Трите нива на зрелостта

Малко хора се замислят за своята зрелост (на личноста, на характера) и на какво ниво на зрелост (личностно развитие) се намират в момента.

Това обаче е важен въпрос, който е тясно свързан с успешния, ефективен и щастлив живот.

Концепцията за зрелостта и по-специално за т.нар. “Три нива на зрелостта” е предложена от Стивън Кови в книгата “Седемте навика на високоефективните хора”.

Три нива на зрелостта

Трите нива на зрелостта, през които може да се развива всеки човек, са:

1. Зависимост
2. Независимост
3. Взаимозависимост

Колкото повече човек се изкачва нагоре по нивата на зрелостта, толкова по-отговорен и осъзнат живот започва да води, съответно толкова по-ефективен и успешен би могъл да бъде, в професионален или личен план.

Ще разгледам по-подробно трите нива на зрелостта.

1. Зависимост

Всеки от нас започва от това ниво.

Като новородени сме напълно зависими от другите. Разчитаме на другите да ни хранят, да се грижат за нас, да ни подкрепят. Без тези грижи ние сме обречени.

Нивото на “Зависимост” е равносилно на парадигмата “Вие”. Това е мислене от типа:

• Вие трябва да се грижите за мен;
• Вие трябва да ми дадете;
• Вие трябва да ми помагате;
• Вие сте отговорни за нещата, които ми се случват (или не ми се случват);
• Вие сте виновни.

Много възрастни хора, иначе отдавна достигнали пълна физическа зрялост, не съумяват да се развият достатъчно в емоционален, умствен или духовен план, поради което трайно се установяват на нивото “Зависимост”. Така, те се превръщат в зависими хора.

Ще попиташ, какво по-точно значи “зависими хора”? От какво и от кого са зависими?

Не е нужно да се оглеждаме твърде дълго, за да разпознаем най-различни зависими хора наоколо.

Например служител, който не смее да напусне своята работа, която не харесва и шеф, когото не може да понася, защото си няма идея къде другаде може да си намери работа. Служителят е зависим от шефа си, който му плаща заплатата.

Или съпруга, която не смее да каже нищо на съпруга си от страх той да не я изостави и с това да я лиши от удобния живот, който има. Съпругата е зависима от съпруга си, който й дава сигурност.

Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това, което искат.

2. Независимост

Ако съумеем да развием личността си и да надраснем нивото на “Зависимост”, се придвижваме на нивото на “Независимост”.

Независимият човек може да се грижи сам за себе си, да се самоуправлява и да разчита на своите сили.

Нивото на “Независимост” е равносилно на парадигмата “Аз”. Това е мислене от типа:

• Аз мога да го направя;
• Аз избирам;
• Аз разчитам на себе си;
• Аз съм отговорен.

Независимите хора постигат това, което искат главно със собствени усилия.

3. Взаимозависимост

В процеса на съзряване и развитие ние осъзнаваме, че всичко в природата е взаимосвързано и взаимозависимо и че същото се отнася и за човешкото общество.

Така откриваме третото ниво на “Взаимозависимост”, в което човек си сътрудничи с други хора, за да постига по-голям успех.

Нивото на “Взаимозависимост” е равносилно на парадигмата “Ние”. Това е мислене от типа:

• Ние можем да го направим;
• Ние можем да съчетаем способностите и талантите си;
• Ние можем заедно да създадем нещо по-добро;
• Ние можем заедно да спечелим от взаимоотношението си.

Взаимозависимите хора съчетават своите усилия с усилията на другите, за да постигнат по-голям успех.

Кое е най-доброто ниво на зрялост?

Очевидно нивото “Независимост” е по-високо от нивото “Зависимост”. Прекрасно е да искаш и да умееш да се справяш сам с предизвикателствата, а не да си пасивен и да чакаш някой друг да ти помага.

Да бъдеш независим значи да си постигнал много, но независимостта не е най-високото постижение. Съвременната социална парадигма е изтласкала твърде силно на преден план независимостта. Това е мечтаната цел на много хора, но нивото на независимостта далеч не е крайната цел на човешкото развитие.

Стивън Кови отбелязва, че:

“Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта.

Ето защо срещаме хора, които по егоистични причини са напуснали семейството си, изоставили са децата си и са се отказали от всякакви социални отговорности, заявявайки, че вършат това в името на независимостта.

Този тип реакция е характерна за “освободени” личности, които “доказват себе си” и “правят това, което искат”, но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна.”

Нека вземем за пример двама партньори. В определен етап от връзката им е възможно единият партньор да реши, че желае да се отдаде изцяло на кариерата си, за да постигне своята мечта за професионална реализация в определена сфера.

Да търсиш успех в професионалния живот е достойна цел, но зад мотивите на въпросния партньор (би могло да) прозира и още нещо. Той търси максимална независимост. Иска изцяло да определя какво ще прави през деня или седмицата. Не проявява интерес към общи занимания и съвместно прекарано време с другия партньор. Освобождава се от всякакви “странични” дейности, които са “загуба на време” и които ще го отклоняват от работата му.

В същото време, всяка една връзка е по своята природа взаимозависима. Да се опитваме да имаме хармонична връзка, изхождайки единствено от позициите на парадигмата “Аз” (независимост) е много трудна, вероятно невъзможна задача.

Друг пример може да се даде с група служители от една фирма. Ако всеки служител си “гледа работата” и действа сам за себе си, това само по себе си не е нещо лошо. Само че, подобни служители пропускат очевидния факт, че фирмата им няма как да преуспява, ако всеки действа независимо и изолирано от останалите и изхожда единствено от личните си цели и интереси.

В тази връзка Стивън Кови казва следното:

“Независимото мислене само по себе си не подхожда на взаимозависимата действителност.

Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта, така необходима за успеха на семействата и организациите.”

С други думи, ако си сам или ерген и тази роля ти допада, нивото “Независимост” ще е едно чудесно място за теб. Но, ако искаш да си намериш сериозна приятелка или дори съпруга, която да те желае и цени, ще трябва да поработиш здраво, за да промениш парадигмата си от “Аз” на “Ние”.

Или, ако си фрилансър, който работи по дребни проекти, нивото “Независимост” ще е съвсем нормално за теб. Но, ако заедно с други твои колеги решите да основете фирма, за да разширите професионалните си хоризонти, ще трябва да се постараеш, за да промениш парадигмата си от “Аз” на “Ние”.

Ето защо е важно да се достигне до нивото “Взаимозависимост”. Това е едно далеч по-висше и по-зряло понятие, което дава много нови възможности.

Как да се достигне до “Взаимозависимост”?

Най-напред трябва да се отбележи, че взаимозависимостта е избор, който само независимите могат да направят.

Зависимите хора не могат да избират. Те не притежават характера, който би им позволил да направят такъв избор.

Следователно, преди да пожелае да стане взаимозависим, редно е всеки да си зададе въпроса “Какво е моето ниво на зрялост?” И да даде честен отговор.

Подобен честен отговор вероятно ще означава да поразмишляваш над следните теми:

• Аз проактивен човек ли съм?
• Правя ли сам своите избори в живота или действам в резултат на чужди планове и решения?
• Кога за последно напуснах собствената си зона на комфорт?
• Живея ли живота си според личните си ценности и цели? Наясно ли съм какви точно са те?
• Поемам ли пълна отговорност за текущото положение в живота ми?
• Вярвам ли в себе си?

Веднъж, когато човек е сигурен, че е на нивото на “Независимост”, може да започне неговия поход към “Взаимозависимостта”.

Споменавам думата “поход”, тъй като знам, че това е едно много трудно пътуване. Може би това пътуване тепърва започва за мен (определям се за относително независим човек). Оттам е продуктуван и интересът ми към темата.

Пътуването към взаимозависимостта за един независим човек означава драматично да промени своята парадигма. От мислене в категории “Аз” да се зароди мислене в категории “Ние”. Не е лесно и определено изглежда, че няма кратък път.

В тази статия не си поставям за цел да изследвам точните стъпки за достигане на нивото на “Взаимозависимост”, както и всички възможни пречки и препятствия по този път. Това би било твърде амбициозна задача.

И все пак, ще се позова отново на Стивън Кови, според когото взаимозависимостта може да се постигне при следните обстоятелства:

• Ясно осъзнаване на парадигмата на Емоционалната Банкова Сметка. Това значи поддържане на добри отношения с важните за нас хора, основани на доверие, позитивизъм, любезност, честност и спазване на обещанията. Аз лично вярвам, че по отношение на партньорските взаимоотношения много полезни са трите най-важни думи за една връзка.
• Мислене според принципа “Печеля/Печелиш” (Win-Win).
• Емпатично общуване, в частност емпатично слушане.
• Стремеж към синергия, основана на пълноценна комуникация с отсрещната страна, на база на творческо сътрудничество и доверие.

В резюме

За да постигнем развитие на личността си и да изградим своя характер, се нуждаем от еволюция в нивата на зрелостта, по веригата “Зависимост” – “Независимост” – “Взаимозависимост”.

Това на практика означава драматична промяна в парадигмите, в мисленето, в отношението към света.

Изисква се много лична сила и кураж, за да се достигне до най-високото ниво на зрялост. Това е една висша цел с дълбоки духовни измерения.

Заслужава ли си отплатата?

Според мен, да.

Прочети повече: Седемте навика на високоефективните хора на Кови.