Тома Аквински. Биография и идеи

Тома Аквински е най-великият философ-схоластик и изобщо християнски философ от Средновековието, който оставя ярка следа с идеите си за съчетаване на разума с вярата, с което полага основите на философската школа “томизъм”.

Тома Аквински комбинира логика и метафизика, за да аргументира идеята, че Библията и разумът не трябва да бъдат в конфликт, както и предлага други фундаментални възгледи, като например, че Вселената не е съществувала винаги.

Как преминава животът на Тома Аквински? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Тома Аквински

Тома Аквински е роден през 1225 г. в малкото италианско градче Рокасека, близо до Аквино, в семейство на заможни благородници – граф и графиня.

Чичото на Тома е абат на Бенедектинския манастир Монте Касино – едно от най-значимите духовни средища на средновековна Европа. От малкия Тома се очаква да последва стъпките му и да го наследи на този пост.

Ето как, още когато е на 5 години, Тома започва да учи в манастира, а когато е на 16 години продължава обучението си в университета на Неапол.

През 1242 г. Тома се присъединява към доминиканския орден – нов за времето си и изключително интелектуално ориентиран монашески орден. Това се случва в разрез с волята на семейството му, които си представят по-различна кариера за своя син, свързана с престижен духовен сан.

Като послушник, Тома изявява високи интелектуални заложби и е изпратен да учи в Париж, а после и в Кьолн, в школата на немския Аристотелов теолог Алберт Велики.

Тома е скромен и тих човек, който обича да съзерцава света. Поради мълчаливостта си, той е сметнат от някои свои съученици за бавно развиващ се, но Алберт велики възкликва пророчески:

“Вие го наричате “ням вол”, но в своето учение той един ден ще произведе такъв рев, че ще се чуе по целия свят.”

След завършване на обучението си в Кьолн, Тома се завръща в Париж, където става магистър (професор) по теология, преди да тръгне да пътува и да преподава в цяла Италия в продължение на 10 години.

Въпреки, че проповядва всеки ден, Тома успява да намери време за писане и се превръща в плодовит автор, който оставя след себе си около 200 труда. Най-големият му труд е “Сума на теологията” (“Summa Theologica”), написан в периода 1256-1274 г.

Тома Аквински на няколко пъти отказва да поеме престижни ръководни позиции, сред които архиепископ на Неапол и Абат на Монте Касино. Вместо това, през 1269 г. основава Ордена на просещите монаси.

През 1273 г. Тома преживява нещо, което е смятано едновременно за видение (разговор с Христос) и за евентуален инсулт, след което заявява, че направеното от него до този момент е просто прашинка и не написва нищо повече.

През 1274 г., на път за Втория лионски събор, където по покана на папа Григорий X той трябва да обясни в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те могат да се изгладят, Тома Аквински влошава здравословното си състояние и след няколкоседмично боледуване умира на 49 години.

Малко след смъртта му, идеите на Тома Аквински са обявени за еретични. Едва през 1323 г., той е канонизиран от папа Йоан XXII за светец на католическата църква, при което творчеството му получава голяма популярност. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основополагащо учение във всички католически учебни заведения.

Днес католиците смятат Тома Аквински за един от най-великите богослови в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.

Тома Аквински и Вселената

Централна фигура в творчеството на Тома Аквински е Аристотел. Тома Аквински изучава детайлно идеите му и неслучайно философският му подход е определян като “християнско аристотелианство”.

Самият Аристотел твърди, че Вселената е съществувала винаги, което е в голямо противоречие с библейското схващане, според което Вселената не е съществувала винаги, а има начало, тъй като е създадена от Бог.

Като ревностен християнин, Тома Аквински не приема схващането, че Вселената е вечна, но и не смята, че позицията на Аристотел е нелогична. Той се заема да докаже и двете позиции едновременно – че може да е вярно, че Вселената е вечна, макар че в същото време е вярно, че Бог е създал Вселената.

Логиката на Тома Аквински е, че ако нещо е създадено от Бог, значи то дължи цялото си съществуване на него, но това не означава, че задължително е имало време, когато то не е съществувало изобщо.

Следователно е напълно възможно да се вярва във вечна Вселена, създадена от Бог.

Тома Аквински дава пример как би могло да се получи това. Да предположим, че някакъв крак е оставил отпечатък в пясъка, който е там от вечни времена. Макар и да не е имало момент преди правенето на отпечатъка, пак ще признаем, че причината за отпечатъка е кракът: без крак нямаше да има отпечатък.

Или, Тома Аквински ни учи, че светът има начало, но Бог е могъл да го създаде по такъв начин, че да съществува вечно.

Тома Аквински, разумът и вярата

Тома Аквински комбинира логиката на Аристотел с учението на Църквата. В конкретния случай с Вселената, Тома Аквински счита, че Аристотел греши, че Вселената е вечна, тъй като древните философи от миналото не са имали достъп до християнското откровение.

Аристотел е нямало как да знае и за други доктрини, присъщи на християнството, като например че Бог е Троица, изградена от три личности, и че едната личност на Троицата, Синът, е станал човек. Но по мнението на Аквински, когато разсъждават правилно, хората няма как да стигнат до извод, който противоречи на християнската доктрина.

Това е така, тъй като човешкият разум и християнското учение имат един източник – Бог – и следователно не могат никога да си противоречат.

С други думи, Тома Аквински твърди, че елементите на християнската вяра могат да бъдат логически демонстрирани. Според него, вярата и разумът никога не бива да бъдат в конфликт.

Тома Аквински отбелязва следното:

“Когато християнската вяра е истинска, тя не унищожава свободата и разума на човека. Тогава защо вярата и разумът трябва да се страхуват един от друг, щом като, ако се срещнат и разговарят, те могат да се изразят най-добре?

Вярата предполага разума и го усъвършенства, а разумът озарен от вярата, намира силата да се издигне до познанието на Бог и духовните реалности.

Човешкият разум не губи нищо, разгръщайки се към съдържанията на вярата, те дори изискват неговата свобода и съзнателно приемане.”

Идеята, че човешкият разум не може да бъде в конфликт с християнската вяра, често поражда ожесточени дискусии по онова време. Тома Аквински обвинява представителите на теологичните среди, че приемат дадени позиции на доверие – например позицията, че всеки от нас има безсмъртна душа.

Тома Аквински и знанието

Според Тома Аквински, съществуват два вида знание

1. Сетивно знание;
2. Интелектуално знание.

Човешките същества придобиват знания чрез сетивата – слух, зрение, обоняние, осезание и вкус, опознавайки естествените закони на природата. Тези сетивни впечатления обаче ни казват какво представляват нещата само на повърхността.

Например, когато видим обект, който е с дървовидна форма, кафяв и зелен, с грапава кора и ухаещ на гора, ние разбираме, че това е дърво.

Подобни сетива имат не само хората, но и животните. За разлика от тях обаче, ние притежаваме и разум. С негова помощ можем да проумеем какво точно представлява дървото, да го дефинираме и отличим от други типове растения. Това е интелектуално знание, което натрупваме с помощта на интелекта, на разума, въз основа на сетивните впечатления.

Освен човека, никое друго животно не притежава тази вродена способност за натрупване на интелектуално знание, затова и знанията на животните не се простират отвъд сетивата. Цялото ни научно разбиране на света се опира на интелектуалното знание.

Според Тома Аквински, хората са само един тип от различните типове същества, които са способни да познават нещата интелектуално – така, както правят това душите, отделени от тялото след неговата смърт, ангелите и самия Бог. Тези същества не се нуждаят от сетива, за да долавят и дефинират нещата.

Тома Аквински и Бог

Тома Аквински разглежда вярата и разума като два ключови инструмента, които могат да се използват заедно за разбиране на Бог. Аквински вярва, че Бог съществува, но твърдението, че Бог съществува следва да се докаже с помощта на разума, а не да почива единствено на сляпа вяра.

В “Сума на теологията” Тома Аквински привежда пет доказателства (“Петте пътя”) за съществуването на Бог:

1. Доказателство за движението. Всяко движение предполага някакъв външен двигател. Този двигател на свой ред би трябвало да е задвижван от друг и т.н. Ала безкрайната поредица от задвижвани двигатели е абсурдна. Нужно е, следователно, да приемем някакъв пръв двигател и това е Бог.
2. Доказателство за първопричината. Всяко действие има своя причина. Редът на причините не може да е безкраен, защото всеки ред има начало. Отнемем ли първата причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и последното следствие, което именно е и предметът на нашето разглеждане. Следователно има първопричина, която сама не е причинена – и тази причина е Бог.
3. Доказателство за необходимостта. В света има множество неща, които могат да съществуват или да не съществуват. Ако всички неща са такива, то мислимо е и такова състояние, когато нищо не съществува. Но от абсолютното несъществуване не може да се премине към съществуване. Това би означавало, че и сега нищо не съществува, което е очевидно абсурдно. Нужно е, следователно, да допуснем съществуването на нещо необходимо само по себе си, което именно е първопричината за всички останали необходими неща – и това нещо е Бог.
4. Доказателство за степените на битието. В съществуващите неща е установима разлика по степен. Например можем да определим дадено нещо като повече или по-малко топло, като повече или по-малко съвършено. Но “повече” и “по-малко” може да има единствено там, където характеризираните по този начин неща отстоят на различно разстояние от една абсолютна съвършена мяра. Необходимо е, следователно, да допуснем реалността на нещо най-добро, най-истинно, най-възвишено и това превъзходно битие е Бог.
5. Доказателство за целесъобразността на битието. Неразумните твари по света очевидно действат с оглед на някаква цел. Но целенасочеността на дадено действие предполага някакво предварително целеполагане, което несъмнено не може да бъде дело на лишени от разум и знание същества. Неизбежно е, следователно, да допуснем наличието на разумно същество, способно да зададе целта на съществуващото – и това е Бог.

Изводът на Тома Аквински е, че Бог е висша съвършена реалност, той е непредизвикана първопричина на нещата и тяхната крайна цел.

Тома Аквински предлага пет твърдения какво е Бог, с които описва неговите свещени характеристики и природа:

• Бог е опростен, без съвкупност на тяло и душа, или материя и форма.
• Бог е съвършен, не му липсва нищо.
• Бог е безкраен, не е ограничен така, както са ограничени физически, интелектуално и емоционално създадените от него същества.
• Бог е неизменен, непособен за промяна на своята същност и характер.
• Бог е един, така че Божията същност е като Божието съществуване.

Цитати от Тома Аквински

Тома Аквински е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Любовта е там, където знанието свършва.”
• “Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме.”
• “Абсолютното зло е невъзможно, понеже то непременно ще унищожи само себе си.”
• “Във всяка душа живее стремеж към щастие и смисъл.”
• “Знанието е форма на душата, а здравето – на тялото.”
• “Често се разкайвам за това, което съм говорил, но рядко съм съжалявал за това, че съм мълчал.”
• “Знанието е толкова ценно нещо, че не е срамно да го добиеш от всеки източник.”
• “Ако разпоредбите на вярата се оспорват, то не защото истините са съмнителни, а защото умът е слаб.”
• “Истината е частното благо на знаещият ум.”
• “Болката може да бъде облекчена с добър сън, баня и чаша вино.”
• “Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам.”
• “Всеки сам е творец на своя живот и неговата смърт ще му плати, каквото е заслужил чрез своите действия.”
• “Владетелите се нуждаят от мъдреци значително повече, отколкото мъдреците от владетели.”
• “Три неща са нужни за избавлението на човека: да знае в какво да вярва; да знае какво иска и да знае какво трябва да направи.”
• “Пазете се от човек, който не е прочел повече от една книга.”

В резюме

Идеи на Тома Аквински показват, че философията има значение, когато мислим както по научни въпроси, като например “Как е възникнала Вселената?”, така и по религиозни въпроси, като например “Има ли Бог?”

Като съчетава логика с метафизика, т.е. разум с вяра, Тома Аквински демонстрира как философията може да ни даде инструменти за придобиване на интелектуално знание, позволявайки ни да задаваме смислени въпроси и да изследваме света.

Прочети повече: Кратка история на философията.