Успехът е следствие на някаква причина, а не на гол късмет

Още в началото на тази статия бих искала да изтъкна главната си теза, а именно че успехът е следствие на някаква причина, а не на гол късмет.

Наясно съм, че някои веднага ще намерят аргументи против тази теза. Слепият шанс нерядко играе своята роля в живота. Въпреки това, прочети всичко докрай и помисли. Вярвам, че е възможно да преоткриеш себе си и сам да се убедиш, че независимо от ролята на неочаквания личен късмет, успехът е по-скоро следствие на някаква причина.

По отношение на темата за успеха препоръчвам силно книгата “100-те абсолютни закона на бизнес успеха” от Брайън Трейси. Именно тази книга ще използвам като отправна точка за тази статия.

Брайън Трейси счита, че животът и успехът са единствено в нашите собствени ръце. За аргумент използва един от най-важните закони в човешкия живот и в природата изобщо – “Закон за причината и следствието”.

Закон за причината и следствието

Законът за причината и следствието гласи, че всичко се случва поради някаква причина. Съответно, всяко следствие има специфична причина и това е факт независимо дали го осъзнаваме, дали виждаме причината и следствието, дали ни харесва да мислим по този начин или не.

Законът за причината и следствието е формулиран от великия мислител Аристотел и е станал “железен” закон на западната философия, а аз бих добавила и на западния начин на мислене и частично на западния начин на правене на бизнес или изграждане на кариера.

Ето какво отбелязва Брайън Трейси по този повод:

“Успехът, постижението, богатството, щастието, просперитетът са директно или косвено следствие от специфични причини или действия.

Това означава, че ако сте наясно със следствието или резултата, към който се стремите, можете да го постигнете.”

Много често ние не мислим по този начин. Молим се да ни сполети късмет. Баем му, вместо да запретнем ръкави и да обмислим какво искаме и как ще го постигнем.

А мислите са голяма работа! Те са съзиданието, силата, те са нашият свят, който е вътре в нас, а не извън нас. Ако свикнем да мислим за причините и следствията (резултатите), няма как да не сме наясно какво следва да правим, за да успеем да стигнем до резултатите, които търсим!

Според Брайън Трейси успехът идва, когато:

• Силно вярваме в него и в себе си.
• Силно се надяваме и самомотивираме.
• Опитваме се да се превърнем в жив магнит на резултатите, които търсим чрез собствените си мисли и възприятия.
• Поемаме пълнен контрол върху това, което искаме да постигнем (концентрираме се изцяло върху него).

Един истински пример

Ето един истински пример от моите часове в курса по “Мотивация и кариера” в университета, в който преподавах.

Имаше една студентка – момиче с отличен успех по всички учебни предмети. За петте години на своето следване имаше само 2-3 месеца опит в реална трудова среда. Тя твърдеше, че няма късмет, затова не може да си намери подходяща работа.

Накарах я “да нарисува” работата, която би желала да работи. Каза, че не можела да определи какво й харесва. Помогнах с един тест, с който би могла да се самопредели какво й харесва да прави, вкл. и да работи.

Получи се нещо, но впоследствие момичето не можа по никакъв начин да направи връзка между своите любими действия и длъжностите, за които евентуално може да кандидатства за работа, макар че я подпомагах с различни идеи. Не беше съгласна с нито едно от предложенията, които изкачаха тук и там. Беше си наумила, че за работа се търсят някакви по-особени качества, които тя не притежавала.

В същото време изпитваше трудности и с откриване на своите лични силни страни. Нямаше куража и да помечтае като каква се вижда след 3 години.

И знаеш ли какво? Към датата на написване на тази статия тя все още не работи…

Закон на вярата

На дневен ред сега поставям въпроса “Защо можем да успеем, ако вярваме на себе си?”

Това е важен, фундаментален въпрос. Не случайно експерти по успеха определят вярата като “закон” – т.е. повеля, норма, ако щеш железен принцип, който трябва да следваме и спазваме, тъй както се следват и съблюдават законите в една държава.

Ако вярата са убежденията ни за нас самите, то от тази вяра зависи доколко ще се справим с постигането на своята цел.

Така изказан вербално, законът за вярата може да бъде приет като поредния шаблон. Две научни доказателства от социалната психология ще ти помогнат да го разбереш и осмислиш по-пълноценно.

Първо, същността ни като човешки индивиди е преди всичко съвкупност от убеждения, от представи за него самия. Всеки си има някаква самооценка за себе си – кой е, какво представлява, какви са качествата му.

Лошо е, когато човек няма никаква самооценка за себе си.

Второ, ние хората използваме няколко източника на информация за себе си. Например, разбираме какви сме от историята на живота ни и от опита, който сме натрупали още в детските години и училището. Разбираме какви сме и по начина, по който ни възприемат други хора. Имаме своите убеждения и според това като какви се самовъзприемаме. И още, разбираме какви сме и когато се сравняваме с други хора.

Казано с други думи, ние хората сами формираме убеждения и представи за себе си и няма как някой друг да ни ги вмени, освен ние самите. Имаме убеждението, че сме красиви? Ами, това означава, че сме красиви. Ако някой друг ни каже същото, добре дошъл да е. Ако хората ни харесват и приемат, значи има защо.

Джак Канфийлд – експерт в сферата на личностното развитие и успеха, ни стимулира със следната мисъл в книгата си “Принципите на успеха”:

“Вярата в себе си е избор. Тя е нагласа, която се изгражда с течение на времето.

Разбира се, хубаво е да имате подкрепата на позитивно настроени родители, но в живота много по-често става така, че родителите ни са доста консервативно настроени и ни предават в наследство своята силно ограничена вяра и негативно отношение към собствените възможности…

Вие сами решавате в какво да вярвате!”

Как да прилагаме закона на вярата?

Първото условие е да можем да се самоопределяме. Когато ни питат “Моля, представете се”, да знаем какво да кажем, освен името и фамилията си.

Може би чрез досегашния си опит? Или чрез качествата и талантите си? Или чрез това, което другите казват за нас?

Второто условие е да забравим думите “Не мога” или “Бих искал да мога”. Джак Канфиийлд счита, че тези думи ни лишават от сила и ни правят по-слаби, още в мига, в който ги изричаме. Можем да пропилеем безполезно целия си живот с убеждението, че не можем.

“Мозъкът ви е устроен така, че може да реши всеки проблем и да изпълни всяка задача, която му поставяте.

Думите, които изричате, влияят върху тялото ви. Това особено личи при прохождащите деца. Тях нищо не е в състояние да ги спре. Убедени са, че могат да преодолеят всякаква бариера, колкото и висока да е тя.”

И още едно, последно условие. То е да изгоним страха и съмненията в себе си. Това са много сериозни бариери пред успеха, защото задушават и убиват тотално вярата ни, че можем и ще постигнем целта си. Психолозите знаят, че могат да ни помогнат да се справим със страха си, като ни стимулират да изречем ясно от какво се страхуваме и защо.

В резюме

Не можем да успяваме, ако не търсим причинно-следствените връзки в нас и около нас.

Бих нарекла късметлии тези, които знаят кои са, какви са конкретните цели, към които се стремят и как ще ги постигнат с помощта на силна вяра, силна лична мотивация и вътрешен контрол над собствените действия!

Прочети повече: Петте универсални закона за успех в бизнеса на Бърг и Ман.