Литературата за успех от последните няколкостотин години неизменно подчертава ползите от здравата работа.
Но защо напоследък се получава така, че някои хора смятат, че “здрава работа” е мръсна дума?
Моята дефиниция за “здрава работа” е “работа, която е предизвикателна”. За да постигнеш успех е необходимо да работиш здраво по трудни, предизвикателни задачи.
Проблемът се появява, когато хората гледат на предизвикателната работа като на мъчителна или неприятна работа.
Нужно ли е една предизвикателна работа да бъде на всяка цена мъчителна?
Не, разбира се. Всъщност, важен ключ за успеха е да се научим да се наслаждаваме на предизвикателната работа И едновременно с това да се наслаждаваме на здравата работа по нейното свършване.
Защо предизвикателна работа?
Защото предизвикателната работа, когато е интелигентно подбрана, се отплаща.
Това е работата, която хората с по-слаб характер ще избягват. И ако усещаш, че твърдя, че хората, които избягват предизвикателната работа имат проблем с недостатък в характера си, на прав път си. При това недостатъкът е голям.
Ако избягваш предизвикателната работа, избягваш онова, което трябва да правиш, за да успееш.
За да поддържаш мускулите си силни и ума си остър, трябва да ги предизвикваш. Да вършиш само онова, което е лесно ще те доведе до физическа и умствена отпуснатост и до посредствени резултати. След това ще отделяш сериозно количество време и усилия да се оправдаваш, че подобна отпуснатост е ОК, вместо да проявиш инициатива и да поемеш някакво истинско предизвикателство.
Да се справяш с предизвикателства изгражда характера, така както вдигането на тежести изгражда мускулите. Да избягваш предизвикателствата е като да изоставиш развитието на собствения си характер.
Разбира се, естествено е да се опитваме да избягваме онова, което е мъчително и неприятно, така че ако гледаме на предизвикателството като на нещо изцяло мъчително, със сигурност ще го избягваме.
Но като постъпваме по този начин, избягваме така важното развитие на характера, което само по себе си е една често пъти изключително предизвикателна задача.
Ето защо, трябва да се научим да обичаме предизвикателствата, вместо да се страхуваме от тях, така както един един атлет може да се научи да обича болката от още едно повторение с тежестите, което нацепва мускулните му фибри, позволявайки им по този начин да станат по-силни.
Ако избягваш болката, ще избегнеш растежа. Това е вярно както при изграждането на мускули, така и при изграждането на характер.
Докато масовата философия на хората е да се движат по течението, един сериозен минус на подобно схващане е, че така губиш контрол върху живота си в това течение. Което е приемливо, ако нямаш нищо против да живееш пасивно и да оставяш нещата да ти се случват, вместо сам да определяш съдбата си.
Ако усещаш, че си на този свят, за да се возиш по течението на живота си, вместо да го управляваш, тогава трябва да приемеш мястото, към което те отвежда това течение и да се научиш да го харесваш.
Но понякога течението не води в здравословна посока. Можеш да се носиш по течението и изведнъж да се окажеш в доста прецакана ситуация, ако не упражняваш по-директен контрол върху живота си в случаите, в които е необходимо.
Другата алтернатива е да гледаш на себе си като на движещата сила, която управлява живота ти. Ти създаваш и контролираш течението. Това е един по-предизвикателен начин да се живее, но така също и по-отплащащ се. Не си ограничен само до онзи житейски опит, който може да се придобие, ако човек живее пасивно или безболезнено – сега можеш да имаш много повече от онова, което би искал, само защото си готов да приемеш и поемеш по-големи предизвикателства.
Ако в живота си се носех по течението и правех само най-лесните неща, никога нямаше да се науча да чета, да пиша, да пиша на компютър… всичко това са били предизвикателства, които към съответния период от време са били противопоказни на онова, което ми се е струвало лесно и естествено.
Нямаше да завърша колеж. Нямаше да стартирам свой собствен бизнес. Със сигурност нямаше да разработя какъвто и да е собствен софтуер.
Нямаше да има начин да се включа в маратон – човек, който живее по метода на най-малкото съпротивление не прави това.
И гарантирано нямаше да говоря пред публика. Също така, нямаше да съществува моят уебсайт.
Вярвам, че в живота има моменти, в които човек се носи по течението, но гледам на себе си като на един от създателите на това течение. Мога да управлявам течението и да се нося по него, ако то ме води в желаната от мен посока, или да се отклонявам, когато е необходимо.
Когато се научиш да гледаш на себе си като на шофьор, който управлява собствения си живот, вместо като на пасивна жертва на същия този живот, тогава става много по-лесно да поемаш големи предизвикателства и да приемаш трудностите, които се изискват от тя понякога. Научаваш се да се наслаждаваш повече на развитието на характера си, вместо на малките трудности и дискомфорт, който изпитваш.
Свикваш да прекарваш повече време извън зоната си на комфорт.
Здравата работа започва да се превръща в нещо, което започваш да очакваш, защото знаеш, че тя ще те отведе до изключителен растеж.
Така с времето ще развиеш зрелостта и отговорността да разбереш, че някои цели никога няма да се постигнат от самосебе си и да “изплуват” изведнъж някъде по течението на живота ти.
Тези цели ще се сбъднат единствено ако сам си двигателната сила, която да ги реализира.
Когато се изправиш пред това да си кажеш “Ако винаги избягвам здравата работа, никога в живота си няма да опитам/имам/изживея X, Y или Z”, става малко по-лесно да прегърнеш идеята за предимствата на здравата работа.
Какво ще пропуснеш, ако не работиш здраво?
Вероятно никога няма да бягаш в маратон, да се ожениш/омъжиш за партньора на мечтите ти, да станеш мулти-милионер, да допринесеш с нещо истински значимо за света и т.н.
Ще трябва да се задоволиш единствено с онова, което течението на живота ти може да ти предложи, което е равно на посредственост. На практика само ще заемаш място и ще умреш, без животът ти да е имал смисъл. Светът ще си бъде същият с теб или без теб (въпреки теорията за хаоса).
Ако желаеш да постигнеш някои наистина големи и интересни цели, трябва да се научиш да обичаш здравата работа.
Здравата работа прави разликата. Тя откроява децата от зрелите възрастни. Можеш да продължиш да живееш като дете и отчаяно да се надяваш, че животът винаги ще е лесен, но тогава ще заседнеш в подобието на детски свят, работейки върху целите на другите хора, вместо върху собствените си цели, чакайки възможностите да кацнат на рамото ти, вместо да създаваш свои собствени възможности.
Когато се научиш да приемаш здравата работа, вместо да я отбягваш, ще спечелиш способността да реализираш свои собствени високи цели, без значение какво ще ти отнема да ги постигаш. Ще профучаваш покрай препятствията, които спират останалите – онези с по-малко кураж и решителност.
Но кое ще е това, което ще те доведе до тази точка? Какво ще те накара да приемеш здравата работа?
Твоята висша цел и предназначението ти в живота.
Когато живееш с висша цел и си наясно с предназначението ти в живота, здравата работа не е въпрос на желание. Тя е необходимост.
Ако в живота ти няма висша цел и предназначение, тогава можеш да избягваш здравата работа и това няма да има значение, защото си решил, че така или иначе и животът ти няма значение. Следователно на кого му пука дали работиш здраво или си поел по лесните пътеки?
Но ако имаш значима цел и предназначение за живота си, ще е нужна здрава работа, за да стигнеш там, накъдето си се запътил – всяко значимо предназначение ще изисква здрава работа. Трябва да признаеш пред себе си, че единственият начин, по който можеш да постигнеш своята висша цел е ако работиш здраво за нейното постигане.
И това е нещото, което ще те отведе отвъд страховете и егото ти, отвъд сълзите и сополите на малкото дете, което мисли, че здравата работа е нещо, което трябва да се заобикаля отдалеч. Когато живееш с висша цел и смисъл в живота, по-големи от теб самия, приемаш здравата работа и дори не я подлагаш на съмнение. Детето в теб се заменя със зрял възрастен, който поема отговорност да свърши работата знаейки, че без пълна отдаденост и много здрава работа нищо няма да се получи.
Желанието побеждава препятствията.
Покажи ми човек, който избягва здравата работа и аз ще ти покажа някой, който все още не е открил своето предназначение в живота. Защото всеки, който знае своето предназначение ще прегърне здравата работа. Ще плати с желание цената.
Ако все още не знаеш какво е твоето предназначение и висша цел в живота, тогава ти все още нямаш значение в света на зрелите хора. Просто се скиташ по течението, създадено от други хора, които живеят с цел.
Дълбоко в себе си ти вече знаеш това, нали?
Ако искаш животът ти да има смисъл за света около теб, здравата работа е цената, която трябва да платиш. Няма преки пътища.
Предназначението в живота и здравата работа са приятели. Предназначението е “защо”. Здравата работа е “как”. Предназначението е онова, което превръща работата в удоволствие. То преобразява болката от здравата работа в едно по-високо ниво на удоволствие от отдадеността, решителността и страстта. То превръща болката в сила и в един момент стига до точка, в която дори не усещаш болка, а само наслада от силата, която си придобил.
Нека повторя още един път – всичко се свежда до висшата цел и предназначението в живота. Създай си цел за твоя живот и живей с нея всеки ден. Всички други навици за успеха, като например здравата работа, автоматично ще паснат на местата си.
Открий твоето “защо”. Защо си тук? Защо животът ти има значение?
Това е най-добрият тест на свободната ти воля.
Прочети повече: Колкото по-трудно е, толкова повече трябва да ти харесва.
