Влияем ли се от възможните крайни резултати, когато избираме начина, по който да постъпим? Ако разчитаме на предишния си опит, то кой краен резултат помним и възпроизвеждаме?
Възможно ли е поведението ни да се определя от наша предишна постъпка или поведение, което ни е донесло някаква “награда”? Или по-скоро поведението ни е по метода “проба-грешка”?
Отговорите на тези и други подобни въпроси можем да открием, ако познаваме Закона за ефекта. Нека го разгледаме.
Закон за ефекта
Законът за ефекта е откритие на Едуард Торндайк – американски психолог и експерт в сферата на психологията на образованието, който е считан за първия бихевиорист. Торндайк формулира закона през 1898 г.
Законът за ефекта гласи, че живият организъм реагира на ситуацията според това какъв е възможният резултат, който може да получи.
Има две възможности:
- Ако резултатът е положителен, живият организъм го запомня и най-вероятно повторя отговора си при всяка следваща подобна ситуация.
- Отрицателнят резултат не се запомня, а за да не го повторя, организмът никога повече не реагира както преди.
Законът за ефекта на Торндайк се основава на опитите на Торндайк с животни – пиленца и котки, по подобие на опитите с Кучето на Павлов.
Ето един цитат от книгата на Торндайк “Животинската интелигентност” (1911), в която той описва същността на Закона за ефекта и начина, по който този закон действа:
“От няколко отговора на една и съща ситуация, тези, които са придружени или последвани непосредствено от задоволяване на животинското желание, при равни други начала, са тясно свързани със ситуацията. Когато тя се повтори, много вероятно е да се повтори и отговора. При тези резултати, които са съпроводени с неразположение и неудобство за животните, при равни други условия е малко вероятно да се повтори реакцията-отговор.”
Един от най-важните акценти в Закона за ефекта е, че връзката между стимул и отговор е нервна връзка и именно тя е тази, която се заучава и запечатва в паметта.
По-късно Торндайк доразвива Закона на ефекта с нови променливи величини – колко повторения са нужни, за да се запомни положителния или отрицателния резултат, колко следва да се забави даването на възможна награда, за да се стигне до търсения отговор и колко време е нужно на живия организъм, за да забрави предишния си отговор.
Друг важен акцент в Закона за ефекта на Торндайк е, че колкото повече повторения на връзката “стимул-реакция” се правят, толкова по-силна и по-устойчива става тя.
Едуард Торндайк отбелязва:
“Колкото по-силно е удовлетворението или дискомфорта, толкова по-голямо е засилването или отслабването на връзката.”
Както виждаме, Законът за ефекта установява един от принципите за научаване на определено поведение, а именно, че животните учат, като постигат успешни за тях резултати.
Торндайк разширява възможностите за приложение на този закон, като включва в него потенциала на човешката интелигентност.
Приложение
Законът за ефекта на Торндайк е най-важната опорна точка в школата на ранния бихевиоризъм. Но самият Торндайк счита себе си за психолог, който иска да подпомогне образованието, като обогати педагогическите методи с помощта на Закона за ефекта.
В този смисъл, Торндайк поставя акцент върху човешката интелигентност. Тя според него се основава на изградени нервни връзки и зависи не само от генетичните фактори, но и от личния опит.
Например, Торндайк отбелязва, че е нужно да преценяваме степента на развитие на видовете интелигентност в конкретния човек, както и дали стимулът, който му подаваме, би се възприел от него като “награда” или като “дискомфорт”.
В тази връзка, Торндайк обръща сериозно внимание на така нар. “учебна среда”. Учебната среда следва да осигури условия за измерване на човешкия интелект с помощта на тестове, да дефинира какви да са “наградите”, както и честотата на даване на награди.
Учебната среда според Торндайк има решаваща роля за научаването и утвърждаването на желаното поведение.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.В резюме
Законът за ефекта на Едуард Торндайк описва принципа на поведенческите реакции спрямо стимулите от външната среда. Според него живият организъм се научава да реагира на положителния резултат чрез нервна връзка, която се основава на получени преди това “награди”, а отрицателните резултати се забравят завинаги.
Законът за ефекта служи като опорна точка за възникване на ранния бихевиоризъм. Редица похвати, описани от Торндайк на основа на Закона за ефекта, са използвани в сферата на образованието и педагогиката.
Прочети повече: Едуард Торндайк. Биография и идеи.
