Волтер. Биография и идеи

Волтер е френски философ и интелектуалец от епохата на Просвещението, който оставя следа с идеите си за свободата на мисълта и на човешката личност.

Волтер е скептик, който смята, че е изключително важно да се съмняваме във всеки “факт” и да поставяме под въпрос всеки авторитет. в т.ч. църквата, държавата и други философи.

Как преминава животът на Волтер? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Волтер

Волтер е псевдонимът на Франсоа-Мари Аруе. Роден е през 1694 г. в Париж, Франция.

Волтер е най-малкото дете на семейство от средната класа. Дядо му е успешен търговец на платове, а баща му – нотариус.

Още като малък, Волтер изявява големи заложби и когато става на 10 години, баща му го изпраща да учи в най-престижното и скъпо училище в Париж – йезуитския колеж “Луи льо Гран”. Там той изучава латински, гръцки език и реторика, а също и светски изкуства – ораторско майсторство, поезия, драматургия.

Макар колежът да е с религиозна насоченост, още тогава Волтер се отнася скептично към религията. Там се изявява като блестящ ученик и бързо става известен с лекотата, с която съчинява стихове.

Заради някои епиграми, в които осмива кралското семейство, през 1717 г. е хвърлен в Бастилията, където лежи единадесет месеца. Там той завършва трагедията “Едип”, която подписва за първи път с псевдонима Волтер, който остава до края на живота му.

Впоследствие, Волтер е затварян още няколко пъти за обида на аристокрацията и веднъж е изгонен от Франция. По време на изгнанието си във Великобритания той попада под влияние на английската философия и това оставя отпечатък върху личното му философско творчество.

За разлика от други философи, Волтер е богат. Като млад заедно с други хора той открива слабо място в държавната лотария и купува хиляди печеливши билети. Използва спечеленото благоразумно, като го влага в успешни начинания и става още по-богат. Това по-късно му предоставя финансовата свобода да защитава каузите, в които вярва.

В периода 1730-1760 г. Волтер създава главните си философски трудове, сред които “Философски писма” (1933), “Трактат по метафизика” (1934), “Кандид” (1759) и “Философски речник” (1764). Чрез своите философски романи той води кампания за просвещение и премахване на диващината и религиозната нетолерантност.

Волтер умира през 1778 г. в Париж на 83-годишна възраст, 11 години преди избухване на Френската революция.

Волтер и съмнението

В периода на Просвещението, в който живее Волтер, хората започват да се интересуват от света и мястото на човека в него. Църквата и държавата се поставят под въпрос и техните обяснения на това защо и как съществуват нещата вече не се приемат за надеждни и сигурни и започват да се оспорват.

Волтер взема активно участие в тези процеси, като развива епистемологична философия, основана на скептицизъм (по Пирон) – съмнение във всеки “факт” и поставяне под въпрос на всеки авторитет.

Най-напред, Волтер отбелязва, че с изключение на няколко неизбежни математически и логически истини, почти всеки факт и теория в историята са били ревизирани в някакъв момент. Следователно онова, което ни се струва “факт”, всъщност е работна хипотеза.

Освен това, той прегръща идеите на британския емпирик Джон Лок, че няма вродени (известни при раждането) идеи и че човешкият ум е tabula rasa – чиста дъска, т.е. знанието възниква само в резултат на опита. Научните открития от този период, в частност тези на Нютон, чиито експерименти осигуряват нови начини за откриване на истината, подкрепят тази теза.

В резултат на това, Волтер прави извода, че не съществува сигурно познание. Съмнението не е приятно състояние, но сигурността е невъзможна и абсурдна. Дори и да има абсолютни истини, неясно е как можем да достигнем до тях, следователно съмнението е единствената логична позиция.

За да е в състояние човечеството да се съмнява, то според Волтер има нужда от просвещение чрез наука и образование, които на свой ред да развият широта на ума и критично мислене.

Пример за философските идеи на Волтер ни дава неговото най-известно произведение – “Кандид”.

Волтер и Кандид

“Кандид” е сатира, считана за литературния шедьовър на Волтер. Творбата всъщност е философска и е насочена срещу оптимистичните идеи на Готфрид Лайбниц, че Бог е създал най-добрия от всички възможни светове, онзи свят с най-малкото количество зло, нужно за постигане на този резултат.

Волтер е съвременник на едно от най-ужасните природни бедствия на XVIII век – земетресението в Лисабон, което отнема живота на над 20 000 души. Португалският град е опустошен не само от земетресението, а също и от последващото цунами, а след това и от пожари, които бушуват с дни.

Страданието и хилядите жертви разклащат вярата на Волтер в Бог, който не може да разбере как е възможно подобна трагедия да е част от Божия замисъл за най-добър възможен свят.

В “Кандид” главният герой е Кандид – искрен и чист млад слуга, който се влюбва безнадеждно в дъщерята на своя господар, поради което е прогонен от замъка. От там нататък, Кандид се впуска в невероятни приключения, придружаван от своя учител по философия д-р Панглос.

Като ментор на Кандид, Панглос го учи, че всичко в този свят се случва за добро и има смисъл, защото Бог е създал света и затова светът трябва да е съвършен. Това е централна идея във философията на Лайбниц.

Вярвайки сляпо в тази абсолютна истина, Панглос остава сляп и глух за всички беди и несправедливости, които се струпват на главите на героите в творбата. В една част от книгата нещата толкова се влошават за Панглос, че той е измъчван, пребит, изкормен жив и принуден да работи на галера. Но въпреки това се придържа към убеждението си, че Лайбниц е бил прав да вярва в предварително установената хармония на всичко съществуващо. Не съществува преживяване, което да откаже упорития учител по философия от убежденията му.

Проблемът във философията на Панглос е, че тя окуражава пасивно и незаинтересовано поведение към всичко, което е грешно в света. Правилният подход, според Волтер, е скептицизмът и подлагането на съмнение на всеки факт и авторитет в търсене на истината и щастието.

За разлика от Панглос, Кандид постепенно се променя от онова, на което става свидетел. Макар, че в началото на пътешествието той споделя възгледите на своя учител, в края на книгата преживяванията му са го направили скептичен към всякаква философия и той предпочита по-практично решение на проблемите.

Последните думи на Кандид в книгата са отправени към Панглос: “трябва да работим градината си”. Това е метафора за това, че трябва да работим, без да умуваме – единственият начин да направим живота поносим. Вместо да обсъждаме абстрактни философски въпроси, можем да вършим нещо практично и полезно за себе си и околните.

Волтер и Бог

Съдейки от “Кандид”, човек може да се остане с впечатление, че Волтер е атеист.

Всъщност, макар и да не понася организираната религия, Волтер е деист: човек, който вярва, че има видимо свидетелство за Божието съществуване и промисъл, който може да се открие в природата. Според него, нужен е само един поглед нагоре към нощното небе, за да се докаже, че съществува Създател. Волтер не отрича съществуването на Бог като особена творческа сила.

Философът обаче счита, че църквата и организираната религия поробват човешката личност и лишават човека от най-добрите му качества. Според него, църквата трябва да се унищожи, или както той казва: “да се смачка гадината”.

Същевременно, Волтер гледа на религията като на своеобразна юзда, необходима за обуздаване на народните маси. Ако не би имало Бог, той би трябвало да се измисли, казва Волтер.

С други думи, Волтер е за просвещението и свободното развитие на науката, литературата, изкуството и философията, но възразява срещу просвещаването на широките слоеве от народа, считайки, че “всичко е изгубено, когато тълпата започва да разсъждава”.

Цитати от Волтер

Волтер е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.”
• “Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.”
• “Перфектното е враг на доброто.”
• “Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.”
• “За велики дела е нужно огромно постоянство.”
• “С годините всички страсти умират, само себелюбието никога не умира.”
• “Който е добър само за себе си, не е добър за никого.”
• “Ние трябва да бъдем щастливи заради всички бедствия, които не са ни постигнали.”
• “Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата.”
• “Едно от най-важните човешки права е правото да не бъдеш прав.”
• “Всеки човек е виновен за всичко добро, което не е направил.”
• “Оценявайте човека по неговите въпроси, а не по неговите отговори.”
• “Животът е корабокрушение, но не забравяйте да пеете в спасителните лодки.”
• “Трудът често се оказва баща на удоволствието.”

В резюме

Волтер е основател на френското просвещение и философ-скептик, който смята, че е изключително важно да се съмняваме във всеки “факт” и да поставяме под въпрос всеки авторитет.

Прочети повече: Кратка история на философията.