Закон на Прайс

Условно можем да разделим служителите във всяка организация на две групи хора – “суперзвезди” и “всички останали”.

Суперзвезди са най-ефективните служители, които носят най-високите резултати за своята организация. Всички останали служители също допринасят, но в значително по-слаба степен.

Под името “Закон на Прайс” е известна поучителна закономерност, която показва какъв е броят на служителите-суперзвезди във всяка организация. Нека разгледаме този закон.

Закон на Прайс

Дерек Прайс (1922-1983) е британски физик и изследовател на науката, признат също и за основател на сциентометрията.

Прайс прави проучване сред колегите си от академичната общност, които са автори на публикации по различни теми и открива, че половината публикации са дело на квадратния корен от броя на всички автори.

Тази закономерност става известна като “Закон на Прайс”, който гласи:

50% от работата се върши от квадратния корен на общия брой хора, които я изпълняват.

Какво означава това?

Това означава, че в една средностатистическа група, екип или организация броят на служителите-суперзвезди е приблизително равен на корен квадратен от общия брой служители.

Законът на Прайс е представен на диаграмата по-долу:

Ето няколко примера:

• Ако по дадена задача работи екип от 9 души, трима от тях (корен квадратен от 9) ще допринесат за 50% от екипната работа.
• Ако в един отдел работят 25 души, петима от тях (корен квадратен от 25) ще вършат 50% от цялата работа.
• Ако в една фирма работят 50 души, приблизително седмина от тях (корен квадратен от 50) ще са отговорни за 50% от общата работа.
• Ако в една организация членуват 100 души, десетима от тях (корен квадратен от 100) ще съдействат за 50% от съвместната работа.

На древногръцкия философ Хераклит се приписва следната мисъл, която е много близка по своята поука до Закона на Прайс:

“От всеки 100 мъже, които биват изпращани в битка:

10 дори не трябва да са там;

80 не са нищо друго, освен лесни мишени;

9 са истинските бойци и е късмет да ги имаме, защото те водят битката;

Ах, но 1, този 1 е истински воин и той ще върне останалите у дома.”

Законът на Прайс напомня на Закона на Парето, който гласи, че за много събития приблизително 80% от резултатите се дължат на 20% от причините.

И двете открития, всяко по свой начин и логика, са в подкрепа на тезата, че връзката между броя на служителите в една организация и създаваната от тях стойност е асиметрична.

Приложение на Закона на Прайс

Какви са приложенията на Закона на Прайс в контекста на работата, кариерата, бизнеса?

Най-напред трябва да се отбележи, че Законът на Прайс е по-скоро идея, а не научно доказана теорема за асиметричното създаване на стойност. Това е по-скоро ориентир, който следва да бъде приеман с всички негови възможни условности.

И все пак, ако се вгледаме в конкретни примери от реалния живот, няма как да не потвърдим, че Законът на Прайс звучи правдиво и разумно.

Това е най-вече така, тъй като обикновено в организациите работят хора с различна компетентност (знания, умения) и ангажираност (вътрешна мотивация, увереност), които освен това получават различни възможности да се изявят на работните места.

Поради това именно не всички служители допринасят в еднаква степен за реализирането на високи резултати и постижения. Някои допринасят много повече от други.

Приложението на Закона на Прайс в чисто практически план би могло да е следното:

• Ако си служител. Вгледай се в сегашната си длъжност и професия. Създаваш ли достатъчно стойност на работното си място? Попадаш ли в този корен квадратен от общия брой служители? Суперзвезда ли си? Ако отговорът е “Не”, стани много добър в това, което правиш или потърси други места или сфери за изява, където можеш да си суперзвезда.
• Ако си предприемач. Вгледай се в служителите си. Те суперзвезди ли са? Притежаваг ли нуждата компетентност и ангажираност, за да носят значителна стойност за твоята организация? Ако не разполагаш с достатъчно суперзвезди, следва да наемеш повече от тях.

Законът на Прайс, както и други закономерности, като например Ефектът на Рингелман, насочват вниманието на бизнес ръководителите и към още една идея с конкретно практическо приложение, а именно, че да се посрещат изискванията на увеличаващата се работа чрез увеличаване на броя на членовете на група, екип или организация не е оптимално решение.

Това е така, тъй като колкото повече нараства числеността на една група или организация, очевидно толкова повече се увеличава броят на хората, чийто коефициент на полезно действие не е достатъчно висок.

В резюме

Законът на Прайс гласи, че 50% от работата се върши от квадратния корен на общия брой хора, които я изпълняват.

Следователно, разумно е всеки да открие онази област, в която може да бъде част от това така важно малцинство и ще получи по-голямата част от наградите, предимствата и възможностите, които това хората от това малцинство обичайно получават.

Това, на свой ред, е важна предпоставка за по-добър живот.

Прочети повече: Модел за придобиване на умения на Драйфус.