът в трудовете на Фройд” (1055), “Инстанцията на буквите в несъзнаваното или съдбата на разума след Фройд” (1957), “Образуване на несъзнаваното” (1958), “Етика на психоанализа” (1960), “Тревогата” (1963), “Четирите основни понятия на психоанализа” (1964), “Грешната страна на психоанализа” (1970).

Въпреки популярността си, Жак Лакан е критикуван за сложния език и за използването на математически и лингвистични термини. Критикуван е още и заради своя характер и привички.

Жак Латан има два брака и четири деца.

В последните години от своя живот Лакан боледува от рак. През 1978 г. е опериран и след това за известно време продължава да пише и да провежда семинари и лекции пред големи аудитории.

Жак Лакан умира през 1980 г със славата на един от най-влиятелните интелектуалци на Франция, който популяризира нови идеи за т.н. “чувство за Аз”, както и за структурата на човешката психика, структура на личността, човешките наслади и др.

Лакан и чувството за Аз

Както е известно, психоаналитиците разглеждат несъзнаваното като част от психиката, която съхранява спомени. Това са спомени, които ние искаме да отблъснем, не не можем да се измъкнем от това хранилище с помощта на своето съзнание.

Една от фундаменталните идеи на Жак Лакан по тази тема е за несъзнаваното, но за разлика от други психоаналитици, той счита, че езикът на несъзнаваното не е езикът на Аз-а, а езикът на Другия.

Жак Лакан пише:

“Аз-ът е винаги в полето на Другия. Несъзнаваното е говоренето на Другия.”

Според Лакан, “Другият” е всичко, което е отвъд границите на “себе си”. Това е средата, в която сме родени, средата, която е нужно да преосмисляме, за да оцелеем. Ние се определяме и предопределяме чрез съществуването на “Другия”, т.е. разбираме себе си чрез езика (говоренето) на Другия. Нещо повече, ние използваме този език, когато изразяваме своите най-съкровени мисли.

Така например, Лакан предлага детето да бъде научено “да събира” усещанията си в определени категории (“знаци” и “кодове” в контекста на лингвистиката), за да е способно да разбира своята среда. По този начин, казва Лакан, детето придобива осъзнатост и живее по-добре в своя свят.

Тази идея на Лакан оказва голямо влияние върху практиката на психоаналитиците. Те се насочват не към симптомите, а към средата на индивида-пациент. По този начин интерпретацията на проблема е по-открита и обективна.

Лакан и структурата на психиката

Друга важна идея на Жак Лакан е за структурата на човешката психика, Тя е свързана с по-горната идея. Лакан твърди, че несъзнаваното е устроено така, както е усторен и езикът, но това “устройване” протича на три части в процеса на развитие на детето.

Схемата на Лакан е “Въображаемо-Символично-Реално”. Представена е за пръв път на семинар, воден от Лакан в “Училище на Фройд в Париж”.

Лакан илюстрира своята идея с помощта на рисунка, която е известна в математиката като “Колелото на Боромео”. Фигурата се състои от три кръга, всеки един от трите кръга е обвързан с с другите два.

Ето каква е схемата на Лакан за структурата на човешката психика:

1. Въображаемо. Това е тази част на психиката, която се формира в ранното детство. Основава се на представите на детето за самото него, следвайки образа на друг, който прилича на него. Този стадий настъпва, когато детето започва да се разпознава, гледайки се в огледалото.
2. Символично. Тази част на човешката психика обхваща разбирането на различни социокултурни норми (правила, забрани, позволени неща, представи за добро, лошо и т.в.). Тя се усвоява от детето чрез символи и кодове, по подобие на усвояването на всеки език.
3. Реално. Тази част на човешката психика възниква, когато детето се връща към нещо (предмет, събитие, друг човек) след известно време и забелязва, че е настъпила някаква променя. Възможно е реалното да предизвика определена травма.

Жак Лакан твърди, че смесването на трите части на човешката психика водят до определена страст.

Например, смесването на Реално и Въображаемо поражда ненавист, смесването на Реално със Символично води до невежество, а смесването на Символично с Въображаемо – до любов.

Лакан и личността

Жак Лакан обяснява структурата на личността с Едиповия комплекс, считайки че този комплекс има голямо значение за формирането на символическото в човешката психика, когато то се среща с реалното.

Лакан разбира Едиповия комплекс като фрустрация на детето. То се чувства отхвърлено от майка си заради нейното желание да отделя време и за бащата. Лакан стига до заключение, че детето има три начина да реагира, когато изживява Едипов комплекс.

Трите начина за реакция на детето са:

1. Да отхвърли напълно определена част от реалността, като приеме, че тя просто не съществува. Тази реакция съхранява връзката на детето с майката, но то не осъзнава себе си като отделен индивид.
2. Да контролира майката, приемайки, че все пак и тя има нужда от детето си. Тази реакция води до идентифициране на детето с бащата-съпруг. Така се ражда невротичният тип личност, който реализира своите намерения, отчитайки външните забрани.
3. Да се възприеме като всемогъщ индивид, въпреки че разбира, че съвсем не е всесилен. Тази реакция води до опасната психопатична структурира на личността. Тя е типична за серийните убийци, за психопатите, за жестоки престъпници. Такива хора нямат символичните представи за Другия и не се подчиняват на външните забрани.

Идеята на Лакан за трите вида реакции на детето при Едипов комплекс оказват влияние както на психотерапията, така и на възможностите за разкриване на профила на криминални престъпления.

Лакан и чувствата на желание и наслада

Творческите идеи на Жак Лакан засягат и чувството на желание, вкл. и сексуалното желание. Лакан счита, че желанието е “нещо, което никога не може да бъде удовлетворено”.

Ето какво отбелязва той:

“Желанието е екзистенциална диря, чувство на вътрешна недостатъчност, която никога не може да бъде запълнена.”

Лакан твърди, че хората изпитват удоволствие именно от невъзможността да удовлетворят своето желание и че преживяването на някаква потребност е винаги по-вълнуващо, отколкото изпълнението й.

Интересен е и възгледът на Лакан за чувството на наслада. Според него това чувство включва не само удоволствието, но и страданието. Той уточнава как проявите на наслада и страдание са свързани с типовете личност.

Невротикът, например, чувства тревога, отвращение и страх, когато се приближава към това, което би му донесло наслада. Той е едновременно привлечен да се наслади на това, което желае, но същевременно разбира, че това би му донесло унищожение. След като усети наслаждението, невротикът изпитва страдание. Затова обикновено невротикът избягва нещата, които биха му донесли наслаждение.

В резюме

Жак Лакан е френски психиатър и привърженик на психоанализата. Той използва философски възгледи и идеи от лингвистиката и допринася за развитие на теорията и практиката на психоанализа с нови идеи.

Сред най-значимите идеи на Лакан са чувството за Аз, структурата на човешката психика и човешката личност, желанията и чувството на наслада.

Жак Лакан счита, че психотерапията трябва да обнови своите методи, за да лекува успешно психическите проблеми на хората.

Прочети повече: Зигмунд Фройд. Биография и идеи.