Въпреки, че темата за лидерските стилове се дискутира детайлно още в първите курсове на икономическите университети у нас, продължава да има български мениджъри, които смятат, че има само един най-добър стил на лидерство и че това е именно техният стил.
Практиката показва, че дори мениджър с много опит и знания може да бъде ефективен в едни ситуации и неубедителен в други, тъй като използва един и същи лидерски стил всеки път.
Какво следва да правят лидерите и как трябва да адаптират своето поведение към променящите се изисквания на външната среда? Отговор на този въпрос дава едно от най-важните изследвания върху лидерството, което служи за създаване на т.нар. “Теория за трите основни лидерски стила”.
Кой е Курт Левин?
Курт Левин (1890-1947) е роден в Прусия. Получава докторска степен в Берлинския университет през 1914 г., където и преподава от 1922 до 1931 г. След 1931 г. емигрира в САЩ, където последователно е професор в Станфордския университет, Корнелския университет, университетите в Айова, Калифорния и Харвард. От 1940г. е професор и директор на Центъра за изследвания на груповата динамика към Масачузетския технологичен институт и консултант на различни държавни учреждения.
Неговите основни трудове „Основни на агресивното поведение в условията на експериментално създаден социален климат (написан през 1939 г. в съавторство със сътрудниците му Роналд Липит и Ралф Уайт), “Разрешаване на хроничен конфликт в индустрията” (1948 г.), “Изследване на груповите решения” (1954 г.) се нареждат сред класическите извори по въпросите на лидерството, мотивацията, осъществяване на организационни промени и разрешаването на конфликти.
Експериментът с детски клубове
През 1939 г. Курт Левин разкрива резултатите от изследване на три основни лидерски стила и очертава ефекта, който всеки един стил има върху служителите. Проучването му, публикувано в “Основи на агресивното поведение в условията на експериментално създаден социален климат” демонстрира, че лидерите постигат различни резултати, когато управляват служителите си по различен начин.
Курт Левин, заедно със своите сътрудници, провежда интересен експеримент. Събира множество деца заедно, разпределя ги в групи (т.нар. “детски клубове”) и им дава задачата да изработват детски играчки.
Начело на всеки детски клуб стои по един възрастен ръководител. В различните клубове се експериментира с три различни лидерски стила:
- Авторитарен (автократичен) стил;
- Демократичен (подкрепящ) стил;
- Либерален (делегиращ, laisser-faire) стил.
В целенасочено създадената различна атмосфера на лидерство се изследва каква е степента на подчинение и какъв е процесът за вземане на решения, за да се отчете тяхното влияние върху производителността на групите.
Какво показват резултатите от експеримента на Левин с детските клубове и трите типа лидерство?
От гледна точка на производителност и постигане на зададените цели:
- При клубовете с авторитарно лидерство производителността на труда е най-висока. Авторитарните ръководители вземат решения и издават заповеди сами, носят отговорността за това, осъществяват еднопосочна комуникация, потискат индивидуалната инициатива. Предпоставка за взетите решения са целите, които има лидерът, а не целите, които си поставят подчинените (децата). Експериментът на Левин показва, че в случай на отсъствие на авторитарния лидер, членовете на работната група бездействат и не знаят как да продължат по-нататък.
- При клубовете с демократично лидерство производителността е ниска. Демократичните ръководители позволяват на подчинените (децата) да участват при вземане на решения, делегират част от правата си, но запазват отговорността за себе си. Ръководителите с демократичен стил осъществяват двупосочна комуникация, членовете на групата са съпричастни към целите и взетите решения. Както и при авторитарния лидер, при отсъствие на лидера с демократичен стил членовете на групата не знаят какво да предприемат по-нататък и бездействат.
- При клубовете с либерално лидерство производителността на труда също е ниска. Либералните (ненамесващи се) ръководители отхвърлят отговорността и предоставят цялата си власт на групата. В групите с подобни лидери се откроява хоризонталната комуникация. Експериментът на Левин показва, че в отсъствие на лидера групата няма цели и отново бездейства.
В изследването си Курт Левин разкрива, че обемът на свършена работата е най-голям при авторитарното ръководство. При него обаче се забелязват редица минуси – ниска мотивация, по-малка оригиналност на изпълнение на задачите, по-малка дружелюбност в групите, наличие на групово единомислие, голяма агресивност както по отношение на ръководителя на групата, така и по отношение на другите членове на групата, зависимо и покорно поведение.
За разлика от авторитарния стил, който допринася за по-голяма производителност, удовлетворението от труда е най-високо в групите с демократичен стил на ръководство. Ниско е удовлетворението от труда в групите с авторитарен и либерален стил на лидерство.
Както става ясно, всеки един от трите стила, изследвани от Левин, има своите предимства и недостатъци в определени ситуации.
Нека разгледаме по-подробно всеки стил – какви възможности ти дава и какви са ползите от неговото приложение, ако си мениджър.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.1. Авторитарно лидерство
Като мениджър, ти ще ръководиш по авторитарен начин, ако вземаш самостоятелни решения, без да ги съгласуваш със сътрудниците си. Управляваш, като казваш ясно и недвусмислено на хората си какво да правят и как точно да го правят.
Предимството на авторитарния стил е, че е ефикасен. Авторитарният лидер взема бързи решения и последователите знаят какво трябва да правят, без да умуват много-много.
Недостатъкът на авторитарния стил е, че лесно може да доведе до отровена работна атмосфера и демотивация. Особено когато сред сътрудниците има хора с достатъчно знания и умения, авторитарното управление ще ограничава силно възможностите за изява на тяхното творчество, креативност и резултати.
Авторитарното лидерство има своето място в ситуации, в които сътрудниците нямат нужната компетентност да свършат определена задача, както и в кризисни моменти, когато са необходими бързи решения и решителни действия.
Авторитарният стил, когато се прилага без оглед на компетентността и ангажираността на служителите, може да доведе до влошени взаимоотношения между мениджър и подчинени, ниска удовлетвореност от труда и повишено текучество.
2. Демократично лидерство
Като мениджър, ти ще ръководиш с демократичен стил, ако въвличаш подчинените си в процесите по вземане на различни решения, запазвайки отговорността и правото за решаваща дума за себе си.
Предимство на демократичното лидерство е, че подпомага изграждането на доверие и добри работни отношения между мениджър и сътрудници. Хората се чувстват по-мотивирани и съпричастни в работата и лоялността им е по-силно изразена.
Недостатъкът на демократичния стил е, че работи по-бавно. Тъй като хората са въвлечени във вземането на решения, е необходимо време, за да бъдат изслушани всички гледни точки и за да бъде открито най-доброто решение. Това може да доведе до проблеми с производителността, свършването на реалната работа и спазване на крайните срокове.
Особено в кризисни ситуации, демократичният стил на лидерство може да влоши нещата, вместо да ги поправи.
3. Либерално лидерство
Либералният стил е ненамесващ се начин за управление на преки подчинени, известен още като делегиращ или “laissez-faire” стил.
Като мениджър, ти ще ръководиш по либерален начин, като позволяваш на сътрудниците си да определят само техни собствени цели, задачи, начини за работа и крайни срокове.
Либералният стил е най-подходящ с ситуации, в които разполагаш с висококомпетентни и силно мотивирани служители, на които истински можеш да разчиташ. В подобна ситуация работата може да върви добре, стига да даваш на хората си регулярна обратна връзка относно прогреса им към постигане на поставените цели.
Недостатъкът на либералния стил е, че може лесно да доведе до лоши резултати, когато служителите са с ниска компетентност или намалена мотивация.
В резюме
Изследванията на Курт Левин очертават три основни лидерски стила – авторитарен, демократичен и либерален.
Авторитарният стил на лидерство е ефикасен от гледна точка на постигане на резултати в краткосрочен план, но хората се съпротивляват срещу него. В резултат мотивацията им може да намалее или да се увеличи агресивното им отношение към ръквоодителя.
Точно обратното, за да се получи възможно по-висока мотивация и ангажираност от хората, следва да се използва демократичния стил на лидерство. Той обаче може да не е най-подходящ в кризисни ситуации или стремително наближаващи крайни срокове.
Изследването на Курт Левин върху лидерските стилове е едно от първите и поради това пренебрегва потенциално много важни ситуации и лидерски поведения. Въпреки това, изследването дава основа за провеждането на други изследвания и създаването на нови теории и модели за успешно лидерство.
Прочети повече: Курт Левин. Биография и идеи.
