Трите типа щастие на Селигман

Какво означава да бъдеш истински щастлив? Може ли щастието да бъде дефинирано чрез определени действия? Как се достига до него?

Това са въпроси, които вълнуват хората от векове.

Според една популярна класификация са известни три типа щастлив живот, които могат да водят до пълноценна и удовлетворяваща реализация на човека. Нека ги разгледаме.

Кои са трите типа щастие?

Концепцията за трите типа щастие е дело на Мартин Селигман – психолог от САЩ и пионер в направлението на позитивната психология, който я публикува в своята книга “Authentic Happiness” през 2002 г.

Селигман смята, че щастието може да се постигне по три основни начина:

1. Приятен живот;
2. Ангажиран живот;
3. Смислен живот.

Всеки от тези три типа щастие има свои уникални характеристики и изисква различен подход.

Важно е да се отбележи, че трите типа щастие не се изключват взаимно. Вместо това, те могат да се комбинират, за да създадат истински пълноценен живот.

Трите типа щастие на Селигман са представени на диаграмата по-долу:

Да разгледаме малко по-подробно всеки от трите типа щастие.

1. Приятен живот

Приятният живот е първият път към щастието и по него вървят много хора. За да постигнат щастие, те се стремят непрекъснато да са въвлечени в приятни занимания, които им доставят изобилие от позитивни емоции. Тези хора също така развиват уменията си да увеличават количеството удоволствия, които могат да получават.

Вкусна храна, весела компания, шопинг, смях, игри, приключения, пътувания до екзотични места, участие в приятни занимания (партита, купони, социални събития), вълнуващ секс – това са само няколко примера за “приятен живот”.

Пример: Един човек може да практикува приятния живот, като си създава ритуали за почивка – например уикенд-пикници със семейството или редовно посещение на спа център.

Идеята за приятния живот ни връща назад във времето на античната философия, когато според школата на хедонизма преследването на удоволствието и насладата са най-висшите цели на човешкия живот. Основателят на хедонизма Аристип дори е смятал, че който който не се стреми към удоволствие, е извратен.

Но докато всеки малко или много харесва и търси изживявания, свързани с удоволствията и позитивните емоции, това според Селигман не е пътят, по който се достига трайно щастие. Той обръща внимание на факта, че с приятния живот бързо се свиква, но след той повече не носи същата наслада, както в началото.

2. Ангажиран живот

Ангажираният живот е вторият път към щастието. Това е живот, посветен на работа, родителство, любов, творчество, свободно време.

Мартин Селигман определя този тип живот като стъпка нагоре спрямо приятния живот в откриване на трайното щастие.

Пример: Художник, който прекарва часове в рисуване, без да усеща как минава времето, преживява ангажиран живот. Същото важи и за програмист, който се наслаждава на предизвикателствата в кода.

Ангажираният живот се живее от хора, които развиват и притежават в силна степен 6 добродетели и 24 сили за щастие, които на свой ред им позволяват да живеят пълноценно.

Ангажираният живот е пряко свързан и с теорията “Поток” на Чиксентмихай – особено състояние на пълна концентрация, отдаденост и поглъщане в някаква задача, при което човек буквално забравя за всичко около себе си, намира смисъл в живота си и се чувства щастлив.

Човек, които развива в силна степен своите добродетели и сили, има много по-високи шансове да попадне в състояние на “поток”. Той бива погълнат от своите занимания и е така силно ангажиран с това, което върши, че това е неговото състояние на щастие.

В това състояние на екстаз човек буквално забравя за всичко останало. Не чувства умора. Не усеща глад. Подобно усещане е толкова интензивно, че преживяващият го буквално влиза в алтернативна реалност. Той няма физическата възможност да обърне внимание на нещо друго, а е изцяло ангажиран в своя съзидателен процес.

3. Смислен живот

Смисленият живот е третият път към щастието. Смисленият живот е свързан със служенето на нещо по-голямо от нас самите. Това може да бъде религиозна вяра, филантропия или отдаденост на социална кауза.

Човек, който върви към щастието по пътя на смисления живот, осмисля задълбочено своето съществуване. Той знае кои са най-силните му страни и ги използва в служба на нещо по-голямо от него самия – някаква голяма цел или кауза, отвъд личното щастие.

Пример: Човек, който посвещава време на благотворителна организация или на наставничество на млади хора, преживява смислен живот.

Селигман отбелязва, че смисленият живот традиционно е най-почитаният тип щастие от трите типа. Той обяснява, че смисълът идва от връзката ни с цели и ценности, които ни дават усещане за принадлежност и принос.

Смисленият живот отново е свързан с идеята за “поток”, но под формата на служене, на принос под някаква форма – за останалите, за обществото. Тук щастието извира от осъзнаването, че човек допринася, че е полезен, че прави света малко по-добър.

Как се постига трайно щастие?

Според изследванията на Мартин Селигман, най-трайно щастие и удовлетворение се постига по пътя на смисления живот, както и по пътя на ангажирания живот.

Приятният живот е хубав, но усещането за щастие там е нетрайно, а нерядко и измамно. Стремежът към удоволствие няма почти никакъв принос към удовлетворението от живота.

Удоволствието обаче е истински важно там, където освен него имаш както силна ангажираност към някакъв въпрос или тема (поток), така и осъзнато усещане за смисъл. За Селигман тази тройна комбинация е “черешката на тортата”.

Или, може да се направи извод, че истински щастливият и пълноценен живот е онзи, който съчетава приятния, ангажирания и смисления живот.

В тази ситуация удовлетворението идва по линия на синергията между трите типа щастие, при която цялото е по-голямо от отделните му части.

Приложение

Теорията на Селигман за трите типа щастие има приложение в разнообразни сфери на работата и живота.

Например:

• В бизнеса. Лидерите могат да създават ангажиращи работни места, където служителите използват своите силни страни. Освен това, организациите могат да подкрепят доброволчески инициативи, което допринася за създаване на смисъл.
• В образованието. Учители могат да използват принципите на ангажирания живот, като мотивират учениците да участват в творчески проекти.
• В личния живот. Развиването на благодарност и търсенето на смисъл в ежедневието могат да подобрят взаимоотношенията с близките хора и личното щастие.

В резюме

Мартин Селигман очертава три типа щастие:

1. Приятен живот;
2. Ангажиран живот;
3. Смислен живот.

Голямата идея на Селигман е, че човек е щастлив, когато впряга своите най-силни страни в съзидателни, а така също и в алтруистични дейности. Личностно израстване, творчество и принос за подобряване на живота на околните – това са някои от най-важните неща по пътя към щастието.

Още по-интензивно и устойчиво е щастието, ако се съчетават синергично трите пътя към него – на приятния, ангажирания и смисления живот.

Прочети повече: Модел PERMA за благополучие на Селигман.