Защо някои от нас процъфтяват в предизвикателствата и с нетърпение се захващат с трудни задачи, докато други ги избягват на всяка цена и търсят “на хляба мекото”?
Отговорът може да се крие в начина, по който различните хора подхождат към своите цели.
В тази връзка е известна т.нар. “Теория за целевата ориентация”, която се вглежда в причините зад поставянето на цели и как те влияят на нашата мотивация и постижения.
Теория за целевата ориентация
Теорията за целевата ориентация е създадена през 70-те и 80-те години на XX век благодарение на усилията на различни психолози и изследователи, в т.ч. Джеймс Айсън, Карол Дуек и Андрю Елиът, всеки от които дава своя принос или надгражда откритията на другите.
Теория за целевата ориентация се простира далеч отвъд простото определяне на цели. Тя изследва основните причини зад тези цели и анализира начините, по които хората подхождат към задачите и предизвикателствата.
Теорията за целевата ориентация очертава два основни типа хора:
- Хора с ориентация към резултатите. Те са задвижвани от егото и са фокусирани към конкуренцията с околните и стремежа да демонстрират своето превъзходство, за да изглеждат добре в очите на другите.
- Хора с ориентация към майсторството. Те са задвижвани от стремежа към учене и развитие и са фокусирани към предизвикателствата на задачата, както и към усвояването на нови знания и умения.
На свой реда хората могат да имат два различни подхода към целите:
- Подход на постигане. Целите се изпълняват или не с намерението да се получи положителна обратна връзка от другите.
- Подход на избягване. Целите се изпълняват или не с намерението да не се получи отрицателна обратна връзка от другите.
В резултат се образува матрица с четири различни варианта на целева ориентация, както следва:
- Постигане на резултати.
- Избягване на резултати.
- Постигане на майсторство.
- Избягване на майсторство.
Матрицата с четирите варианта на целева ориентация е показана на диаграмата по-долу:
Като разберем добре четирите вида целеви ориентации, ние бихме могли да получим по-задълбочена представа за собственото си поведение и поведението на хората около нас.
Нека разгледаме четирите целеви ориентации малко по-подробно.
1. Постигане на резултати
Хората с целева ориентация да постигат резултати са мотивирани да се сдобият с успех и обществено признание на своите способности. Те си поставят предизвикателни цели и се стремят да надминат останалите.
Най-често това са хора със силна външна мотивация от признание, статус, пари или слава.
Пример: Търговски представител си поставя за цел да бъде най-добре представящият се във фирмата това тримесечие. За целта той полага допълнителни усилия, за да осъществява повече продажби и да преизпълни квотата си, мотивиран от признанието на своя пряк ръководител и от бонусите, свързани с това да бъде най-добрия търговец.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Избягване на резултати
Хората с целева ориентация да избягват резултати се стремят да избегнат провала и да защитят самочувствието си от негативната оценка на другите. Това може да се прояви в страх от предизвикателства, нежелание за поемане на рискове и склонност към омаловажаване на способностите.
Хората с подобна целева ориентация може да избягват трудни задачи или умишлено да си поставят ниски цели, за да сведат до минимум възможността за провал. Те могат също да проявяват тенденция към перфекционизъм, като се фокусират върху избягването на грешки, вместо да се учат от грешките.
Пример: Мениджър постоянно омаловажава своите способности и избягва да се включва в перспективни работни проекти поради страх от провал или отрицателна обратна връзка от собственика на фирмата.
3. Постигане на майсторство
Хората с целева ориентация да постигaт майсторство са водени от любов към ученето и желание да подобрят своята компетентност. Те се радват на предизвикателствата и ги разглеждат като възможности за растеж и развитие на нови умения.
Ето защо, подобни хора си поставят цели, насочени към усъвършенстване и разбиране, стремейки се да получат по-задълбочени знания и да подобрят своите способности.
Пример: Спортист си поставя за цел да подобри личното си най-добро време в състезание по бягане. Той се фокусира върху системните тренировки, включва нови методи на трениране и анализира данните за представянето си, воден от вътрешното желание да подобрят способността си да бяга.
4. Избягване на майсторство
Хората с целева ориентация да избягват майсторство се срещат относително по-рядко от предходните три групи хора. Те са мотивирани от страх да не схванат определена материя или от желанието да избегнат задачи, които възприемат като надвишаващи тяхното текущо ниво на умения.
Въпреки това, за разлика от избягването на резултатите, хората с целева ориентация за избягване на майсторството не странят напълно от предизвикателствата. Вместо това те могат да подходят към предизвикателствата предпазливо, като се съсредоточат върху избягването на грешки, вместо да възприемат проактивно процеса на учене и развитие.
Пример: Ученик учи уроците по математика, като се фокусира единствено върху запомняне наизуст на формулите. Той отдава приоритет на получаването на добри оценки пред това да разбере задълбочено концепциите и правилата, които стоят в основата на подобни задачи.
Приложение
Теорията за целева ориентация твърди, че целевата ориентация е свързана пряко с успеха при постигане на определена цел.
По-конкретно:
- Хората с ориентация към майсторство (както към постигане, така и към избягване), имат повече шансове за успех в постигането на целта. Тяхната вътрешна мотивация подхранва постоянството в усилията им, което им помага да преодоляват предизвикателствата и неуспехите. Те са по-склонни да гледат на провалите като на възможности за учене и да продължат да работят за подобряване.
- Хората с ориентация към постигане на резултати също могат успешно да постигат целите си, особено когато са водени от здравословно желание за високи резултати и постижения. Въпреки това, тъй като те разчитат в силна степен на външната оценка и признание, това може да е за тях нож с две остриета. Ако се сблъскат с неуспехи или липса на външно валидиране, мотивацията на подобни хора може да намалее.
- Хората с ориентация към избягване на резултати е най-вероятно да не постигат успешно целите си. Техният страх от провал може да ги накара да си поставят твърде ниски цели, да ги принуди да избягват предизвикателствата и лесно да се отказват.
Важно е да се има предвид, че целевата ориентация не е фиксирана. Чрез саморефлексия и полагане на усилия, хората хората могат да развият по-ориентиран към майсторството подход.
Ето няколко съвета:
- Фокусирай се върху процеса, а не само върху резултата. Отбелязвай като нещо позитивно ученето и усъвършенстването, а не просто постигането на перфектни резултати.
- Постави си предизвикателни, но постижими цели. Давай максимума от себе си, без да се настройваш за провал.
- Прегърни предизвикателствата като възможности за растеж. Гледай на грешките и неуспехите като на ценен опит и ги използвай за подобряване.
- Търси подкрепяща среда. Обгради се с хора, които насърчават и подкрепят напредъка ти.
В резюме
Теорията за целева ориентация ни дава възможност да разберем защо си поставяме определени цели и какво се крие зад тях.
Като познаваме собствената си мотивация и тази на другите, ние можем да се справяме по-ефективно с предизвикателствата, да си поставяме по-смислени цели и в крайна сметка да постигнем по-голям успех и удовлетворение във всички аспекти на живота.
Прочети повече: Как да постигаш целите си?
