Теория за самоопределянето на Деси и Райън

Мотивацията на работното място не е константна величина. Тя идва и си отива. Понякога е висока, понякога е ниска, а понякога е нещо по средата.

Какво причинява тези върхове и спадове в мотивацията ни? И как да се направи така, че да бъдем мотивирани и ангажирани през цялото време, за да можем постоянно да даваме най-доброто от себе си?

Отговори на тези въпроси дава една популярна теория за мотивацията, известна като “Теория за самоопределянето”. Да я разгледаме.

Теория за самоопределянето

Теорията за самоопределянето, известна още с акронима SDT (от “Self-Determination Theory”) е една от най-често цитираните теории в областта на човешката мотивация. Тя е дело на Едуард Деси и Ричард Райън – психолози от университета Рочестър в САЩ, които я публикуват в книгата “Intrinsic Motivation and Self-Determination in Human Behavior” през 1985 г.

Теорията за самоопределянето се опира на схващането, че в нас има силни вътрешни причини да сме мотивирани и ангажирани и че в природата ни като човешките същества е заложено да се стремим към растеж и благополучие.

Деси и Райън идентифицират три универсални психологически потребности, които подхранват вътрешната ни мотивация:

1. Компетентност;
2. Свързаност;
3. Автономност.

Теория за самоопределянето на Деси и Райън посочва, че когато задоволяваме тези три потребности, нашата вътрешна мотивация нараства. Чувстваме се по-креативни и по-съпричастни към това, което правим, което води до увеличаване на ефективността и усещането за благополучие и смисъл.

И обратно, когато не задоволяваме някои от тези три потребности, вътрешната ни мотивация и чувство за благополучие рязко спадат. В подобна ситуация е трудно да говорим за ефективност при изпълнение на трудовите задачи и постигане на желаните цели.

Теорията за самоопределянето на Деси и Райън е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно трите потребности от теорията за самоопределянето.

1. Компетентност

Компетентността е първата ключова потребност според теорията за самоопределянето на Деси и Райън.

Без значение какво правим, ние притежаваме вродено желание да го правим добре. Това е потребността да сме компетентни – да овладеем майсторски знанията и уменията, от които се нуждаем, за да успеем.

Когато чувстваме, че притежаваме нужната компетентност, необходима за постигане на успех, ние сме по-склонни да предприемаме действия, които ще ни помогнат да постигнем целите си.

На работните места високата компетентност е свързана със спечелване на статута на “експерт” в съответната сфера, което е приятно чувство, както и основен източник на власт и влияние в организацията.

Съществуват различни начини да повишваме компетентността си. Например, известни са модели като 70:20:10, Пирамида на ученето и седем начина за самообразование от световна класа, които дават насоки как целенасочено да се изгражда и развива компетентността.

2. Свързаност

Свързаността е втората ключова потребност според теорията за самоопределянето на Деси и Райън.

Без значение какво правим, ние го правим в контакт с други хора. Трудно е да си представим да работим напълно сами и никога да нямаме контакт с никого. Малко или много, ние сме социални животни и изпитваме вътрешно чувство за принадлежност и привързаност към други хора.

Ние искаме да помагаме и да се грижим за другите и искаме да се чувстваме свързани с тях.

Ето защо, изграждането на позитивни отношения е много важно. Освен в работата, те са от фундаментално значение и за усещането ни за благополучие в личния живот според модела PERMA на Селигман.

Има най-различни начини за установяване и поддържане на добри работни отношения. Прекарване на повече време с другите, усъвършенстване на емпатията и уменията за емоционална интелигентност са само малка част от възможностите за задоволяване на потребността от свързаност.

3. Автономност

Автономността е третата ключова потребност според теорията за самоопределянето на Деси и Райън.

Автономността е потребността ни да направляваме сами своите действия на работа, а и в живота по принцип. За да сме вътрешно мотивирани, следва да сме способни да контролираме действията си – какво правим, кога го правим, с кого го правим – без да очакваме непрекъснато заповеди или инструкции от висшестоящ.

Автономността значи свобода да вземаме самостоятелни решения и е пряко свързана с високото удовлетворение от труда. Чувството за автономност е катализатор за ефективно управление на промяната и играе основна роля да се чувстваме самоопределени, т.е. с висока вътрешна мотивация за растеж и благополучие.

Автономността на работните места стимулира креативността, тъй като служителите могат да мислят по-освободено, без непрекъснато да се съобразяват с определени правила и процедури.

Организациите могат да внесат повече автономност в работата, като преосмислят редица правила, свързани с идеята за контрол – традиционно работно време, работно облекло, количествени цели и др. На свой ред служителите могат сами да проявят инициатива за поемане на повече отговорност в работата, особено по проекти, за които чувстват увереност, че притежават нужната компетентност.

Приложение

Важно е да се има предвид, че вътрешноприсъщия стремеж на хората към растеж и благополучие, описан в теорията за самоопределянето на Деси и Райън, не се случва автоматично. Въпреки, че хората са ориентирани към растеж, той изисква системна подкрепа.

Едуард Деси и Ричард Райън считат, че тенденцията да бъдем вътрешно мотивирани го голяма степен се влияе от социалните условия, в които сме отгледани. Следователно, социалната подкрепа е от ключово значение. Нашите взаимоотношения и взаимодействие с другите могат да насърчат или да попречат на нашето благосъстояние и израстване.

Други фактори, които също помагат или възпрепятстват задоволяването на потребностите от компетентност, свързаност и автономност, необходими за растежа, включват:

• Външни мотиватори. Награди и наказания, които идват “отвън”, понякога могат да понижат степента на самоопределяне. Даването на външни награди (например паричен бонус), с които да се стимулира вътрешно мотивирано поведение, може да подкопае автономността, тъй като поведението започва да става все по-контролирано от външната награда, поради което вътрешната мотивация намалява.
• Положителна обратна връзка. Тя може да повиши самоопределянето. Особено, когато позитивната обратна връзка относно изпълнението на някаква задача е неочаквана, тя увеличава вътрешната мотивация, тъй като чрез нея хората се чувстват по-компетентни, което е ключова предпоставка за личностно израстване.

В резюме

Теория за самоопределянето на Деси и Райън твърди, че ние сме вътрешно мотивирани същества, в чиято природа е заложено да се стремим към растеж и благополучие.

За да се осъществи това, ние се стремим да задоволяваме три универсални потребности:

1. Компетентност;
2. Свързаност;
3. Автономност.

Ако задоволяваме трайно тези три потребности, ние ще сме силно мотивирани и ангажирани към работата и ще даваме най-доброто от себе си, за да постигаме високи резултати и постижения.

Прочети повече: Модел за вътрешна мотивация на Пинк.