Възможно ли е да имаш супер кариера в България?

Преди време участвах в държавни изпити на студенти – бакалаври и магистри. Замислих се за това как ще се развие съдбата на тези момичета и момчета след дипломирането, когато трябва да избират кариера – една съвсем различна задача от това да следваш в университет.

Интересно ми стана дали ще развият кариера, основана на професионалните знания, изучавани в продължение на 4 години или животът ще ги отведе в съвсем друго поприще. Мислех си също така дали изборът на тези момичета и момчета за работа и кариера ще бъде провокиран от вътрешни желания и дълбоки убеждения и те ще последват сърцето си, или ще е въпрос на стечение на обстоятелства?

По-долу ще представя малки откъси от “Супер работа, супер кариера”, написана от Стивън Кови и Дженифър Колосимо – авторитети в областта на кариерата, личностното развитие и лидерството. Каня те да “почерпиш вода от извора”, както се казва.

Какво е “супер кариера”?

Това е основателен въпрос и отговорът му зависи от смисъла, който влагаме в думите “супер кариера”.

За някои супер кариерата може би означава много пари, за други – много висок пост, а сигурно има и такива, които мислят за супер кариерата като голяма известност и признание за авторитет в професията.

А какво мислят за супер кариера Стивън Кови и Дженифър Колосимо?

“Всеки може да има супер кариера. Без значение какво работи. Всичко зависи от това как дефинираме понятието “супер кариера”

Ако за вас тя е равносилна на много пари и власт, може и да успеете, а може и да не успеете да постигнете славата на Александър Велики. Разбира се заплатата е нещо важно, но дали супер кариерата не е нещо повече от това?

Човекът със супер кариера дава забележителен принос и поражда силно чувство на лоялност и доверие у другите. Това може да направи всеки, независимо от титлата, длъжността и професията си.

Вашият забележителен принос е същината на вашата супер кариера. Той идва от вас самите, от вашето уникално съчетание на таланти и страсти. Той е това, което само вие можете да създадете, независимо от областта, в която работите.

А лоялността и доверието водят началото си от начина, по който градите кариерта си. Те са плод на характера и съвестта ви, на най-висшите ви и най-добри намерения. Резултат са от вашия стремеж да правите това, което дълбоко в себе си знаете, че трябва да направите, по начина, по който трябва да го направите.”

Присъединявам се към това мнение за супер кариера и мисля, че би било страхотно, ако повечето хора у нас биха възприемали именно така смисъла на супер кариерата. Когато знаем, че нещата зависят от нас самите и когато познаваме себе си, няма как да не направим супер кариера.

Нека видим как Стивън Кови и Дженифър Колосимо разглеждат “двете половинки”, от които е съставена супер кариерата.

Коя е първата половинка на “супер кариерата”?

Отговорът на този въпрос означава много. Показва ни конкретно какво трябва да направим, какво е това, което се иска от нас, за да имаме супер кариера.

Ако следваме съветите на Стивън и Дженифър, то първата половинка на супер кариерата като наше лично убеждение е да открием какъв е приносът, който можем като индивиди да създаваме.

Ето откъс от “Супер работа, супер кариера”, от който се вижда как една учителка определя своя личен принос:

“Искаш да знаеш какво е това, което изкарвам с учителската си работа?

Аз карам децата да работят по-усърдно, отколкото са мислели, че могат… Карам родителите да виждат децата си такива, каквито са и каквито могат да бъдат… Карам децата да се чудят, че задават въпроси… Карам ги да пишат, а после ги карам да четат…

Нека обобщя, за да разбереш, че е точно така: Аз давам смисъл на света.

А ти?”

Такова е разбирането на тази учителка за нейния личен принос чрез работата й. А как да стигнем до прозрението какъв е нашият принос?

Насочвам ви към една схема от книгата. Схемата ясно показва какво е уникалният принос, от който всъщност тръгва и супер кариерата. Става дума за пресечната точка на няколко компонента:

• Талантът – уникалното, което имаме в цялостното ни поведение, това, което ни се удава да правим лесно, това, за което обикновено хората ни молят да го направим, защото ни бива да го правим.
• Страстта – това, което ни изпълва с удовлетворение, вътрешният ни огън към правенето на точно определено нещо.
• Съвесттта – вътрешната ни цензура, отговорността, която изпитваме.
• Нуждите, потребностите – това, от което се нуждаем и откриваме, че работата, която работим, предоставя възможност да ги удовлетворяваме.

Стивън Кови и Дженифър Колисимо считат, че всеки би могъл да открие своите четири елемента и по този начин да разбере какъв е приносът, който може да отдава. Разбере ли това, значи е открил 50% от своята кариера.

Ето още един показателен цитат от книгата “Супер работа, супер кариера”:

“Престанете да мислите как да намерите работа и започнете да мислите как да станете доброволци на дадена кауза. Работата е нещо, което вършите за пари. Каузата е нещо, за което се трудите, защото вярвате в него.

Някога хората говореха не за кариера, а за поприще и призвание: кауза, за която изпитваш вътрешен подтик да служиш поради дълбоката всеотдайност и непоколебимо убеждение, които чувстваш по отношение на нея.

Затова променете нагласата си. Не мислете за себе си като служител, а като доброволец. Служителят има длъжностна характеристика, доброволецът – кауза. Разликата между двете е очевидна. Длъжностната характеристика е външно условия, което служителят “ре-активно” приема. Каузата е вътрешно убеждение и доброволецът работи проактивно за нея. Мотивацията за работата идва отвън, а за каузата – отвътре.

Не става дума за разтърсващи каузи като разрешаване на проблема с глада по света или лекуването на рака. Говорим за достойна кауза, независимо от професията.

Например, един учител се възпротивява на начина, по който в училищата се преподават чужди езици. Той посвещава цялата си страст на каузата да помага на учениците да заучават чужди езици. Започва да експериментира с един от новите методи.

Резултатите са удивителни. Така става откривател на метод, който днес е много популярен и благодарение на него изучаването на чужд език става забавно, активно и лесно.

Да измисли този метод, не е било записано в длъжностната характеристика на учителя. Той сам поискал да направи това.”

Коя е втората половинка на “супер кариерата”?

Тя е също мисловна и се отнася до това всеки да знае и може да открие самостоятелно скритите си ресурси, а така също и да създаде свое “село” от хора, които да го подкрепят и оценяват неговия принос. Всичко обаче започва от два Кръга – Кръга на загриженост и Кръга на влияние.

Представете си кръг, който обхваща всички ваши пречки пред успеха ви в кариерата. Това е вашият Кръг на загрижеността. Сега си представете друг, по-малък кръг вътре в Кръга на загриженост. Той обхваща всички хора, знания, инструменти и капитал, с който разполагате. Това е Вашият кръг на влияние. В момента той може да е малък, но ако вместо да пилеете усилия и се тревожите за кръга на загриженост, вложите своята енергия в разширяване на кръга на влияние, силата, с която градите кариера, ще нараства.

Моят малък коментар за втората половинка на супер кариерата е, че без нея нещата с кариерата просто няма как да се получат. Познавам хора, които са изцяло в кръга на загриженост: “слаба икономика”, “такава ни е държавата”, “нищо не може да се направи”, “аз ли ще опправя света”, “всички колеги са като мен”, “олеле, ще ме съкратят” и т.н. Да мислят върху това изсмуква силите им до последна капка. Стават тревожни, потиснати, с ниско самочувствие, не се развиват.

Преодоляването на кръга на загриженост е възможно ако знаем, че има и алтернатива и тя е във влиянието като индивиди със съответните познания, умения и талант.

И така, възможно ли е да имаш супер кариера в България?

С оглед на уточненията от по-горе за двете половинки на супер кариерата считам, че супер кариера е възможна в България, независимо къде и какво работим.

Трябва да се осъзнае, че рядко ще се намери някой, който да помогне на друг, поднасяйки му на длан някаква супер кариера. Означава ли това да се оплакваме, че много ни се иска, но уви, няма кой да ни помогне?

Въпрос на личен избор е дали ще се оплакваме. Аз считам, че за супер кариерата можем да си помогнем сами. Искат се две неща:

• Да сме наясно какъв може да е нашият личен принос.
• Да създадем доверие в другите хора, че сме хора, способни на приноси.

Би било чудесно, ако мислим така.

Би било чудесно и ако ръководители и специалисти по човешки ресурси преосмислят политиката на организацията по отношение на кариера. Подобно отношение към кариерата е важно не само за нас като индивиди, но и за ръководителите и специалистите по човешки ресурси.

Прочети повече: Теория за кариерата на Сюпър.