Топ 10 на най-досадните лични навици в офиса

Обичайна практика е, когато работим заедно с други хора в един офис, да се стараем да поддържаме добри взаимоотношения с тях.

За съжаление това не се отдава на всички. Има хора, които изглеждат зле в очите на колегите си и то по причина на свои лични навици, които неосъзнато пренасят в офиса.

Потърсих информация какви биха могли да са досадните офис-навици и попаднах на изследване на консултантите на Sharp Consultancy. Тяхното изследване е основата на класацията Топ 10 по-долу.

Дали нещата у нас са същите? Имат ли тези досадни офис-навици почва у нас?

Ето моето мнение.

1. Лоши маниери

Лошите маниери са досаден офис-навик, който срещам у нас. В съзнанието ми е един високообразован колега, който предпочита да поздравява избирателно. Достойните за поздрава му се броят на пръстите на двете ръце – те са хора с позиции във високите етажи на властта.

За мен лош маниер е също така и говоренето за жени, в присъствието на жени, в онзи по-особен смисъл, който мъжете понякога влагат. Както и говоренето за мъже в присъствието на мъже, в същия по-особен смисъл.

Лошите маниери в работата нараняват чувствата и бих ги определила не само като досадни, но и вредни офис-навици.

2. Скатаване от работа

Изключително отблъскващ офис-навик. Вирее много успешно в тези офиси (компании), в които няма ефикасна процедура за оценка на работата, както и възнаграждения, които да са свързани с постигнатите резултати.

3. Обещание да се свърши определена работа, което не се спазва

Изпитвала съм лично на гърба си подобен навик. Неприятно е някой да ти обещае да свърши нещо, при това доброволно, а след това да се направи на “забравил”.

Това се толерира в някои фирми не от друго, а от системата на възлагане, оценяване и възнаграждаване на изпълнението.

4. Високо говорене по телефон

Ще кажеш, че това се дължи на първите седем години. Имаш право.

Аз добавям, че високото говорене по телефон означава още несъобразяване с околните, незачитане на тяхното право да работят на спокойствие и с концентрация на вниманието.

5. Постоянно оплакване

Тъй като съм имала подобна колежка помня, че нейният навик да се вайка, оплаква и охка винаги, когато й възложат някаква работа, ме изкарваше “вън от релси”. Опитвала съм се да я разбирам, да я окуражавам, да я разсея и ободря, но не съм имала кой знае какъв успех.

Не само досадно, но и вредно за останалите е да работят заедно в един офис с колега, който постоянно пухти, че има много работа, че му е трудно и т.н.

6. Задигане на чужди вещи от работното място на други колеги

Разбира се този, който “задига” ще ти обясни, че става дума за невинно действие и ще се извини (“А-у, извинявай, станало е без да искам!”), но какво от това, след като това се повтаря?

На мен са ми задигали химикалки, по-скъпи писалки, книги, лична чаша за кафе, записки, които съм си водила, слайдове…

7. Лоша лична хигиена

И това се среща, за съжаление.

8. Отказ да се измиват използваните чаши и прибори

Аз лично не съм била обект на този досаден навик, но преди време собственикът на един офис, в който работеха осем служители, сподели за такъв проблем.

9. Разказване на планове как ще премине уикендът

По принцип, няма нищо лошо и дори е нормално колегите да разменят идеи за почивка. Споделяне на идеи отвреме навреме е освежаващо!

Но да се изпада в крайност е наистина досадно. Особено, ако едни и същи колеги винаги оповестяват на глас намеренията си за уикенда, при това с най-големи подробности. Това е също несъобразяване с околните, както желанието да се самоизтъкваш.

10. Пеене и подсвиркване

Случва се, но когато е една и съща мелодия, започва да става много досадно за околните.

Как да се ограничат досадните лични навици в офиса?

Могат ли досадните лични навици да се тушират и ограничат, така че да не пречат и вредят на останалите в офиса?

Считам, че това е възможно. Примери в това отношение са компаниите, които практикуват следните управленски механизми:

• Ясно написани правила за поведение в офиса. Чела съм подобни правила в Бизнес училището на Нотингамския Трент Университет. Там работят преподаватели, изследователи, други служители, т.е. образовани хора. Доколкото ми е известно с подобни правила се работи и в Макдоналдс, хотелите от веригата Мариот и др. Дали те ще бъдат назовани “Правила за етикет и протокол във фирмата”, или просто “Правила за поведение по време на работа” – няма значение.
• Въвеждащо обучение на новите служители на правилата за поведение по време на работа. Това се прави и в български компании, а и аз самата имам подобна практика в консултациите си на няколко компании как да организират подобно обучение.
• Обучение на мениджъри и служители по теми като: “Полезни и вредни навици в работата” или “Бизнес етикет”. Ако съдя по казусите, с които съм се запознавала от книги и списания, обучението наистина дава резултат.
• Седмични и/или месечни оценки на изпълнението на задачите. Досадните лични навици имат директно отношение върху изпълнението на работата. Например, често пъти лошият маниер да не се съобразяваш с околните става причина за допускане на грешки. Или, постоянното оплакване и охкане от работата. Оценката е обратна връзка. Когато системата на възнаграждения е на основа на постигнати резултати, то и поведението (в т.ч. и навиците) търпи някакви корекции.

Прочети повече: Пълно ръководство за успешно управление на човешките ресурси.