Тази статия е посветена на темата за властта на ръководителя и на това какви са ключовите представи за властта.
Ще започна с цитат:
“Открай време думата власт е сред малкото слова, които са често използвани и на пръв поглед без особена необходимост да се осмислят…
Независимо от многообразието на значенията, вложени в този термин, обикновено се предполага, че читателят знае за какво става дума.
Без съмнение повечето читатели знаят – но само донякъде.”
Джон Гълбрайт Анатомия на властта. София “Христо Ботев”, 1993, с. 8
Това становище на Гълбрайт е много точно. Бих добавил, че то се отнася и за една голяма част от ръководителите – те също знаят какво е властта, но също „донякъде”.
За съжаление това причинява по-нататък сериозни проблеми като ниска мотивация, понижена производителност, неизпълнение на цели. Ръководителите обясняват тези проблеми с „неподходящите”, или „недостатъчно квалифицираните” служители, но истинската причина за подобни проблеми може да е е именно властта в организацията.
Какво всъщност е властта?
В широк смисъл на думата властта е способност на индивида да се контролира и да се променя околната среда, вкл. и поведението на други хора. Властта има различни форми, различни източници, може да бъде измерена по различни начини.
Въпрос на информираност, но и въпрос на управленска компетентност е дали един ръководител схваща властта по подобен начин. Има ръководители, в чиито представи властта в организацията се свързва единствено с йеархията и делегираните на тези длъжности права, което не е съвсем точно.
Съществена роля за подобно разбиране за властта изиграват учебниците за висши училища, по които се обучават бъдещите ръководители у нас. Ето например, в един учебник се казва, че “в теорията на стопанското управление е прието да се разбира под власт правото на началстване.”
Който се е обучавал по подобна дефиниция за власт, ще остане с това разбиране и в работата си – ще се изживява като „началник” и ще бъде с убеждението, че „има право да началства”.
Кои са по-старите представи за властта на ръководителя?
Преди близо 100 години родоначалниците на класическото научно управление от началото на миналия век – Анри Файол, Макс Вебер, Фредерик Тейлър, са изповядвали разбиране за властта в духа на по-горното. Това разбиране за властта е намерило приложение в концепцията за командната верига.
Тази концепция бе прилагана и у нас през 60-те и 70-те години на ХХ век, предимно в два случая – при създаване на организационната структура на нови предприятия, а така също и при реорганизации. Свръзваха я с 3 неща:
- Властните пълномощия на ръководните длъжности
- Отговорността
- Единоначалието
Ще обясня за какво става дума и как това се отразява на властта на ръководителите.
Властните пълномощия, това са присъщите на всяка ръководна длъжност права да се издават заповеди и да се изисква тяхното изпълнение. Ето защо командната верига представлява непрекъснатата и йерархична линия от властни пълномощия, които свързват всички равнища на организацията.
По този начин всеки линеен ръководител се намира на определено място в реда на подчиненост в командната верига. Принципът на единоначалието съхранява непрекъснатостта на командната верига. Съгласно този принцип всеки подчинен има само един началник, на когото да се подчинява.
Този, който има делегирани пълномощия носи отговорност за изпълнението на задачите.
Ето по този начин, когато се използва концепцията на командната верига, властта става власт на началстващите лица. Действа се съгласно техните предписания. Естествено личностните характеристики на индивидите са напълно игнорирани.
Старата представа за власт означава единствено възможност на ръководителите с делегирани права, да налагат своята воля, независимо от чувствата, желанията и способностите на подчинените. Затова старата представа за власт предполага абсолютна власт. Има научни доказателства, които не подкрепят нейното ефективно осъществяване чрез делегиране на пълномощия от организацията.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Какви са по-новите представи за властта на ръководителя?
Съвременните виждания на властта на ръководителя в организацията са различни от тези, които изложих дотук. Известни са голям брой литературни източници от авторитетни изследователи по социално управление, в които властта се разглежда като възможност и/или способност да се влияе на поведението на други хора.
Може да се каже, че съвременното виждане за власт включва както:
- Потенциалната възможност и потенциалната способност, и/или
- Упражняваната възможност и способност да се влияе на поведението на други хора, за да се получи определен желан резултат.
Какво следва от това за властта на ръководителя в организацията?
Първо, властта само отчасти зависи от мястото на длъжността в йерархията като потенциална възможност. Колко власт има даден ръководител в конкретна ситуация зависи не само от равнището на неговите пълномощия, но и от степента на неговата зависимост от подчинените му.
Обикновено ръководителят има власт над подчинените, защото те зависят от него по въпросите за повишение на работната заплата, възлагането на задачи, повишаване в службата, удовлетворяване на социални потребности и др.
В някои ситуации обаче, подчинените също имат власт над ръководителя, тъй като той е зависим от тях. Например един линеен ръководител може да изпадне във зависимост от експертните знания на своя “щабен” персонал, дори и в случаите, когато този персонал има само съвещателни функции. На практика ръководителят не притежава по-голяма компетентност от своя щабен персонал по редица конкретни въпроси.
Второ, когато говорим за власт, отношенията на влияние, независимо от различните пълномощия, а оттам права на двойката ръководител-подчинени, могат да бъдат двупосочни. Имаме не само „власт върху”, но и „власт от”.
Ето защо може да се заключи, че властта има различни направления – както „отгоре-надолу”, така и от „отдолу-нагоре”.
Ето един цитат в подкрепа на това твърдение:
„Колко власт има един или друг човек в дадена ситуация се определя не от равнището на неговите формални пълномощия, а от степента на зависимост от другото лице.
Колкото по-голяма е зависимостта на един човек от друг човек, толкова по-голяма е властта на другия човек.”
(Вж М. Х. Мескон, М. Альберт, Ф. Хедоури. Основы менеджента. перев. с англ., Москва, “Дело”, 1992, с. 465)
Трето, всички форми на влияние на ръководителя над подчинените подбуждат подчинените да изпълняват неговите желания и увеличават неговата власт, ако тези желания:
- Удовлетворяват неудовлетворени потребности.
- Пречат на задоволяването на неудовлетворени потребности.
- Подбуждат изпълнителя да очаква, че потребностите му ще бъдат удовлетворени, но може и да не бъдат удовлетворени.
Така че властта на ръководителя заставя подчинените да действат така, както желае той, но това става чрез влияние върху поведението на подчинения.
Четвърто, делегираното право на длъжността на ръководителя е една от възможностите да се влияе на подчинените. За целта обаче се изисква и някаква способност.
Установено е, че между институциализираното право на ръководителя и неговата способност да влияе, са възможни три ситуации:
- Да притежава институциализирано право, но да не притежава способност да го упражнява.
- Да притежава едновременно и институциализирано право и способност да влияе.
- Да не притежава право, дадено от организацията, но да притежава способността да влияе.
Няма две мнения по въпроса, че способността да се влияе на поведението на подчинените е част от компетентността на всеки ръководител. Само че компетентността не се делегира от организацията.
Организацията делегира легитимни права да се влияе. Организацията определя пригодността в процеса на подбор за ръководни длъжности. Когато назначеният да ръководи не притежава достатъчно способности да влияе, той не е в състояние нито да определя, нито да постига цели чрез други хора. Влиянието произтича от взаимоотношенията ръководител-подчинени, а ефективността зависи от това как подчинените реагират на това влияние.
В резюме
От всичко казано дотук за властта на ръководителя може да се заключи, че:
- Представата за властта като право да се командва е една много стара концепция от времето на Анри Файол, Макс Вебер и Фредерик Тейлър. Тя е „минало”, защото условията на бизнес и конкуренция са съвсем различни.
- Властта като делегирано право на ръководителя от организацията е само една, но не единствена основа и възможност да се упражнява власт.
Прочети повече: Шест форми на власт на Френч и Рейвън.
