Управленска решетка на Блейк и Мутон

Ако си мениджър и наемаш нов служител, кой ще бъде главният ти приоритет?

Дали ще се фокусираш върху задачите и резултатите, които служителят трябва да постигне, като му обясниш подробно какви са целите, които трябва да постигне и твоите лични очаквания към неговата работа?

Или търпеливо ще отделиш време, за да опознаеш служителя и разбереш неговите силни качества, така че да му възложиш задачи, по които ще му е приятно да работи?

Отговорът на този въпрос ще е пряко свързан със стила на управление и лидерство, който ти е най-присъщ.

Нека разгледаме кои са основните управленски стилове според един от популярните модели, които ги обясняват – управленската решетка на Блейк и Мутон.

Управленска решетка на Блейк и Мутон

През 1964 г. Робърт Блейк и Джейн Мутон публикуват своя модел “Управленска решетка”. Оттогава досега моделът претърпява развитие и се обогатява с няколко допълнителни елемента, но в класическия си вид представлява следното:

Управленската решетка на Блейк и Мутон използва две основни измерения в лидерското поведение – “Загриженост за резултатите” и “Загриженост за хората”:

• Загриженост за резултатите – степента, в която лидерът се фокусира върху конкретни цели, организационна ефикасност и висока производителност, когато решава как най-добре да изпълни една задача;
• Загриженост за хората – степента, в която лидерът се фокусира върху нуждите на сътрудниците си, техните интереси и области на развитие, когато решава как най-добре да изпълни една задача.

Двете измерения (известни още от изследванията на лидерството в Мичиганския университет и Университета в Охайо), в зависимост от това дали са високо или ниско изразени, формират управленската решетка, в която присъстват пет основни стила за управление.

Нека ги разгледаме.

1. Слабо управление

Слабото управление е комбинация от ниска загриженост за резултатите и ниска загриженост за хората. Както може да се очаква от работата на такъв незаинтересован ръководител, подобен стил на управление е силно неефективен.

С ниска загриженост за създаването на организация на работа, която да върши работа и постига цели, и същевременно слаб интерес към създаването на мотивираща работна среда, резултатите от работата на ръководителя са плачевни.

2. Управление “Свърши задачата или умри”

Управлението “Свърши задачата или умри” е комбинация от висока загриженост за резултатите и ниска загриженост за хората. Подобен стил на работа винаги поставя изпълнението на целите и задачите на първо място, а хората – на второ.

Ръководителите, които изповядват подобен стил са известни още и като “авторитарни” ръководители. Това са мениджъри, които следват стриктно фирмените правила и процедури за работа и не се колебаят да действат с твърда ръка, ако постигането на желаните правила го налага.

Плюсът на управлението “Свърши задачата или умри” е, че работата се свършва успешно, но основно в краткосрочен план. Това е така, тъй като подобен стил на лидерство води до по-ниска мотивация на служителите, което на своя страна влошава продуктивността и ефективността им в дълъг период от време.

3. Управление на “Средния път”

Управлението на “Средния път” е комбинация от средна (умерена) загриженост за резултатите и средна (умерена) загриженост за хората.

Ръководителите с подобен стил на управление се опитват да балансират между резултатите и хората и полагат умерени усилия и в двете посоки. За съжаление, подобен стил се оказва не особено сполучлив, тъй като се основава на сериозни компромиси.

Мениджър с управление тип “Среден път” не съумява нито да постига достатъчно високи резултати, нито да задоволява потребностите на хората си. Това води до посредствени крайни резултати от работата на мениджъра и неговите сътрудници.

4. Управление на “Кънтри клуб”

Управлението на “Кънтри клуб е комбинация от ниска загриженост за резултатите и висока загриженост за хората.

“Кънтри клуб” (Country Club) е частен клуб, обикновено разположен извън града, в който членовете плащат членска такса и в замяна получават достъп до различни различни развлекателни и спортни дейности като голф, тенис и плуване.

По аналогия с управлението на подобна закрита общност, където удовлетворението на членовете е от максимална важност, един мениджър със стил на управление тип “Кънтри клуб” е фокусиран най-вече върху нуждите и чувствата на сътрудниците си. Подобен ръководител смята, че докато сътрудниците му са доволни, щастливи и сигурни на работните си места, те ще работят усърдно.

Обикновено при подобен стил на управление работната атмосфера е позитивна и забавна, но е налице риск продуктивността да е ниска, тъй като ръководителят не предоставя достатъчно указания, организация и контрол.

5. Управление на екип

Управлението на екип е комбинация от висока загриженост за резултатите и висока загриженост за хората.

Според Блейк и Мутон, този стил на лидерство е най-ефективен. Управлението на екип е поведение, при което лидерът е силно фокусиран върху работата и едновременно с това мотивира и прави най-доброто за хората (екипа), с които работи.

Мениджърите на екипи постигат това, като разясняват на хората си какви са организационните цели и въвличат служителите в решения, свързани с изпълнението на плановете и работата, която е нужно да се свърши.

Неслучайно подобен стил на управление се нарича още “колективен” или “демократичен”. Подобен децентрализиран стил, при който доверието и уважението между лидер и последователи е високо, е характерен за ръководители, които изповядват Теория Y. Научи повече за Теория X и Теория Y.

Нови два стила на управление

Повече от 20 години след първоначалния вариант на управленската решетка, Блейк и негови колеги добавят нови два стила на управление:

• Патерналистично управление. Патерналистичният ръководител скача между стил на управление на “Кънтри клуб” и управление “Свърши задачата или умри”. Подобен лидер може да е покрепящ и насърчаващ, но също така и брани своята властова позиция и не обича някой да оспорва мнението му.
• Опортюнистично управление. Подобен стил може да се появи навсякъде в управленската решетка. Опортюнистичният ръководител поставя своите лични нужди на първо място и променя лидерския си стил според това, което му носи най-голяма полза. Поведението на опортюнистичния лидер включва манипулация и използване на другите.

Как да се използва Управленската решетка?

Ако си мениджър, с какво може да ти е полезен моделът на Блейк и Мутон за т.нар. “Управленска решетка”?

На първо място, управленската решетка ти дава възможност да опознаеш своя собствен лидерски стил. Припомни си няколко ситуации от последните седмици или месеци, в които ти се е налагало да вземаш определени решения в посока “работа” или “човешки отношения”. Какви са били твоите решения? До кой от петте стила по-горе се доближава най-вече поведението ти?

Второто нещо, за което може да ти е полезна управленската решетка е да определиш области, в които можеш да подобриш уменията си за управление или лидерски качества. Например, може да установиш, че сегашният ти стил се доближава най-силно до “Управление на “Средния път”. Дали този стил е най-адекватен на ситуацията, в която се намираш? Или, може да установиш, че използваш “Управление “Свърши задачата или умри” или “Управление на “Кънтри Клуб”. Дали тези стилове са най-подходящи с оглед на ситуацията, в която се намираш?

В резюме

Управленската решетка на Блейк и Мутон помага на мениджъри и лидери да опознаят различните стилове на управление и как те влияят върху изпълнението на задачите и мотивацията на служителите.

Поставянето на твърде силен акцент върху задачите нерядко е с цената на липса на грижа за хората. Поставянето на твърде силен акцент върху хората от своя страна нерядко е за сметка на незадоволително постигане на целите.

Управленската решетка на Блейк и Мутон посочва, че най-ефективният стил на управление е този, при който е еднакво силна грижата за продуктивността и ангажираносттта на служителите.

Прочети повече: Теория за лидерство “Път-цел” на Хаус.