Уаби-саби

Много неща в нашия живот са преходни или несъвършени – външност, характер, взаимоотношения, предмети, продукти, постижения, произведения на изкуството…

За някои хора несъвършеността може да е проблем и дори повод за нещастие. Например, много хора страдат, че не притежават перфектни лица или тела, а други се притесняват, че погрозняват с напредване на възрастта…

Под името “уаби-саби” е известен различен подход към несъвършеността и красотата. Това е японски мироглед, свързан с приемане на преходността и несъвършенството. Нека го разгледаме.

Уаби-саби

В традиционната японска естетика терминът “уаби-саби” е свързан с идеята за откриване на красота в несъвършенството.

Самото словосъчетание произлиза от “уаби” – простота и “саби” – наслада от несъвършенството. Или, уаби-саби е наслада от простите несъвършенства, произлизащи от приемане на красотата такава, каквато е.

Древногръцкият идеал за красота, който до голяма степен е в основата на разбиранията за естетика на съвременния Западен свят, издига на пиедестал съвършената хармония и симетрията на пропорциите. Олицетворение на този идеал е статуята на Давид от Микеланджело.

Но неумолимият стремеж към съвършенство – във вещи, взаимоотношения, постижения – често води до стрес, безпокойство, депресия и прибързани преценки. Точно в тези ситуации уаби-саби може да е много полезна философия.

Уаби-саби ни насърчава да се съсредоточим върху хубавите неща от ежедневието и да ги ценим такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да бъдат.

Или, уаби-саби е философия, която цени автентичността и се опира на три постулата:

1. Нищо не трае вечно;
2. Нищо не е завършено;
3. Нищо не е идеално.

Можем да открием приложение на уаби-саби в голям брой японски изкуства, например в японската градина, японската чаена церемония, в икебаната, в японската поезия, в отглеждането на бонзай и др.

Чудесен пример за уаби-саби е японското изкуство “кинцуги”, където счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със златен прах, като начин да се подчертае историята на съда, вместо да се прикрива щетата.

Това не означава, че уаби-саби е оправдание за лошото майсторство. Уаби-саби насочва вниманието към пукнатините на керамичния съд като част от красотата на предмета, превръщайки го в нещо по-хубаво, отколкото е бил оригиналът.

Един индустриален продукт, слязал от поточната линия на голям завод, обикновено е съвършен. Един продукт, който е ръчна изработка обаче, обикновено е несъвършен. И точно тази негова несъвършеност го прави красив.

Същото се отнася и за нас – хората. Обикновено именно комбинацията от всички наши несъвършенства ни прави красиви, чаровни, харизматични…

Уаби-саби е прекрасна метафора за работата, която имаме, както и за взаимоотношенията, които поддържаме.

На професионалния и личния си живот можем да гледаме като на пътуване, в рамките на което да усъвършенстваме себе си, без на всяка цена да е задължително на финала да сме перфектните предприемачи, мениджъри, служители, деца, съпрузи, родители или приятели.

Именно в нашата несъвършеност се състои обстоятелството, а и красотата на това, че сме хора.

7 естетически принципа за уаби-саби

Във философията Зен са известни седем естетически принципа, които могат да бъдат открити в дизайна на емблематичните японски градини и други форми на японско изкуство.

Тези седем японски естетически принципа са основата, чрез която да се постигне уаби-саби.

Седемте естетически принципа са:

1. Простота или премахване на хаоса (Кансо). Нещата се изразяват по ясен, прост, естествен начин. Напомня ни да мислим не за украсяване, а за яснота, която може да бъде постигната чрез пропускане или изключване на несъщественото.
2. Асиметрия или неравномерност (Фукинсей). Идеята за баланс в композицията чрез неравномерност и асиметрия е централен принцип на зен естетиката.
3. Базисна красота (Коко). Красота точно толкова, за колкото е предназначена. Директен и прост начин, без да е крещящ. Елегантна простота.
4. Естественост (Шизен). Без преструвки или изкуственост, пълно и непринудено творческо изразяване.
5. Фино, а не очевидно изящество (Юген). Показване на повече, като не се показва цялото, тоест като се показва по-малко.
6. Свобода от правила или формули (Дацузоку). Бягство от ежедневието или от обикновеното. Този принцип описва чувството на изненада и леко удивление, когато човек осъзнае, че може да има свобода от конвенционалното.
7. Спокойствие, тишина и уединение (Сейджаку). Това е усещането, което може да се изпита, когато сме в японска градина. Отсъствие на шум и смущения.

Характеристиките на уаби-саби включват простота, асиметрия, икономия, естественост, скромност, свобода и интимност.

Всеки от тези седем принципа се срещат в природата, но така също и изразяват добродетели от човешкия характер. Следователно, седемте естетически принципа имат етичен оттенък.

Прилагането на японските естетически принципи води до живот в унисон с философията на уаби-саби – живот на осъзнат минимализъм, приемане на нещата такива, каквито са и търсене на смисъл отвъд материализма и самоцелния стремеж към съвършенство.

В резюме

Уаби-саби е японска концепция, която се изразява в откриване на красотата в несъвършенството и преходността, като контрапункт на древногръцкия идеал за съвършенство за вечни времена.

Уаби-саби е гледна точка към човешкия живот като към пътуване, на което да се наслаждаваме, с всички негови естествени хубави страни и неизбежни дефекти.

Като философия, уаби-саби може да се прилага в широк кръг сфери, например в бизнеса, дизайна, изкуството, усвояването на нови умения, човешките отношения и личностното развитие.

Прочети повече: Кайзен. Философия за непрекъснато усъвършенстване.