Теория за социалното учене на Бандура

Ученето е фундаментално човешко преживяване. От първите ни колебливи крачки като бебета до овладяването на сложни умения като възрастни хора, ние непрекъснато придобиваме нови знания и умения.

Но как точно се учим? Има много теории, които обясняват ученето, като една от най-известните е т.нар. “Теория за социалното учене”.

Нека я разгледаме.

Теория за социалното учене

Теорията за социалното учене е създадена от Алберт Бандура – канадско-американски психолог и професор в Станфордския университет, който я публикува за първи път в книгата си “Social Learning Theory” през 1977 г.

През първата половина на XX век бихевиоризмът бил доминиращата школа в психологията. Бихевиористите твърдели, че ученето се случва в резултат на директен опит на индивида в обкръжаващата го среда и е подпомагано от процеси на подкрепление и кондициониране.

Бандура поема в различна спрямо бихевиоризма посока и счита, че ученето не се случва единствено в резултат на директен опит. Основната теза на теорията му за социалното учене е, че хората могат да учат нови неща просто като наблюдават другите.

Един от най-известните експерименти на Бандура, експериментът с куклата Бобо, дава отличен пример за обучение чрез наблюдение.

В това проучване деца са разделени на три групи. Първата група наблюдава как възрастен човек агресивно удря куклата Бобо – надуваема кукла с размерите на дете. Втората група наблюдавала възрастен човек да си играе миролюбиво с куклата. Третата група служи за контролна група и не наблюдава никакви взаимодействия с куклата Бобо.

По-късно децата са оставени без надзор в стая с куклата Бобо. Децата, които са били свидетели на агресивното поведение, са по-склонни сами да имитират тези действия и удрят куклата Бобо, спрямо останалите деца.

Бандура прави извода, че:

“Хората могат да научат много, просто като наблюдават другите.”

Този експеримент на Бандура демонстрира ограниченията на бихевиористкия подход, който разчита единствено на награди и наказание, за да обясни ученето.

Теория за социалното учене на Бандура се основава на три ключови концепции:

1. Наблюдение;
2. Моделиране;
3. Когнитивни процеси.

Теорията за социалното учене на Бандура е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно всяка от ключовите концепциите в теорията за социалното учене.

1. Наблюдение

Ние се учим, като наблюдаваме поведението на другите. Наблюдаваме как хората се ориентират в ситуации, взаимодействат със средата си и извършват действия.

Ефективността на наблюдението зависи от фокуса на обучаемия и характеристиките на модела, който се наблюдава – какъв е неговият опит, достоверност и др. Например, дете може да наблюдава баща си как търпеливо решава математическа задача, научавайки чрез наблюдение ценни подходи за решаване на задачи.

Алберт Бандура отбелязва:

“Повечето човешки поведения се научават чрез наблюдение и моделиране: от наблюдението на другите човек си създава представа за това как се изпълняват нови поведения и по-късно тази кодирана информация служи като ръководство за действие.“

Бандура идентифицира три основни начина за учене чрез наблюдение:

• Наблюдение на модел на живо, което включва реален човек, който демонстрира определено поведение.
• Символичен модел, което включва реални или измислени герои, показващи поведение в книги, филми, телевизионни програми или онлайн медии.
• Словесен модел на учене, който включва описания и обяснения на поведение.

Става ясно, че ученето чрез наблюдение дори не изисква непременно да се наблюдава друг човек. Слушането на устни инструкции също може да доведе до учене. Можем също да се учим, като четем, слушаме или гледаме действията на герои в книги, филми, видеа или подкасти.

2. Моделиране

Не всички наблюдения са еднакви. По-вероятно е да усвоим поведение, моделирано от хора, които възприемаме като подобни на себе си. Това може да се основава на фактори като възраст, пол, социален статус или дори споделен опит.

Например, един тийнейджър може да е по-вероятно да приеме нова прическа, ако види приятел с подобен стил, вместо да имитира знаменитост, с която не се идентифицира толкова много.

Това подчертава значението на използването на сравними модели в образователни среди и социални кампании. Хората са по-склонни да бъдат мотивирани да имитират поведение, ако вярват, че е постижимо за някой като тях. Това създава чувство за самоефикасност, т.е. вяра, че човек е способен успешно да изпълнява моделираното поведение.

3. Когнитивни процеси

След наблюдението идва имитацията. Ние асимилираме наблюдаваното поведение и се опитваме да го възпроизведем в собствените си действия.

Успехът на имитацията зависи от няколко важни когнитивни процеса:

• Внимание. За да научим нещо, трябва да внимаваме. Всичко, което отвлича вниманието ни, ще има отрицателен ефект върху ученето чрез наблюдение. Ако моделът е интересен или има нов аспект на ситуацията, е много по-вероятно да посветим цялото си внимание на ученето.
• Задържане. Способността за съхраняване на информация също е важна част от ученето. Задържането може да бъде повлияно от редица фактори, но способността да извличаме информация по-късно и да действаме спрямо нея е жизненоважна за ученето чрез наблюдение.
• Възпроизвеждане. След като сме обърнали внимание на модела и сме запазили информацията, е време действително да извършим поведението, което сме наблюдавали. По-нататъшното практикуване на наученото поведение води до подобрение и напредък в уменията.
• Мотивация. И накрая, за да бъде ученето чрез наблюдение успешно, трябва да сме мотивирани да имитираме поведението, което е моделирано. Подкрепата и наказанието играят важна роля в мотивацията. Същата роля може да играе и наблюдението на други хора, които получават някакъв вид подкрепление или наказание.

Дете, което наблюдава своя брат или сестра как успешно кара колело, е по-вероятно да бъде мотивирано да опита да кара само, опитвайки се да имитира наблюдаваното поведение. Въпреки това, ако поведението е сложно или изисква специфични умения, способността за точното му имитиране може да бъде ограничена. Например, малко дете може да се затрудни да имитира напредналите балетни движения на професионален танцьор.

Приложение

Принципите на теорията за социалното учене на Бандура имат практически приложения в различни области, оформяйки начина, по който учим, взаимодействаме и подхождаме към предизвикателствата в ежедневието си.

Ето само няколко области на приложение:

• Образование. Класните стаи са плодородна почва за социално учене, когато учителите използват неговите принципи. Учителите могат да моделират желано поведение, демонстрирайки стратегии за решаване на проблеми, ефективни комуникационни техники или положителни социални взаимодействия. Учениците учат, като наблюдават тези модели и ги включват в собственото си поведение. Теорията за социално учене насърчава среда за съвместно обучение, където учениците могат да се учат един от друг, чрез групови проекти, обучение на връстници и дискусии в класната стая.
• Обучение и развитие на работното място. Организациите могат да използват социалното учене, за да подобрят уменията и знанията на служителите. За целта могат да се използват менторски програми, което позволява на служителите да наблюдават успешни работни практики и да се учат от опита на своите ментори. Онлайн платформите за обучение, които включват видео демонстрации и казуси, позволяват на служителите да се учат от опита на другите.
• Социален маркетинг. Теорията за социалното учене може да бъде мощен инструмент за насърчаване на положителна промяна в поведението. Например, чрез положителни модели за подражание могат да се провеждат кампании, които да представят хора, успешно възприели здравословни навици или правещи положителен избор. Подчертаването на социалното одобрение и положителните последици, свързани с желаното поведение, може да насърчи повече хората да предприемат положителна промяна.

В резюме

Теория за социалното учене на Бандура твърди, че хората могат да учат нови неща като наблюдават другите и се основава на три ключови концепции:

1. Наблюдение;
2. Моделиране;
3. Когнитивни процеси.

Чрез разбирането и прилагането на принципите на теорията за социалното учене можем да създадем по-ефективна среда за учене, да насърчим положителното социално развитие и промяна на поведението в различни аспекти на живота.

Прочети повече: Преднамерено учене.