Трите вида власт на Вебер

Въпросът за властта е важен за всеки ръководител, който желае да упражнява ефективно влияние върху хората.

Една от най-разпространените концепции относно властта е тази за трите вида власт на Вебер.

Нека я разгледаме.

Трите вида власт

Концепцията за трите вида власт е дело на Макс Вебер – германски юрист, икономист и социолог. Тя е публикувана в есето му “The Three Types of Legitimate Rule”, което е посмъртно преведено на английски език и издадено през 1958 г.

Като социолог, Вебер се интересува от темата за властта и търси отговор на един от най-старите въпроси на политическата теория, а именно защо хората приемат властта на своя ръководител.

Идеите на Вебер за властта могат да бъдат разбрани добре, ако се промени контекста и от отношения на макро ниво, например “монарх-поданици” или”президент-граждани”, се премине към отношения на микро ниво, например “капитал-труд” или”ръководител-подчинени”.

Вебер дефинира властта като форма на доминация, която подчинените възприемат за законна. Не е задължително законността да е рационална или справедлива. Доминацията е законна, стига подчинените да я приемат и да й се подчиняват, тъй като я разглеждат като нещо желателно за тях или най-малкото – като нещо поносимо, което не си струва да се предизвиква.

Оттук, Макс Вебер формулира три вида власт, възможни в чист вид:

1. Традиционна власт;
2. Законна власт;
3. Харизматична власт.

И при трите вида власт на Вебер е налице ситуация, в която властта е справедлива както в очите на лидера, така и в очите на неговите последователи, т.е. и трите вида власт са обединени от обща характеристика – законност.

Трите вида власт на Вебер са представени на диаграмата по-долу:

Да разгледаме по-подробно всяка от трите вида власт.

1. Традиционна власт

Традиционната власт е първият вид власт по теорията на Макс Вебер.

В основата за традиционната власт лежи вярата в традицията и законността на статуса на властимащите. При традиционната власт подчинението идва по линия на лидер, който заема благословена от традицията властова позиция и ръководи в унисон с тази позиция.

Примери за традиционна власт: монарси, римски папа, далай лама и др.

Традиционната власт черпи своята законност от уважението към отдавна установени културни модели. При нея способността и правото да се управлява се предават от човек на човек, нерядко и по наследство. Тя не се променя с времето, не подпомага социалната промяна и има тенденцията да бъде ирационална и да поддържа статуквото.

Следователно, традиционното лидерство е отражение на рутината и ежедневните порядки. Хората уважават традиционната власт, защото “Това винаги е било така.”

По отношение на традиционната власт, Макс Вебер отбелязва:

“Създаването на нов закон срещу традиционните норми се счита за невъзможно по принцип.”

Минус на традиционната власт е, че има риск традиционният лидер да злоупотребява с властта си, а в създаваните от него правни стандарти да липсва морал.

2. Законна власт

Законната власт власт е вторият вид власт по теорията на Макс Вебер.

В основата на законната власт лежи вярата в законността на правилата, а така също и вярата в правото на този, който е на власт и в неговата система да се разпорежда. Законната власт се определя не от личните качества на определен човек, а от заемания от него пост или длъжност.

Примери за законна власт: правителства, полиция, съд и др.

Законната власт черпи своята законност от официално приети правила. При нея има изрични наредби и процедури, които дефинират правата и задълженията на страните. Съвременните общества зависят силно от законната власт. Нейната комплексност изисква систематизация и ред, които са причината за появата на т.нар. “бюрокрация” – политическа или икономическа.

Следователно, законното лидерство може да се упражнява само в рамките на предварително определени граници и е отражение на правила, които се създават от избран или назначен орган.

По отношение на законната власт, Макс Вебер отбелязва:

“Законната власт почива на приемането и е представена в най-чиста форма от бюрокрацията.”

Минус на законната власт е, че тя налага власт на бюрокрацията над индивида, но в същото време бюрокрацията не може да реши проблемите или грижите на всички отделни индивиди. Съвременните общества имат нужда от законна и рационална власт, която да служи за основа за постигане на консенсус между всички заинтересовани страни, но на подобен консенсус му липсва гъвкавост, което на свой ред води до доминация на бюрократичния манталитет.

3. Харизматична власт

Харизматичната власт е третият вид власт по теорията на Макс Вебер.

В основата на харизматичната власт лежи уважителното отношение към необичайна автентичност, образцови качества или героизъм на определена личност, а така също и вяра към решенията и разпорежданията на тази личност. Харизматичната власт се определя от личните качества на лидера, които, според Вебер, са “дадени от съдбата”.

Примери: Иисус Христос, Наполеон, Махатма Ганди, Хитлер и др.

Харизматичната власт черпи своята законност от изключителните и необикновени лични способности на лидера, които вдъхновяват към преданост и подчинение. Макс Вебер нарича тези изключителни качества “харизма”, която често се проявява чрез силата на думите и актове на героизъм.

Вебер разглежда харизматичния лидер като глава на ново социално течение и като човек, който притежава свещени, свръхестествени сили, подобно на религиозен пророк. Харизмата на подобен лидер е достатъчна, за да може да вдъхновява своите последователи и в техните очи властта му да изглежда законна.

Харизматичната власт може да се трансформира. Например, заповедите от харизматичния лидер могат дотолкова да станат рутинни за последователите му, че те да започнат да възприемат властта му за законна или традиционна.

В теорията на управлението, харизматичната власт е известна още като “референтна власт”.

Минус на харизматичната власт е, че тя може да е нестабилна и с кратък живот. Харизматичният лидер най-често си поставя за мисия да обедини множество хора с големи различния помежду им в името на постигане на някаква голяма обща цел, но това е много трудна задача. И тъй като харизматичното лидерство не може да разчита на правила и процедури, които съдържат традиционната и законната власт, всичко зависи от уникалните характеристики на една-единствена личност.

Взаимовръзки между трите вида власт

Концепцията на Вебер за трите вида власт предлага богатство от взаимни връзки между отделните видове. Всеки вид власт може да подсилва другите два чрез качества, които само той притежава.

Например:

• Традиционната власт е безлична (за разлика от харизматичната власт) и ирационална (за разлика от законната власт).
• Харизматичната власт е динамична (за разлика от традиционната власт) и ирационална (за разлика от законната власт).
• Законната власт е динамична (за разлика от традиционната власт) и безлична (за разлика от харизматичната власт).

Казано по друг начин, традиционната власт е статична, харизматичната власт е персонална, а занонната власт е рационална.

Вероятността за запазване на определен тип власт може да зависи от способността на тази властна система да запази качествата, които я правят уникална, и да отхвърли характеристиките, които я правят по-благоприятна за друг тип власт.

По-конкретно, определени видове власт могат да загубят силата си, а по този начин да се трансформират в други видове власт.

Например:

• Революционните идеи могат да бъдат прокарани от харизматичен лидер, или рационалното им реализиране чрез абстрактни формални принципи може да отслаби традиционната власт.
• Революционните харизматични движения могат да прераснат в традиционен ред или да се бюрократизират в рационална формална организация.
• Иирационалните сили и силата на традицията или харизмата могат да отслабят законната власт.

В резюме

Според теорията на Макс Вебер, съществуват три вида власт в чист вид:

1. Традиционна власт;
2. Законна власт;
3. Харизматична власт.

Всеки от трите вида власт е законен, тък като включва както явно, така и скрито съгласие с нея от страна на последователите.

Прочети повече: Макс Вебер. Биография и идеи.