Теория за социалното познание

Живеем в постоянен поток на разнообразна информация. Работното място не прави изключение. Ние получаваме и задаваме различни задачи и инструкции, приемаме и предаваме информация на клиенти, колеги, партньори, ръководим процеси и хора, участваме в различни събития.

Как разбираме, осмисляме и използваме информацията, с която е изпълнено нашето работно ежедневие?

Съществува теория, която дава отговор на тези въпроси. Това е т.нар. “Теория за социалното познание” – една от фундаменталните социално-психологически теории с широко приложение в разнообразни сфери на живота.

Нека разгледаме тази теория.

Теория за социалното познание

Теорията за социалното познание обяснява мисловния процес, чрез който трансформираме възприетата информация в съждения и бъдещи действия.

Съжденията са нашите мнения, оценки, умозаключения, изводи за различни събития, явления, процеси, хора, включително и за нас самите. Съжденията са нашето познание. А познанието, на свой ред, ръководи нашето отношение към социалния свят, включително и към работата, която работим.

Теорията за социалното познание е дело на различни учени и изследователи по социална психология от САЩ и Европа, сред които Левин, Хайдер, Нюкомб, Осгууд, Таненбаум, Фестингър, Аш, Маркус, Зайонц, Кац, Липман, Дивайн, Остром, Фиске, Тейлър… Всички тези и други специалисти правят своите открития от 50-те години на XX век до наши дни.

Основните теми в теорията за социалното познание са:

1. Познание и информация;
2. Мисловни стъпки при съжденията;
3. Основни грешки при съжденията;
4. Лични стилове в познанието.

Нека проследим за какво става дума и как бихме могли да приложим откритията на теорията за социално познание в работата си.

1. Познание и информация

Количеството и качеството на информацията е важно условие за старта на познанието, но самото познание не се изчерпва само с нейното наличие.

Познанието е мисловна дейност, с която събираме и преработваме напълно целенасочено конкретна информация и стигаме до свои съждения и решения какво, кога и как да бъде направено.

В този смисъл, познанието е мощна сила, която ни дарява със способността да творим собствената си среда. Това е нещо, което информацията, която ни заобикаля, сама по себе си не е в състояние да ни даде, колкото и качествена да е тя.

2. Мисловни стъпки при съжденията

Съжденията не възникват от само себе си. Ние стигаме до съждения, ако следваме определени мисловни стъпки.

Според теорията за социалното познание тези стъпки са:

• Събиране на информация – факти, данни, цифри;
• Анализ на събраната информация – откриване на причинно-следствени връзки, противоречия, обобщения и др.;
• Вземане на мотивирано (обосновано) решение на кои акценти от своя анализ, да се спрем и защо;
• Интегриране на избраните факти, данни, цифри в съждение – крайно мнение, оценка, извод, умозаключение.

И четирите мисловни стъпки в нашего познание са повлияни от някои ограничения на човешките способности.

Например, не сме в състояние да възприемаме абсолютно всичко, което се случва в нас и около нас. Невинаги можем да анализираме бързо. Имаме трудности с формулировката на съждения си.

Произволно или непроизволно, с течение на професионалния и житейски опит, ние се придържаме към два основни похвата за по-лесни и бързи съждения:

• Използваме „категории“, „схеми“, „сценарии“, „прототипи“ и „стереотипи“. Категориите са групи от предмети, събития, явления и хора, които имат сходни характеристики, например, „работна среща“, „качество на продукта“, „ефективен служител“. Схемите са организирана система от знания за хора, социални роли, нагласи, „мениджър“, разработка на бизнес план“, „стандарти за обслужване на клиенти“. Сценариите са мисловни представи за начина, по който изглеждат определени събития – такива сценарии са „сценарий за провеждане на работна среща“, „сценарий за презентация на нов продукт“ и т.н. Прототипите са образци, модели, например прототип за екипна работа, на колегиално отношение, на социална отговорност към клиентите. Стереотипите са предварителни мисловни оценки за хора, за събития, за явления, например „жените са по-концентрирани от мъжете“, или „кандидатите за работа, които имат висше образование, нямат никакъв практически опит“.
• Ясно разграничаваме предмети явления и събития, които силно се отличават от други. Това, което е цветно, движещо се, шумно, необичайно можем да го отличим всяко друго, което е безцветно, неподвижно, тихо, обикновено. Теорията на познанието нарича отличаващите се предмети, явления и събития „фигури“. Фигурите привличат човешкото внимание по-бързо, отколкото тези, които не са толкова силно привличащи и поради това са само техен „фон“.

Въпреки преимуществата си, по-горните два мисловни похвата крият известни рискове. Най-силно изявено това се забелязва при използване на стереотипите. Неслучайно ги наричат „предразсъдъци“.

3. Основни грешки при съжденията

Освен мисловните стъпки, които ни отвеждат до съжденията, теорията за социалното познание посочва още и основните грешки, които допускаме в този мисловен процес:

• Отдаваме предпочитание на своя предшестващ опит. Разбира се, опитът е важен, но е възможно да не съответства на ситуацията сега.
• Не забелязваме, че информацията е ограничена, недостатъчна „изкривена“, манипулирана;
• Позоваваме се на излишно голяма и подробна информация;
• Ръководим се от настроенията си, което намалява шанса ни да стигнем до подходящото съждение;
• Допускаме личните ни цели и мотиви да повлияят както на избора на информация, така и на нейния анализ, което изкривява крайното съждения, а така също заблуждава и вреди;
• Пропускаме да категоризираме информацията с помощта категории, схеми, сценарии, прототипи, стереотипи, с което забавяме и изкривяваме съжденията си;
• Прекалено силно се доверяваме на схеми, сценарии, прототипи, стереотипи и не забелязваме други важни нюанси и акценти. Това води до генерализирани (общи) съждения, без да уловим спецификата;
• Интегрираме хаотично акцентите от анализа на информацията, вместо да ги структурираме в крайно съждение.

4. Лични стилове в познанието

Според теорията за социалното познание хората нямат еднакви познавателни конструкции – категории, схеми, сценарии, прототипи и стереотипи. Затова и невинаги имат едни и същи съждения, съответно и действията им спрямо едни и същи явления, събития и обстоятелства, са различни.

Теорията за социалното познание разграничава пет различни стила в познанието:

1. Наивен, делитантски, лековерен подход. Съжденията се основават или на някакви собствени теории, или на първите впечатления, без старание да се събере повече информация . повече реални факти и данни.
2. Последователен и рационален подход. Съжденията се основават на откриване на логическите връзки, на отстраняването на евентуални несъответствия в информацията и на някои други логически техники.
3. Подход, основан на анализиране на информацията. Отличава се със стремеж да се потърсят важни източници на информация, да се анализират различни факти, данни, цифри, да се анализират внимателно и едва тогава да се обобщи в съждение по въпроси.
4. Склонност към позоваване на техники, които предлагат щателно обработени данни – рейтинги, средни аритметични величини, математически модели и др.
5. Прилагане на мотивирана тактика. Характерна е за така нар. „мислещи хора“, които са „потопени“ в размишленията си. Техните съждения се основават на дълбоко обмисляне и анализ на информацията и на внимателно интегриране на различни акценти в общо съждение.

Приложение на теорията за социалното познание

Теорията за социалното познание има широко приложение в личния, професионален и обществен живот. Да не забравяме, че каквито са съжденията ни, такива са и действията ни.

Ето няколко идеи как би могъл да подобриш работата си на ръководител в светлината на теорията за познанието:

• Преди всичко, прецени доколко полезен за работата ти е твоя личен стил на даване на мнения, изводи, умозаключения.
• Разгледай внимателно източниците на информация, които организацията, а и ти лично, ползваш, когато планираш, организираш и контролираш дейността си. Цифрите, фактите и другите данни трябва да са достатъчни като количество и безупречни по отношение на своята достоверност, точност и конкретност.
• Не забравяй, че всяко твое стратегическо и оперативно управленско решение (за финанси, хора, производствени процеси, пазари) зависи от анализа на информацията, от избора на доказателства защо избираш точно определени акценти от анализа и и от умението ти да ги интегрираш в твое съждение. Четирите мисловни стъпки към съжденията са много важни.
• Анализирай комуникациите на организацията (или на звеното, което ръководиш). Прецени трезво доколко те са полезни и навременни за мнения, изводи и решения в работата с партньори, клиенти и служители.
• Прецени фирмения речник – какви са мисловните конструкции (категории, схеми, сценарии, прототипи и стереотипи), които се практикуват. Би било добре, ако те са приблизително еднакви на ниво организация, вместо прекомерно различни. Това би улеснило, опростило и ускорило оформяне на съждения, но в никакъв случай не означава да не се вземат предвид различните съждения.
• Организирай и сам участвай в обучения, които подобряват мисленето, формулирането на изводи, оценки и вземането на решения, избягването на грешки в съжденията.

В резюме

Теорията за социалното познание разкрива мисловния път на нашите съждения за различни събития, явления, процеси, хора, включително и за нас самите.

Съжденията са нашето познание за света около нас и за нас самите. Каквито са съжденията ни, такива са и действията ни.

Най-важните теми в теорията за социалното познание са:

1. Познанието и информацията;
2. Мисловните стъпки при съжденията;
3. Основните грешки при съжденията;
4. Лични стилове при Подходите за опознаване на социалния свят.

Всяка една от тези четири теми съдържа възможности за развитие и усъвършенстване на начините, по които опознаване, създаваме и творим своята професионална и личностна среда.

Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.