Томас Хобс. Биография и идеи

Томас Хобс е английски философ от епохата на Просвещението, който остава в историята с идеите си за политическата философия и материалистично-механистичната природа на човека.

Томас Хобс застъпва схващането, че всичко на света има изключително физическа природа, в която няма място за други естествени единици като ума, душата или свръхестествени същества. За Хобс хората са биологични машини от плът и кръв, които встъпват в т.нар. “обществен договор”, за да оцелеят физически.

Как преминава животът на Томас Хобс? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Хобс

Томас Хобс е роден в Англия през 1588 г.

Останал отрано сирак, той има късмета да бъде взет от богат чичо, който му осигурява добро образование. Благодарение на забележителните си способности, Хобс постъпва петнадесетгодишен в Оксфордския университет, където изучава философия, логика и политически науки. Скоро след завършване на университета започва да чете лекции по логика в него.

Затвореният университетски живот не е по вкуса на Хобс, който е силно привлечен от държавата от другата страна на Ламанша – Франция. Късметът му се усмихва, когато получава предложение да стане частен учител на децата на графа на Девъншир, с което получава възможност да пътува на много места из Европа.

Ето как, Хобс пребивава три пъти в чужбина, по-специално във Франция, а в странство успява да се запознае с много от бележитите учени и мислители по това време – италианеца Галилео Галилей, френските философи Марен Мерсен, Пиер Гасенди и др. Пак там за известно време е преподавател по математика на бъдещия крал на Англия Чарлз II.

Към 1637 г. Томас Хобс вече разполага със завършена система на философско знание от три части – учение за тялото, за човека и за гражданина. Настъпилите в Англия бурни политически промени обаче му пречат да систематизира своята система. През 1640 г. Хобс бяга във Франция заради Английската буржоазна революция и остава там цели 11 години.

Именно във Франция Томас Хобс написва своите най-важни книги. През 1642 г. публикува “За гражданина”, в която излага основите на своето политическо учение. През 1651 г. успява да завърши и главното си политическо произведение – “Левиатан”, в което представя идеите си за морала, политиката и функциите на обществото и държавата, които го правят известен.

По-късно, през 1656 г., Хобс издава “За тялото”, а през “1658 г. – “За човека”.

През 1660 г. монархията в Англия е възстановена, а крал става Чарлз II. Той си спомня за своя учител Хобс и в знак на признателност му дава пенсия от 100 паунда. През 1966 г. парламентът издава закон срещу атеизма, под ударите на който попада книгата на Хобс “Левиатан”, но кралят отново му помага и единствената последица за Хобс е, че му е забранено да публикува каквото и да е в Англия по въпросите на човешкия морал. Въпреки това, Хобс запазва високата си репутация в чужбина.

Томас Хобс поддържа творческа кореспонденция със създателя на новия рационализъм Рене Декарт. Когато Декарт публикува книгата “Размишления върху Първата философия”, в която аргументира съществуването на Бог и разликата между човешката душа и тялото, той отправя покана към Хобс да вземе отношение към неговия труд. Хобс се отзовава и изпраща на Декарт списък с петнадесет възражения, на които Декарт подготвя петнадесет отговора. Това е един отличен пример за теоретичен диспут между двама големи философи.

В личния си живот, Томас Хобс е фанатичен привърженик на поддържането на добра физическа форма. Всяка сутрин излиза на дълга разходка, крачейки бързо нагоре по хълмовете, така че да се задъха. Поръчва да му изработят специален бастун с мастилница в дръжката, в случай, че му хрумнат добри идеи, които да си запише, докато е навън.

Ето как, въпреки, че като дете е болнав, като възрастен Хобс е много енергичен и дори играе тенис до късна старост. Яде много риба, пие малко вино и пее, за да тренира белите си дробове. И както повечето философи, притежава особено деен ум.

Като резултат от всичко това, Хобс доживява до 91 години – изключителна възраст за XVII век, когато средната продължителност на живота е едва тридесет и пет години.

Томас Хобс умира през 1679 г.

Томас Хобс и човекът като машина

Томас Хобс е последовател на Франсис Бейкън и продължава да развива неговите идеи за материализма, като се опира на научните и философски открития на своето време.

Хобс разглежда философията като наука, напълно различна от средновековната схоластика на Тома Аквински. Той вярва, че възможностите на науката са неограничени и приема за факт, че на всеки въпрос от природата може да се отговори с научно формулирано обяснение. В своите философски търсения той се обръща към всички области на знанието, но най-вече от всичко – към математиката, в частност геометрията.

В “Левиатан” Томас Хобс отбелязва:

“Вселената, т.е. цялата маса от съществуващи неща, е материална, което ще рече, че е тяло.”

Това значи, че всяко от тези природни тела е преди всичко “математическо тяло”, което има дължина, ширина и дълбочина и че това, което не е тяло, не е част от Вселената.

Хобс смята, че някои тела са недоловими за нашите сетива, но въпреки това заемат физическо пространство и имат физически измерения. Тези обекти Хобс нарича “духове”. Някои от тях се движат около тялото, пренасяйки и предавайки информация приблизително по начина, по който днес ние смятаме, че работи нервната система с помощта на електрически сигнали.

Разглеждайки строежа на материята, Томас Хобс предполага, че тя се състои цялата от елементарни прости частици – корпускули, които се отличават помежду си по своята големина и форма. Те не могат да възникнат от нищото, както и не могат да изчезват. Всички тела (субстанции) са създадени от тях.

Според Хобс, нищо без субстанция не може да съществува. Ето защо, всичко във Вселената е физическо, следователно и човешкото същество е изцяло физическо и не е нищо повече от биологична машина.

Оттук и мисълта на Хобс, че:

“Животът е просто движение на крайници.”

Тъй като Хобс смята, че човешките същества са изцяло физически, той дава обяснение на менталната ни природа като предлага, че ментални действия като волево движение, апетит или антипатия са все феномени, които имат своето обяснение от механистична гледна точка. Мисълта не може да се отдели от материята, която мисли.

Хобс и Бог

За Томас Хобс е невъзможно да съществува тяло без субстанция, т.е. нематериално, безтелесно тяло. Единственото същество, което е безтелесно, това е самият Бог, но поради божествената му природа, атрибутите на Бог не могат да бъдат напълно разбрани от човека.

За Хобс, Бог винаги ще бъде непознаваем за хората, тъй като само материалното е достъпно за възприятие и познание.

Човек е подчинен на същите закони, на които е подчинена и природата и не може да знае нищо за съществуването на Бог, освен че съществува и че е първопричината (или създателят) на всичко във Вселената.

Хобс счита, че не съществува природна сила, която да направлява или предопределя живота ни.

Хобс, държавата и общественият договор

Подобно на Николо Макиавели, Томас Хобс има песимистичен възглед за човешките същества и тяхната истинска същност. Вярва, че по природа всички ние сме егоистични, тласкани от страха от смъртта и надеждата за лична облага.

Хобс счита, че по сърце всички сме себични и че единствено върховенството на закона и заплахата от наказание ни възпират. Например, ако обществото се срине и бъдем принудени да живеем в “естествено състояние” – без закони и без нуждата да има някой с власт, който да поддържа тези закони, ние подобно на всеки друг лош човек ще крадем и убиваме, когато е необходимо, ако искаме да продължим да живеем. В свят на оскъдни ресурси, когато няма да има достатъчно вода и храна за всички, вероятно ще е по-разумно да убием другите, преди те да ни убият.

Ето как, за Хобс животът на човека извън обществото и без държавата би бил:

“Самотен, беден, неприятен, животински и кратък.”

Отнеме ли се властта на държавата да възпрепятства хората да заграбват взаимно земята си и да убиват когото искат, резултатът би бил една нескончаема война, в която всеки е срещу всеки. В подобен беззаконен свят дори силните не биха били в безопасност за дълго време – най-малкото, ще имат нужда от сън, а когато спят, те ще са уязвими за нападение. Дори най-слабите, ако са находчиви, биха могли да убият най-силните.

В подобна трудна ситуация едно възможно решение би било човек да се съюзи с приятели. Но как да бъде сигурен, че приятелите няма да го предадат? Дори и да обещаят да са лоялни, те могат с лекота да нарушат обещанието си, ако интересът им го изисква.

Оказва се, че когато човек е оставен да живее напълно свободно и самостоятелно, всяка дейност, която изисква сътрудничество – например отглеждането на храна в голям мащаб, е невъзможна, тъй като би отсъствало елементарно ниво на доверие. Под угрозата да бъдем измамени или убити ще се налага да се пазим от всеки, а враговете ще са навсякъде. И няма никой, който да ги накаже, че са ни забили нож в гърба.

Естественото състояние, в което са живели хората без държава, е характерно с това, че в него всичко принадлежи на всички. Но това равенство не е резултат от високо развитие на обществото, а почива на факта, че хората по природа са равни помежду си.

Томас Хобс счита, че именно равенството на хората по природа поражда противопоставянето в обществото. В естествено състояние хората живеят според принципа “Човек за човека е вълк” – един против всички, всички против един, война на всички срещу всички.

В това отношение, Хобс разграничава три вида “войни” между хората:

1. Съперничество – нападение на едни хора срещу други заради лична изгода, при което господства насилието на човек над човека.
2. Недоверие – всеки се стреми да осигури своята безопасност, като нападне другия, тъй като му няма доверие, че няма да бъде нападнат пръв.
3. Жажда за слава – когато хората са преситени от завоюваните блага, те решават, че не им достига слава и нападат други хора, за да я получат.

И трите сценария са доказателство, че естественото състояние на човек е състояние на война. Всички хора се стремят към всичко и се борят помежду си.

Хобс пише, че в подобно състояние на война не могат да се развиват нормално животът на хората, производството, науката, литературата и др., тъй като ще господства “всеобщ страх”. В естествено състояние няма нито производство, нито земеделие, нито наука и изкуство, защото “на никого не са осигурени плодовете от неговия труд”. Има само един безкраен страх и опасност от насилствена смърт. Животът на човека е безсмислен, защото внезапно се прекъсва. Ето защо, хората постепенно се убеждават, че очевидно трябва да намерят някаква друга форма за човешко съжителство.

В най-значимата си книга “Левиатан” Томас Хобс описва подробно стъпките, необходими за преминаване от кошмарната ситуация на естествено състояние на човека към сигурно общество, в което животът е поносим. Левиатан е гиганстко морско чудовище, описано в Библията, което за Хобс е препратка към огромната власт на държавата.

Книгата “Левиатан” на Хобс започва с образа на гигант, който се извисява над планински склон с меч и скиптър в ръка. Тази фигура се състои от множество по-дребни хора – отделни индивиди. Гигантът Левиатан олицетворява могъщата държава, управлявана от т.нар. “суверен”.

Без суверен, смята Хобс, всичко ще рухне и обществото ще се раздели на отделни хора, които ще са готови да се разкъсат помежду си, за да оцелеят. Решението на проблема с естественото състояние на човека е да се възложи управлението на суверен – влиятелна личност или парламент, който да е начело на държавата.

Единствено по този начин, индивидите могат да бъдат защитени. Сигурността е по-важна от свободата. Страхът от смърт подтиква хората да сформират общество, в което те са съгласни да се откажат от голяма част от свободата, за да сключат помежду си т.нар. “обществен договор” – обещание да позволят на някакъв суверен да им налага закони. За хората е по-добре да има влиятелен авторитет, който да ги управлява, вместо да се борят помежду си, счита Хобс.

Така се появява държавата. Тя се ражда въз основа схващането, че трябва да бъде унищожен един от главните източници на борба между хората – принципът, че “всичко принадлежи на всички”.

По този начин в държавата се появява икономическо неравенство, което според Хобс, трябва да е вечно, за да няма раздори в обществото. В противен случай, ако няма икономическо неравенство, ще е налице икономическо равенство, при което всичко ще е на всеки, но именно борбата за притежаване на собственост е естественото състояние на човека и източник на войни и насилие.

Следователно, гражданите на държавата приемат, че трябва да се ръководят от разума, а не от страстите, както и се съгласяват да отдадат своето естествено право на собственост върху трето лице, което наричат “държава”. По такъв начин държавата става обединител на естествените права на всички членове на обществото. Така държавата става по-силна от отделните членове на обществото.

Хобс учи, че след сключване на обществения договор, хората предават своите естествени права на държавата и тогава настъпва “царството на разума” – договарят се принципите на държавното устройство и хората се задължават да спазват държавните закони. Това е доброволно съглашение, което хората нямат право да развалят по всяко време. Веднъж сключен, договорът е нерушим, като държавата е призвана да спазва нерушимостта на това съглашение.

Държавата създава закони, на които хората трябва да се подчиняват, но самата държава не се подчинява на никакви закони. Тя е свободна. За народа е справедливо само това, което е справедливо за държавата и за политическата власт.

Теорията на Томас Хобс за държавата заляга в основата на многобройни други теории. По своята същност обаче, тя оправдава господството на една част от обществото над друга. Критиците на Хобс смятат, че е стигнал твърде далеч в допускането си, че суверенът, без значение дали това е крал или парламент, следва да има толкова голяма власт над обществото.

Управлението, което Хобс описва, днес бихме могли да наречем спокойно “авторитарно” – управление, при което суверенът има почти неограничена власт над гражданите. Сигурността и мирът са важни, но даването на толкова голяма власт в ръцете на един индивид или малка група индивиди може да бъде опасно. Но това е нормално за Хобс, който не вярва в демокрацията и в способността на хората сами да вземат решения.

Цитати от Хобс

Томас Хобс е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Животът е вечно движение, което, ако не може да прогресира в права линия, се развива кръгообразно.”
• “Когато хората изграждат лъжливи основи, колкото повече строят, толкова по-голяма е разрухата.”
• “Желанието, придружено от идеята за удовлетворение, се нарича надежда; лишено от такава идея, отчаяние.”
• “Когато двама души искат едно и също нещо, на което не могат да се радват заедно, те стават врагове.”
• “Ние откриваме в природата на човек три основни причини за войната: като първа – съперничеството; като втора, недоверието, като трета – жаждата за слава.”
• “Нека хората се ценят толкова високо, колкото им харесва, но истинската им стойност не е по-висока от тази, която другите им дават.”
• “Нуждата е по-малък позор, отколкото глупостта.”
• “Мъдростта се придобива не от четене на книги, а на хора.”
• “Естествената причина за религията е загрижеността за бъдещето.”
• “Истината и лъжата са атрибути на речта, а не на нещата. Там, където няма реч, няма нито истина, нито лъжа.”
• “Любопитството е похотта на ума.”
• “Красотата е обещание за щастие.”

В резюме

Със своите идеи за човека и неговата природа, както и за ролята на държавата за осигуряване на мир и сигурност в обществото, Томас Хобс оставя ярка следа в света на философията.

Прочети повече: Кратка история на философията.