Зенон. Биография и идеи

Зенон от Китион е известен философ от Елинистическия период на философията, останал в историята като основател на школата на стоицизма.

Философията на Зенон се изразява в схващането, че чрез самоконтрол и отдръпване от нещата, над които нямаме влияние, ние можем да станем безразлични към болката и удоволствието, бедността и богатството. Така ще живеем в хармония с природата във всичките й аспекти, добри или лоши, и в съответствие с постановеното от върховния законодател.

Стоицизмът на Зенон се превръща в доминираща философия по време на Елинистическия и Римския период и оказва силно влияние върху ранното християнство.

Как преминава животът на Зенон? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Зенон

За точната година на раждане на Зенон се спори, но е прието, че той е роден някъде през 332-334 г. пр.н.е. в гръцката колония Китион, която днес е град Ларнака в Кипър.

Бащата на Зенон, Мназей, бил търговец, който натрупал цяло състояние от порфир – морав мрамор, който за египтяни, гърци, а след това и римляни се свързвал с имперската мощ и богатство. Когато Мназей плавал до Атина и обратно, той често посещавал книготърговци на Атинския пазар, от които купувал всякакви текстове за сина си – трагедии, комедии, поеми и диалози.

Понякога сред свитъците попадали и истински съкровища за младия Зенон – творби, написани от отдавна починалия Платон. Зенон е завладян от идеите му и мечтае да пътува до Атина, но става така, че когато поема бащиния бизнес, инструкциите, които получава са да търгува с порфир, а не с философия. Така, Зенон не успява да стигне до Атина чак до тридесетгодишна възраст.

При едно пътуване в Средиземно море корабът на Зенон претърпява корабокрушение, но за късмет в близост до пристанището на Пирея. Не става ясно какво се случва с екипажа и товара, но Зенон съумява да се добере до Атина. От този момент нататък той поема по нов път. По-късно той казва по този повод:

“Добре стори, Фортуно, така да ме тласнеш към философията.”

На сушата Зенон се насочва право към търговците на свитъци. Там открива екземпляр на “Меморабилия” на Ксенофонт – спомени за Сократ, описващи разговори между мъдреца и негови ученици. В този труд Зенон открива идея, която ще стане централна в начина му на живот, свързана с начина, по който трябва да се образова детето. Според нея, макар че в училище да учат децата на много неща, често най-важните умения се пропускат, като например как да се наспиш пред нощта или как да преодоляваш разочарованията. Обучението на тези неща би било от огромна полза, заявява Сократ, и Зенон е съгласен.

Описват Зенон като изпит и мургав мъж, който води аскетичен живот, повлиян от идеите на кинизма. Главното му удоволствие е да се припича на слънце, похапвайки смокини и пиейки вино. Речта му е директна, а поведението безкомпромисно, като той се надсмива на богатите атиняни и предпочита разговори с бедните просяци и невежите слуги.

Историкът от III век сл.н.е. Диоген Лаерций отбелязва, че Зенон поддържа много малко контакти с жени и предпочита компанията на мъже и момчета. Живее известно време с Персей, който може би е бил негов любовник или слуга, но със сигурност е бил и негов приятел и ученик. Когато Зенон е поканен да стане съветник на Македонския владетел Антигон II, той изпраща именно Персей, който по-късно става важна фигура в царския двор.

Зенон написва десетки творби, със заглавия “За емоциите”, “За дълга”, “За законите”, “За знаците” и др., но нито една от тях не оцелява до наши дни.

Зенон почива около 262-265 г. пр.н.е. Според легендата, един ден той се спъва и пада, като счупва палеца на единия си крак. Твърди се, че тогава Зенон решава, че му е време да умре и се самоудушава, задържайки дъха си! В негова чест е издигната гробница, заради силното морално влияние, което той оказва на младите хора по онези години.

Зенон и стоицизма

Погледнато в исторически контекст, след смъртта на Аристотел възникват две главни философски школи – Епикур, който за времето си не привлича много последователи, и стоицизма на Зенон, който става далеч по-популярен.

По своята същност стоицизмът е завършена философска система, която включва широк спектър от познание – от идеи за физиката на вселената до логиката на човешкото мислене. Най-голямо внимание обаче вероятно заслужават идеите му за етиката.

Зенон смята, че Космосът се управлява от природни закони, дадени от върховен законодател. Според него човек е напълно безсилен да промени тази реалности и освен да се наслаждава на благодеянията й, трябва да приеме и нейната жестокост и несправедливост.

Ето как, една от централните концепции на стоицизма е идеята за човешкото самосъхранение. Както животните, така и хората са склонни да избират нещата, които правят живота им по-хубав, и да избягват свързаните с опасности действия. Но докато за повечето животни “хубаво” и “добро” е да намерят храна и подслон, за хората нещата не се свеждат единствено до това.

За хората, които не само оцеляват, но и мислят, особено важно е упражняването на способността да вършим добро, да мислим добре, да бъдем добри. Тоест, ние хората трябва да се грижим за душите си, освен за телата си и ако храненето и секса са лечение на копнежа, то философията е лечение на ума и душата.

Според Зенон, този по-висш елемент е определяща черта на човека. Той привежда следния пример: ако да речем човек е подложен на мъчение от тиран, за да признае нещо, което не е истина, в негов висш интерес е да изтърпи мъчението и да запази мълчание. Може дори да избере смъртта, вместо да излъже. Това няма да допринесе за оцеляването му като животно, но ще допринесе за оцеляването му като човек, защото ще съхрани неговия интегритет, разум и мислене.

Нещо повече, да понесе жестокостта и да рискува живота си в името на истината в известен смисъл е саможертва. По този начин, твърди Зенон, можеш да бъдеш щастлив, докато те подлагат на мъчения, защото ти знаеш, че съхраняваш най-доброто в себе си. Едно животно никога не може да изпита това (или поне ние смятаме така).

В този ред на мисли, стоиците вярват, че самоубийството понякога е най-добрият начин на действие. Неколцина представители на стоическата традиция са запомнени с това, че се самоубиват. Клеант гладува до смърт. Сенека си прерязва вените. Цицерон навежда глава, за да посрещне меча. Самият Зенон сдържа дъха си – нещо, което според медицината е невъзможно, но той демонстрира пред последователите си колко съвършено е овладял начина на живот, който сам проповядва.

На практика, стоическата нагласа към страданието и самоубийството е един от резултатите, които Зенон прави като интерпретация на учението на Сократ, за което стана дума по-горе: за хората е важно не само да живеят, но и да живеят добре. А хората могат да живеят добре, ако са получили добро образование за подобен добър живот. Подобно образование е необходимо, за да може човек да понася страданието си и ако се налага, да се изправи пред смъртта.

Но стоицизмът далеч не е фокусиран само върху страданието, а и върху култивирането на добродетели. Добродетелите – като смелост, сила на духа, благоразумие, справедливост и др., са важни качества на здравата душа. Те изваждат наяве най-доброто от нас и спомагат за благополучието ни. В сравнение с добродетелите, други неща, като богатство или здраве, са без значение, освен в рамките на необходимия минимум.

Всичко това на свой ред значи, че може да си стоик, независимо дали си богат или беден, здрав или болен. Вероятно тази универсалност на стоицизма допринася за неговата привлекателност и популярност, макар че богатите трябвало да имат едно наум. Зенон учи, че прекалената грижа за богатството или здравето може да бъде опасна, тъй като лесно отклонява човека от тясната пътека, която води до истински значимите добродетели.

Друга важна идея на стоицизма на Зенон е да се очакват лоши неща и те просто да се приемат като нормална част от живота. Например, събуждащ се сутрин и започваш да си представяш как губиш работата си, сгазва те автомобил или партньорът ти те напуска… Стоиците твърдят, че ако системно и сериозно се практикува подобен песимизъм, ще сме по-подготвени да изживеем деня си добре в съгласие с по-висшата си природа и в резултат на всичко това ще живеем по-щастливо. Сутрин – в стрес, а през деня – в наслада.

Римският философ и скептик Епиктет, който е последовател на Зенон, доразвива тази идея. Той приканва съвременниците си да си представят, че се събуждат сутрин и веднага започват да се тревожат с мисли дали да накажат роба си, за да не стане мързелив, или да му простят, понеже животът му е труден. Според Епиктет, подобни тревоги не са хубав начин да се започне деня. Първо, защото те внасят неконтролируем смут в човешката душа, и второ, от роба се очаква да прави живота на господаря по-лесен, а подобен начин на мислене всъщност прави живота по-мъчителен и труден.

Следователно, отбелязва стоикът Епиктет, правилно е да пуснеш тревогата да си отиде. Той казва:

“По-добре е слугата ти да е лош, отколкото ти да си нещастен. Затова започни деня с дребни неща. Разляно е малко масло или е откраднато малко вино? Кажи си: “Това е цената на мира и спокойствието ми – нищо не е безплатно.”

Този начин на живот може да изглежда малко мрачен, но стоиците вярват, че в основата на подобна практика се крие оптимизъм. Като цяло, всичко в живота е за добро. Стоицизмът е своеобразен древногръцки вариант да “приемаш нещата”. Според тях човек трябва да се научи да приема Съдбата – каквото се случва, се случва, и няма смисъл да се оплакваш.

Това е ключова идея от аргументацията на Зенон за ползите от философското обучение. То лежи в основата на практиката да понасяш болката и да подготвяш щастието си, като размишляваш за най-лошото. Това е процес на “пускане по течението”, в който човек осъзнава, че течението започва вътре в него, с осъзнаване на чувствата и на способността им да те извадят от равновесие.

Според Зенон и стоиците, когато постигнеш вътрешна хармония, мисловният ти живот става по-ясен и се научаваш да поддържаш тази настройка. Накрая, когато станеш опитен стоик, ще осъзнаеш, че природата като цяло е толкова уравновесена, колкото си станал и ти, защото човешката ти природа е част от цялото, от Космоса.

Стоицизмът оцелява шест века и се превръща във водеща житейска доктрина на поколения римляни. Стоическата философия е заимствана и от християните в опитите им да формулират вижданията си за етиката. В същото време, по своята същност стоицизмът е много по-близо до Даоизма или дори някои вариации на Суфизма, отколкото на ортодоксалното християнство.

Други идеи на Зенон

Една от най-популярните творби на Зенон е “Държавата” – име, което съвпада неслучайно с едноименния труд на Платон, на когото Зенон се е възхищавал.

В тази своя творба Бащата на стоицизма споделя различни идеи. Вече стана дума, че Зенон отрича общото образование и е радетел на философското обучение на децата. Той също така смята, че само добродетелните хора могат да бъдат считани за истински граждани (със съответните права). Зенон твърди, че мъжете и жените са равноправни и дори следва да носят еднакви дрехи, но в същото време е и защитник на идеята, че жените следва да са “общи”, т.е. застъпник е на “свободната любов”.

Зенон приема сексуални практики като мастурбация, хомосексуализъм и проституция, но, странно или не, е против изневярата. Той смята, че храмовете, съдилищата и дори парите не са необходими на хората. Призовава за създаване на град, основан най-вече на принципите на любовта.

В метафизично отношение, Зенон счита, че Бог е цялата Вселена – една свещена разумна единица, в която всичко е част от цялото. Приема монизма и по-конкретно вярванията на Хераклит за свещения и съзидателен огън (или етер), който е фундаменталната субстанция на всичко във Вселената. Първичният огън преминава във въздух, след което се превръща във вода, по-плътната част от която на свой ред се втвърдява и става земя, а по-леката се превръща обратно във въздух и оттам – в огън.

Зенон смята, че индивидуалните души на хората са част от същия този фундаментален огън и всички те произлизат от един свят-душа на Вселената

Цитати от Зенон

Зенон е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Имаме две уши и една уста, та повече да слушаме и по-малко да говорим.”
• “Целта на живота е да живеем в съгласие с Природата.”
• “Човек покорява света, като покори себе си.“
• “Благополучието се постига малко по малко и въпреки това не е малко нещо.”
• “Всички добри хора са приятели един на друг.”
• “Приятелят е нашето алтер его.”
• “Любовта е стремеж към сближаване, причинено от виждането на красотата.”
• “Времето е разстоянието на движението.”

В резюме

Философията на Зенон оставя сериозна следа в културната история на човечеството.

Стоицизмът на Зенон е популярна философия не само по време на Античността, но се изучава и се радва на интерес дори в наши дни. Като добър учител, приживе самият Зенон живее според принципите, на които учи останалите.

Основното послание на Зенон е ясно и красноречиво – човек може да постигне щастие и добродетелност, ако приема Съдбата такава, каквато е. И още – ако се занимава с философия, човек получава шанс да опознае себе си и живота си.

Прочети повече: Кратка история на философията.