Уилям Джеймс е американски философ и психолог, който е сред основателите на школата на прагматизма във философията и родоначалник на школата на функционализма в психологията.
За Уилям Джеймс истината на една идея зависи от ползата от нея, а вярата ни в дадена идея става истина. Джеймс е автор на теория за човешкотото съзнание, както и съавтор на теория за емоциите. Сред заслугите му към психологическата наука следва да прибавим и неговия първи по рода си университетски лекционен курс в САЩ през 1875 г, когато все още нито един университет в страната не предлага самостоятелна програма по психология. Поради всичко това, той получава призванието “Баща на американската психология” от Американската психологическа асоциация през 1977 г.
Как преминава животът на Уилям Джеймс? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Джеймс
Уилям Джеймс е роден през 1842 г. в заможно семейство от Ню Йорк, САЩ.
Като страстен почитател на философията, теологията и изкуството, баща му се стреми неговите деца да получат солидно образование в най-добрите училища в САЩ, именно в тези области. Това е и причината Уилям да се оформи като голям учен, а неговият брат Хенри да стане блестящ новелист.
Първоначално, младият Уилям Джеймс има интереси в живописта, мечтае да стане художник и изучава това изкуство под ръководството на виден учител-художник. Впоследствие се пренасочва към медицинско образование в Медицинския колеж на Харвард. Дипломира се през 1868 г. с придобито право да практикува медицина, но не го използва в кариерата си.
Здравословни проблеми и депресия принуждават Джеймс да прекара две години във Франция и Германия. Този период от живота му в странство изиграва важната роля да се посвети изцяло на психологията и философията.
През 1872 г. Джеймс получава предложение от Харвард да постъпи на работа като преподавател по психология. Той подготвя лекционен курс по психология, с който става първият лектор по психология в САЩ. Негови слушатели са млади хора, които по-късно развиват научна и преподавателска кариера в психологията.
Творчеството на Уилям Джеймс е събрано в множество книги и статии, основните сред които са “Принципи на психологията” (1890), “Психология. Кратък курс” (1892), “Волята да вярваш” (1896) и “Прагматизмът” (1907).
Уилям Джеймс умира през 1910 г. на 68-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.
Джеймс и прагматизмът
За създател на течението “прагматизъм” във философията се счита Чарлс Пърс. Той счита, че за да бъде едно твърдение вярно, трябва да е налице някакъв експеримент или наблюдение, които да го подкрепят. Следователно, според Пърс истината е това, до което бихме достигнали, ако можем да проведем всички експерименти и проучвания, които в идеалния случай бихме искали да извършим.
Уилям Джеймс е дългогодишен приятел с Пърс и двамата прекарват много часове заедно в обсъждане на прагматизма по времето, когато са лектори в Харвардския университет. Но докато в онези години трудовете на Пърс остават практически незабелязани, тези на Джеймс стават популярни.
Уилям Джеймс разработва собствена версия на прагматизма, която популяризира в есета и лекции. За него прагматизмът се свежда до следното: истина е това, което работи.
Според традиционния възглед, “истина” означава съответствие с фактите. Джеймс предлага друг възглед, според който “истина” е вярването в нещо, което поражда ползи за нас.
Например, изречението “Котката е на килимчето” е фактологически вярно, когато котката наистина е на килимчето и е невярно, когато котката е някъде другаде, например навън в градината, за да търси мишки.
Според концепцията за истина на Джеймс обаче това, което превръща изречението “Котката е на килимчето” във вярно е, че вярването в него поражда полезни практически резултати за нас.С други думи, работи за нас.
Как например? Когато вярваме, че котката е на килимчето, това поражда резултата да знаем, че не бива да пускаме домашния си хамстер на килимчето, докато котката е там.
В тази връзка Уилям Джеймс отбелязва:
“Истината на една идея не е някакво застинало, присъщо й качество. Истината се случва на идеята. Тя става вярна, прави се вярна от събития. Истинността й всъщност е събитие, процес.”
Уилям Джеймс твърди, че ползата от една идея определя истинността й. Защо е така?
Всяка нова вяра в определена идея или концепция, която се опитваме да въведем, би била полезна, ако разполагахме с всички необходими доказателства и време, за да вземем обмислено решение. Но през по-голямата част от живота ни ние не разполагаме с лукса да имаме достатъчно време, за да изследваме известните факти или нямаме достатъчно доказателства, а сме принудени да решаваме.
В тези житейски ситуации ние трябва да разчитаме на вярванията си да ръководят нашите действия и Джеймс казва, че в такива случаи имаме “правото да вярваме”.
Джеймс обяснява това с примера на изгубил се човек в гората. Ако той види пътека, е важно да повярва, че тя ще го изведе от гората и така ще се спаси. Но ако не повярва, ще умре от глад в гората. Действайки в съответствие с идеята, че пътеката ще го изведе към спасението, човекът ще я превърне в истина. По този начин и нашите действия и решения правят така, че вярата ни в дадена идея става истина.
По този повод Уилям Джеймс казва:
“Действай така, сякаш това, което правиш има значение. Защото има.”
Естествено, нужен е здрав разум в прилагане на идеята на Уилям Джеймс, тъй като в противен случай в някого може да остане впечатлението, че всяко вярване, колкото и нелепо да е то, може да стане истина, като действаме в съответствие с него. Не това има предвид Джеймс!
Една идея трябва да отговаря на определени условия, за да бъде сметната за правдоподобно вярване. Наличните доказателства трябва да накланят везните в нейна полза и идеята трябва да издържа на критика.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Джеймс и Бог
Когато се повдигне въпросът “Има ли Бог?”, възможните отговори са най-вече три: “Да, има Бог” (теизъм), “Не, няма Бог” (атеизъм) и “Не знам” (агностицизъм).
Първите две твърдения – “Да, има Бог” и “Не, няма Бог” са верни или неверни, но ние няма как да знаем със сигурност и по-скоро се надяваме да уцелим правилния отговор, когато отговаряме на въпроса “Има ли Бог?”.
Уилям Джеймс предлага различна гледна точка към твърдението “Да, има Бог”. Той счита, че това твърдение е истина и това, което го прави истина е, че е полезно да се храни подобно убеждение. В книгата си “Разновидностите на религиозния опит” (1902) Джеймс анализира разнообразието от ефекти и ползи, предизвикани от вярата в Бог.
Позицията на Уилям Джеймс е прагматична – полезно е за вярващия да вярва, че Бог съществува, следователно Бог съществува. Това напомня до известна степен на аргумента “Облог на Паскал”, с който Блез Паскал убеждава онези, които не са сигурни дали Бог съществува или не, че трябва да вярват в Бог. Но има и разлики, разбира се.
За да разберем какви са ползите от това да се вярва, че има Бог, можем да проведем пример с Дядо Коледа. За възрастните Дядо Коледа не съществува и те не вярват в него, но когато децата вярват в Дядо Коледа, това превръща Коледа в много специален ден за тях, кара ги да се държат добре и им дава нещо, върху което да се съсредоточат в дните преди Коледа.
Ето как, вярата в Дядо Коледа носи ползи за децата и следователно се превръща в истина за тях. По сходен начин стои въпросът и с вярата в Бог, според Уилям Джеймс.
Джеймс и функционализмът
Уилям Джеймс е родоначалник на школата на функционализма в психологията.
Основната теза на функционализма е, че психологията трябва да изучава психическите процеси и функции на психиката и че психиката е нещо цялостно, което изразява приспособяването на човека към средата.
В това се състои и основната разлика между функционализма на Джеймс и структурализма на Вилхелм Вунд, на когото Джеймс е ученик.
Подходът на Джеймс към избора ни да вярваме в истината или в неистината е свързан с неговите идеи за съзнанието. Той счита, че съзнанието възниква от фактите, но едновременно с това, фактите не са истината – те просто съществуват. Ето защо Джеймс счита, че истината е функция от убеждения, които започват и завършват сред тях, но така или иначе, те са полезни за човека.
В тази връзка Уилям Джеймс отбелязва:
“Ние постоянно проверяваме “истините” една спрямо друга и съзнателните ни убеждения непрекъснато се променят. Старите “истини” се модифицират и понякога биват замествани от нови “истини”.
На фона на идеите за функционалността на съзнанието и неговата цялостност, нека да разгледаме какви са другите конкретни разбиранията на Джеймс за човешкото съзнание.
Джеймс и човешкото съзнание
Уилям Джеймс приема, че съзнанието е поток от мисли. Мислите са напълно отделни една от друга, но всяка мисъл следва друга мисъл.
Все пак, мислите се съчетават в едно цяло, което според Джеймс е усещането ни за “обединено съзнание”. Ние осъзнаваме мислите си като своеобразен пулс в потока на съзнанието. Същевременно, тази пулсация ни хвърля от едно заключение към друго. Получава се така, че все едно едната мисъл намира своето “място за отдих”, отстъпвайки място на новата мисъл. Така нашите мисли продължават да текат по-нататък.
Уилям Джеймс заключава:
“Нашето съзнание се разгръща постоянно. Това е процес, който мозъкът извършва. То ни дава възможност да разсъждаваме за миналото, настоящето и бъдещето, да планираме и да се адаптираме към обстоятелствата и да осъществяваме това, което мозъкът смята за първостепенна цел на съзнанието – да останем живи.”
Идеята на Джеймс за “единство на съзнанието” оказва силно влияние върху утвърждаването и развитието на психологията. По-късно под нейно влияние се разгръща школата на гещалт психологията в Германия, чиято основна теза е холистичният (цялостен) начин на работа на мозъка.
Гещалт психолозите считат, че важни са всички съзнателни преживявания, взети заедно, а не отделните преживявания. Тяхната гледна точка, вдъхновена от идеите на Джеймс, е:
“Цялото е по-голямо от сбора на неговите съставни части.”
Повече по тази тема виж в статията “Теория за съзнанието на Джеймс”.
Теория за емоциите на Джеймс-Ланге
Работейки върху проблемите на човешкото съзнание, Уилям Джеймс стига до извода, че емоциите играят важна роля в ежедневния живот.
През 1884 г. Джеймс публикува статия в научно списание, озаглавена “Какво е емоцията?”, в която предлага напълно нова за времето си идея – емоциите са резултат от физиологични отговори на промени в човешкото тяло, а те на свой ред са реакции на външната среда.
Известен е примерът, с който Джеймс онагледява своята идея, а именно: човек вижда мечка и побягва. Кое е това, което принуждава човека да побегне?
Джеймс е категоричен, че това, което се случва в действителност е, че страхът, който изпитва човек, е предизвикан от самото бягане. Според него, възприятието на ума за физическите аспекти на бягането – учестеното дишане, сърцебиенето, силното изпотяване и т.н. – предизвикват емоцията страх.
Ето какво пише Джеймс в своята книга “Принципите на психологията”:
“Ние съжаляваме, защото плачем, ядосани сме, защото удряме, страхуваме се, защото треперим, но не плачем, удряме или треперим, защото съжаляваме, защото сме ядосани, или защото се страхуваме. Нашите емоционални реакции се състоят от нашите физически реакции и те възникват в резултат на потенциално емоционални събития в околната среда. Физическите реакции са ключови за нашите емоции и без тях нашите преживявания биха били бледи, безцветни и лишени от емоционална топлина.”
Напълно самостоятелно от Джеймс, датският анатом и лекар Карл Ланге стига до същите възгледи. Затова и теорията за емоциите е известна като теория на Джеймс-Ланге.
Теорията на Джеймс-Ланге е оспорвана, но въпреки това е вдъхновила поредица от изследвания за връзката между физическо тяло и емоции. Подобни изследвания продължават и в наши дни.
В резюме
Идеите на Уилям Джеймс оказват силно влияние върху развитието на философията и психологията. Неговите основополагащи прагматични принципи за това какво е истина и кое е това, в което е полезно да вярваме обогатяват философията, както и дават мощен тласък на психологията да се фокусира върху изучаване на психически процеси като внимание, памет, разсъждение, въображение и намерение.
Прочети повече: Кратка история на философията.
