Вирджиния Сатир. Биография и идеи

Вирджиния Сатир е американски психолог-терапевт и пионер в семейната терапия.

Вирджиния Сатир вярва, че семейството е микрокосмос на света и е най-важната среда, в която се изгражда личността на човека. Тя практикува семейна терапия с новаторски техники за изграждане на здраво и добре функциониращо семейство.

Как преминава животът на Вирджиния Сатир? Какви са нейните открития? И какво е значението на идеите й в наши дни?

Биография на Сатир

Вирджиния Сатир е родена през 1916 г. в Нейлсвил, щат Уисконсин, САЩ. Израства като умно и съобразително дете, което е изпълнено с любопитство.

На три годишна възраст Вирджиния се научава да чете. Още като малка развива силна наблюдателност, чувствителност и проницателност към околните. Детската й мечта да стане детектив – “за да открива родители”, по-нататък се превръща в страст към разкриване на проблеми в семейната среда. Такива са най-вероятно дълбоките корени на подхода на Сатир в семейната терапия.

Водена от желанието си да изучи детското самоуважение, Вирджиния Сатир постъпва в педагогически колеж. В продължение на шест години работи като учител, а едновременно с това изучава и социални науки към Чикагския университет. Тя разбира, че ролята на родителите в образованието на децата помага не само на децата, но и на семейната динамика.

След дипломирането си като магистър през 1948 г. Вирджиния Сатир разкрива частна практика, която я прави известна. Сатир получава покана за работа в Психиатричния институт в щата Илинойс, където работи над новаторски идеи, които прилага в практиката си на терапевт. Сатир работи не само с пациента, който има проблеми, но и с цялото му семейство с убеждението, че проблемите на отделния човек произтичат от семейната среда и се разпространяват върху цялото семейство.

През 1958 г. Вирджиния Сатир се премества в Калифорния. Активно участва в основаването на Институт за психически изследвания. Разработва авторска програма за семейна терапия. Води лекции, семинари и тренинги на клинични психолози от цялата страна.

През 1970 г. Вирджиния Сатир създава олганизация, която предлага помощ и достъп до ресурси за грижи за психическото здраве, а през 1997 г основава международна мрежа с цел предоставяне на ресурси за професионалисти в областта на психическото здраве.

Вирджиния Сатир придобива световна известност и слава чрез книгите си, сред които са: “Обща семейна терапия” (1964), “Създаване на хора” (1972, 1990), “Установяване на контакт” (1976), “Променяйте се в семейството: книга за образование как да станем хора”, в съавторство (1976), “Ти имаш много лица” (1978), “Съвместна семейна терапия” (1978), “Стъпка след стъпка: ръководство за промяна в семейството”, в съавторство (1983), “Създаване на нови хора” (1988), “Моделът Сатир: семейна терапия и не само”, в съавторство (1991), “Помагаме на семейството да се се промени”, в съавторство (1994) и др.

За цялостното си творчество и приноси към развитието на психологията като наука и практика, Сатир е наградена с престижни награди и почести.

Вирджиния Сатир умира през 1988 г.

Сатир и семейството като микрокосмос

Една от главните идеи на Вирджиния Сатир е за семейството като микрокосмос на целия свят.

Сатир твърди, че за да разберем света в който живеем, трябва да осъзнаем, че семейството е неговата основна градивна част. Семейството отразява не само обществото и процесите в него, то влияе и на психическото и физическо здраве на всеки човек, а оттам и на обществото.

Сатир разширява и развива този свой възглед. Тя учи, че проявите на власт, интимност, независимост, доверие, семейни навици е др. са ключът към разбиране и разгадаване на поведението на хората.

Според Сатир семейството прилича на айсберг. Повечето хора виждат само малка част от това, което се случва в горната видима част на айсберга и съвсем не забелязват “цялото”, т.е. всичко останало, което е под повърхността на водата. А точно там – под повърхността на водата – айсбергът крие тънкостите на семейния живот. Без да ги познаваме, ние не бихме могли да решим какво, кога и как да подобрим.

А нещата, според Сатир, са прости. Те се свеждат до това всеки член на семейството да осъзнава както своите, така и чуждите потребности, чувства, намерения, подбуди, мисли. Това не става от само себе си, а само в условията на семейна атмосфера на взаимно разбиране.

Вирджиния Сатир посочва кои са четирите фактора, от които зависят успехите и неудачите в семейство. Тези фактори са:

1. Самооценките на членовете семейството – чувствата, мислите и отношението на всеки член на семейството към самия него.
2. Комуникацията в семейството – темите, по които се говори, думите, които се използват, подбора на подходящото време и място да се говори, слушането, невербалните символи.
3. Правилата в семейството – има ли такива или семейството живее без правила, какви са по своята същност правилата и т.н.
4. Социалните връзки – връзките на семейството с други семейства, роднини, приятели, институции.

Възгледите на Сатир за семейството завладяват много учени и обществени институции. Това се случва веднага след като тя публикува книгата “Как да изградим себе си и своето семейство” (1972). Тази книга е издадена на 12 езика в големи тиражи.

Сатир и семейството като “фабрика” за хора

Семейството като “фабрика” за хора е друга важна и основополагаща идея на Вирджиния Сатир. Наблюденията й я водят до заключението, че семейството е това, което оформя личността. Здравото семейство включва открита и искрена взаимна привързаност, позитивни нагласи и любов един към друг.

Сатир подчертава, че ние се научаваме да реагираме по определен начин към членовете на семейството още от малки деца и че тези реакции оформят роля, която приемаме да играем, особено в стресови ситуации. Това не са нашите автентични роли, но в семействата, в които липсват неща като открита и искрена взаимна привързаност, позитивни нагласи и любов един към друг, тези роли постепенно надделяват над автентичния Аз в по-зряла възраст.

Сатир откроява петте най-често изпълнявани роли в семейството:

1. Разсейващият – тази роля отвлича вниманието и измества фокуса на отношенията и комуникациите в семейството. Да се преструваш обаче, че един конфликт не съществува, не е здравословно.
2. Неемоционалният – тази роля застъпва рационалната (логична) позиция, избягвайки емоции и пристрастия. Ако тази роля се повтаря отново и отново, се стига до прикрита комуникация, което не е здравословно за семейния живот.
3. Обвинителят – тази роля също не е здравословна за семейния живот, тъй като обвинителното поведение е насочено да се търси винаги вина у другите и никога в себе си. Обвинителят е човек с ниска самооценка.
4. Миротворецът – тази роля следва линията на успокояване, доста често за да се угоди на другите членове на семейството. Постоянното придържане към тази роля води до спиране на искрените опити за комуникация между членовете на семейството.
5. Балансиращият – това е възможно най-здравословната роля, тъй като тя подканя към спокойна и ясна , директна комуникация между членовете на семейството с цел разрешаване на конфликта.

Вирджиния Сатир заключава, че само ролята на Балансиращия е в състояние да поддържа здрава и хармонична връзка и комуникация в семейството. По нейни изследвания членовете на семейството, които избират да играят останалите четири роли, имат по-ниска самооценка, която им пречи да споделят истински чувства.

Вирджиния Сатир препоръчва възпитание на всеки член на семейството в дух на самоуважение и поемане на отговорност за честно и открито общуване като част от семейната терапия.

Сатир и семейната терапия

Преди Сатир има и други психолози – представители на психотерапията, които практикуват семейна терапия. Един от тях е Карл Роджърс, който например стимулира членовете на семейството да уважават психическото здраве на онзи член, който има проблеми с психическото си здраве. Психиатърът Минухин също прилага семейна терапия.

Но все пак именно Вирджиния Сатир е призната за пионер в тази област.

Като обявява семейството за “фабрика” за изграждане на хора, Сатир подчертава, че семейната терапия е пътят за изграждане на здраво семейство, което да стане една добре работеща фабрика за хора.

Семейната терапия на Сатир включва участието на всички членове на семейството. Една от най-интересните техники, които тя използва в семейната терапия е т.нар. “Карта на семейството”.

Картата на семейството е хронология на семейния живот в продължение на три поколения. Тя е събирателна – съставя се по сведения на всички членове на семейството. По време на събиране и попълване на картата на семейството Сатир наблюдава внимателно невербалната комуникация между членовете на семейството.

Картата на семейството включва информация за рожденни дати и дати на смъртта на членове на семейството – родители, баби и дядовци; атмосфера на техния семеен живот; събития, които са се случили; степен на зависимост между членовете на семейството; хора, които не са членове на семейството, но са оказвали влияние.

С помощта на тази информация Сатир разбира какъв е стандартът на семейните отношения и какви са причините за поведението на членовете на семейството.

Друга техника в семейната терапия на Вирджиния Сатир е обучението на семеството как да се променя и развива, за да преодолява проблеми в семейния живот и да израстне като здраво семейство. За тази цел тя разработва специален модел за промяна, който се прилага в наши дни дори при управлението на различни организации.

Цитати от Сатир

Вирджиния Сатир е известна с крилати мисли, които въплащават мъдростта й и отношението й към света:

• “Искам да ме обичат, но да не ме държат. Искам да се присъединят към мен, но не да се вкопчват в мен. Искам да ме молят, но не и да изискват. Искам да помагат, но да не упрекват в неумение. Ако двамата искаме всичко това, то бихме могли да се срещнем.”
• “Животът не е такъв, какъвто искате да е. Той е такъв, какъвто е. Работата е в това как го живеете.”
• “Все повече клинични наблюдения водят до извода, че семейната терапия следва да е ориентирана към семейството като цялост.”
• “Като психотерапевт, аз съм компаньон. Старая се да помогна на хората и да ги настроя към мъдрост.”
• “Всяка дума, изражение на лицето, жест или действие от страна родителя дават на детето някакво съобщение за родителската оценка. Тъжно е, че толкова много родители не разбират това.”
• “Знам, че хората могат са се променят. Въпросът е кога и в какъв контекст е промяната.”
• “Наясно съм, че семейството е микрокосмосът на света. За да разберем света, достатъчно е да изследваме семейството и отношенията на власт, близост, автономност, доверие и навици за общуване. Те са в основата на начина, по който живеем в света. Да променим света, означава да променим семейството.”

В резюме

Вирджиния Сатир е американски психотерапевт и пионер в семейната терапия. Създава първата обучаваща програма за семейна терапия в САЩ и активно участва в обучението на клинични психолози да работят успешно като семейни терапевти.

Новаторските идеи на Вирджиния Сатир за семейството като микрокосмос на света, като “фабрика” за създаване на хора, за ролите в семейството и промяната към здраво семейство чрез семейна терапия оказват огромно влияние върху психологията като наука и терапевтична практика.

Под влияние на идеите на Сатир в различни точки по света се оформят школи по семейна терапия, които подготвят семейни терапевти.
Идеите на Сатир са основа и за зараждане на учението за невролингвистично програмиране (НЛП) на Ричард Бандлър.

Прочети повече: Алфред Адлер. Биография и идеи.