Вилхелм Вунд е немски психолог и философ, известен с идеите си за физиологическата връзка между психика и мозък, човешко съзнание и психическо развитие на човека.
Вилхелм Вунд е основател на първата в света експериментална лаборатория по психология, а с методите за наблюдение и лабораторен експеримент, които разработва, заслужено печели признание като “баща на експерименталната психология”.
Как преминава животът на Вилхелм Вунд? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Вунд
Вилхелм Вунд е роден през 1832 г. в Некарау (днес част от Манхайм), Германия, в семейството на лютерански пастор.
Когато навършва шест години и семейството му се премества в друг град, Вилхелм учи в католическо училище със строги правила и режим на обучение. По-късно е приет за студент по медицина в университета в Хайделберг. Увлича се по въпросите на етиката на труда и още като студент в трети курс публикува своето първо научно изследване в тази област.
Въпреки че защитава успешно докторат по медицина, Вунд се насочва към психологията. Преподава тази учебна дисциплина в университета в Хайделберг като асистент на Херман фон Хелмхолц – известен по това време физиолог и психолог. Съвместната му работа с Хелмхолц оказва огромно влияние върху научната кариера на Вунд.
По-късно Вунд оглавява и ръководи в продължение на три години катедрите по индуктивна физиология в университетите в Цюрих и Лайпциг и придобива широка известност в научните среди. Това е една от най-важните причини той да разкрие през 1879 г. първата в света лаборатория по експериментална психология. Апаратурата в тази лаборатория е конструирана лично от Вилхелм Вунд.
Под ръководството на Вунд в лабораторията се провеждат интересни експерименти за човешкото съзнание. Той счита, че съзнанието е набор от части, които имат връзка с физически и химически елементи и подлежат на опознаване. Прави успешни опити да докаже това както с физиологични лабораторни методи, така и с методите на интроспекция (самонаблюдение).
Съвсем не е случайно, че Вунд е възприеман като създател на първата теоретична школа по психология. По-късно, един от неговите ученици – американецът Едуард Титченър, нарича тази школа “структурализъм” с идеята, че тяе насочена към изследване на структурата на човешкия ум.
Освен изследовател и теоретик, Вилхелм Вунд е и отличен преподавател, под чието ръководство се обучават много студенти, като цели 186 от тях защитават докторски дисертации по философия и психология. Сред студентите на Вунд са Едуард Титченър, Стенли Хол, Освалд Кюппе, Хуго Мюнстенберг и Владимир Бехтерев.
Студенти на Вунд са и някои български младежи, които по-късно поставят началото на психологията като наука в България – Цветан Радославов, Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев, Пенчо Славейков.
Вилхелм Вунд участва активно в утвърждаването на определени правила в сферата на трудовата психология.
За заслуги и приноси към психологията, Вилхелм Вунд е избран за член на много европейски академии, вкл. и в авторитетната Академия на науките в Петербург през 1902 г.
Вунд има дори известен принос в астрономията. Той предлага за първи път астероидите да се наименуват не само с женски имена, а и с мъжки. В негова чест един от неговите ученици, който по-късно става астроном, кръщава открит от него през 1907 г. астероид с името “Вундций”, в чест на Вунд.
Вилхелм Вунд е един от най-продуктивните психолози в света. Неговото научно творчество обхваща над 54 000 страници в статии и книги. Сред тях са трудовете “Лекции за душата на човека и животните” (1863), “Увод в психологията” (1896), “Принципи на физиологичната психология” (1873), “Психология на народите” в 10 тома (1900) и др.
Вилхелм Вунд се жени през 1872 г. и има три деца – две дъщери и един син.
Вунд умира през 1920 г. и е погребан в Лайпциг, Германия.
Вунд и човешкото съзнание
За да разберем схващането на Вилхелм Вунд за човешкото съзнание, трябва да сме наясно какви са схващанията за човешкото съзнание преди него.
Според някои древногръцки философи, растенията и животните имат своя форма на мислене, но човешкият ум освен да изпълнява функции като хранене, растеж, движение, болка, удоволствия или желания, е способен още и да разсъждава.
Някои биолози в миналото изтъкват също и наличието на животинско съзнание, в резултат на което разглеждат човешкото съзнание като резултат на еволюцията на живите организми.
Опирайки се на тези схващания, Вилхелм Вунд стига до извода, че наблюденията и експериментите с животни биха могли да разкрият важни неща за човешкото съзнание. В своята книга “Принципи на физиологичната психология”, той описва процеса на развитие на живите организми – от едноклетъчните (амеба) до човека и разкрива, че съзнанието е уникално притежание на всички живи организми. Това твърдение на Вунд е звучало шокиращо през 1873 г.
Ето един характерен цитат от книгата “Принципи на физиологичната психология”:
“От гледна точка на наблюдението, ние трябва да смятаме за силно вероятна хипотезата, че началото на психичния живот датира от зараждането на живота като цяло. Въпросът за произхода на умственото развитие следователно се свежда до въпроса за произхода на живота.”
След серия от лабораторни експерименти, Вунд заявява, че човешкото съзнание се състои от три основни части със специфични функции да:
- Изобразява;
- Пожелава;
- Чувства.
Взети заедно, тези три съставни части формират впечатлението за единен поток на събитията.
В този смисъл, Вунд формулира и целта на експерименталната психология – да описва очевидните форми на човешкото съзнание, като използва методите на наблюдение и сензорните лабораторни експерименти.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Вунд и изследователските методи на психологията
В хода на своята изследователска дейност, Вилхелм Вунд разработва два основни метода:
- Наблюдение;
- Лабораторен експеримент.
Вунд счита, че е напълно възможно съзнанието да бъде наблюдавано и изучавано чрез наблюдения (външни и вътрешни) и чрез експерименти.
С помощта на външното наблюдение, Вунд описва и анализира тези външни събития, които са видими и могат да бъдат количествено и качествено измерени. А с помощта на вътрешното наблюдение (интроспекция), Вунд “улавя” и регистрира мисли и чувства.
Интересен момент е, че Вунд обвързва резултати от външното и вътрешно наблюдение, тъй като приема, че съществува връзка между физическите, физиологическите и психическите явления.
Безспорен е приносът на Вунд и в разработката на методиката на експеримента, включително и правила за неговото провеждане. Както вече споменахме, Вунд е създател на първата в света психологическа лаборатория през 1879 г.
Той отбелязва:
“Дори в областта на естествените науки, помощта на експерименталния метод е задължителна, особено когато наборът от проблеми е анализът на преходни и непостоянни явления, а не само наблюдението на постоянни обекти и относително постоянна.”
В “Принципи на физиологическата психология”, Вунд определя четири главни направления на психологическия експеримент:
- Изучаване на усещанията и възприятията;
- Изучаване на психофизиологическите характеристики;
- Изучаване на асоциациите;
- Изучаване на чувствата.
Вунд и културната психология
Приносът на Вилхелм Вунд към този раздел на психологията – културната психология, е изключителен.
Десетте тома на неговата творба “Психология на народите” разкриват, че психическото развитие на човека зависи не само от усещанията, но и от фактори като религия, език, митове, традиции, обичаи, история, изкуство, закони. Според него психологията е призвана да анализира именно тези продукти на културата.
По този начин Вунд поставя началото на народопсихологията. По аналогия с човешката душа, той определя нейният обект на изследване – това е “душата на народа”. Той счита, че народопсихологията трябва да изучава духовните явления с надиндивидуален произход, тъй като съвместният живот поражда нови специфични закони, всеобщи идеи, чувства и стремежи на хората, които живеят в една общност.
Според Вунд, народът е особена социална общност от хора, която живее на определена територия, подчинява се на властта на една държава, има общо културно-историческо наследство и хората говорят на един общ език.
В този смисъл Вунд казва, че народопсихологията не е тъждествена с колективната психология. Други социални общности също имат своя “душа” – например “душата на тълпата” е нещо съвсем различно от душата на народа. Народите градят историята, те са творците на духовната култура и субектите на културната практика.
Тези идеи са голям принос на Вилхелм Вунд към психологическата наука.
В резюме
Вилхелм Вунд е немски психолог и философ, останал известен като “баща на експерименталната психология”. Той допринася за развитието на психофизиологията с нови идеи и методи за изследване на човешкото съзнание и развитие.
Вунд създава и ръководи първата в света експериментална лаборатория по психология и разработва ключови правила за приложение на експерименталните методи.
Десетте тома на “Психология на народите” отреждат на Вунд правото да е един от основателите на съвременната културна психология.
Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.
