Много от откритията в съвременната психология са вдъхновени от изследванията на Иван Павлов – руски учен с фундаментални научни приноси в сферата на психофизиологията, психологията и медицината.
Ярък пример за влиянието на Павлов върху развитието на психологията е неговата теория за рефлексите, която повлиява силно на бихевиоризма – школа в психологията, чиято основа идея е “стимул-реакция”, т.е. че поведението (реакцията, отговорът) се предизвиква от някакъв стимул в обкръжаващата среда на живия организъм. Ранният бихевиоризъм използва в тази връзка наименованието “условно кондициониране”.
Нека разгледаме теорията за рефлексите на Павлов.
Теория за рефлексите
Теорията за рефлексите на Павлов е съществена част от неговото фундаментално учение за висшата нервна дейност и се основава на павловските принципи на висшата нервна дейност. Отразена е най-подробно в две негови произведения – “Лекции върху условните рефлекси” (1928) и “Условните рефлекси и психиатрията” (1941).
Основните принципи на Павлов са:
- Висшата нервна дейност е обусловена от обкръжаващата среда.
- Живият организъм се приспособява към средата чрез система от рефлекси.
- Условните рефлекси са формата за регулиране на отношенията между живия организъм и средата.
През 90-те години на ХIХ век Павлов провежда серия от експерименти с кучета, като използва хирургически приспособления за измерване на потока от слюнка по време на тяхното хранене. Това, което забелязва Павлов е, че кучетата слюноотделят не само, когато се хранят, но и когато подушат и усетят пазача, който им носи храната.
Един от основните изводи на Павлов е следният:
“Образът на вкусна храна стимулира слюноотделянето.”
Ето какви са крайните заключения на Павлов в резултат на експериментите с кучета:
- Предлагането на храна на кучето е безусловен рефлекс.
- Безусловният рефлекс провокира безусловен отговор – слюноотделяне.
- Ако безусловният стимул е съпроводен от неутрален стимул, например звъна на звънец, се формира условен отговор (рефлекс).
- Ако тези отговори се повтарят, става така, че само условният стимул (звънецът) провокира условен отговор – това е слюноотделянето.
Иван Павлов използва тезата си за рефлексите, за да изучи психически явления като памет, внимание и мислене. Установява, че тези психически процеси съдържат в основата си физиологически процеси, които протичат в кората на главния мозък. Стига да важното заключение, че висшата нервна дейност има две сигнални системи – първа и втора, при това втората сигнална система съществува само при хората и е свързана с човешката реч.
Експерименти с кучета на Павлов
Интересно е да узнаем повече подробности за експериментите на Павлов с кучета.
Иван Павлов провежда експериментите си с кучета в своите лаборатории в продължение на повече от двадесет години. Търси да открие връзките между различни стимули от външната среда и реакциите-отговори на кучетата.
Първият уред, който Павлов използва е метроном, който се включва точно преди да се подаде храна на кучетата. Това се повтаря дотогава, докато животните започнат да свързват звука на метронома с яденето. Точно това условие, познато още като “кондициониране”, след известно време предизвиква слюноотделяне, дори само при звука на метронома.
След това Павлов заменя метронома със звън на камбана, със светлина от лампа, с подсвиркване от страна на лаборанта. Стимулите са различни, но резултатите са едни и същи – кучетата винаги слюноотделят, щом като асоциират стимула с яденето.
Така Иван Павлов стига до извода, че храната е безусловен стимул и той води до безусловен (незаучен) отговор – слюноотделяне.
Кое е интересното в този случай?
Тракането на метронома става стимул за слюноотделяне едва тогава, когато кучето се научи да го свързва с храната. Това Павлов определя като условен стимул. Слюноотделянето става условен рефлекс, едва след заучаване на звука на метронома.
Още един много важен за времето си извод на Павлов е, че условните рефлекси могат да бъдат потиснати или забравени, ако условният стимул се подава многократно, но не е последван от даване на храна.
Другият много важен извод на Павлов от експериментите е, че условният рефлекс може да не е само физически, но и психически. Например, стимули, които предизвикват болка или усещане за заплаха, провокират условни рефлекси на страх или тревожност.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Принос на Павлов към психологията
Теорията за рефлексите на Павлов е революция по пътя на утвърждаване на психологията като наука, като по-скоро природонаучна, отколкото философска наука. Така възниква и школата на бихевиоризма в психологията.
Американските учени Торндайк, Уотсън и Скинър прегръщат идеите на Иван Павлов.
Торндайк стига до извода, че възнаградените резултати се запечатват в паметта, а невъзнаградените – буквално се изтриват и заличават от паметта.
Уотсън твърди, че стимулите от средата са това, което оформя поведението, а не вътрешните, наследствени фактори.
Скинър предлага известно преосмисляне на връзката “стимул-реакция”, заявявайки, че поведението се формира от последиците, а не от предхождащите го стимули.
В резюме
Теорията за рефлексите, създадена с помощта на експериментите с Кучето на Павлов, разкрива уникалната роля на условните рефлекси като форма на регулиране на отношенията между живия организъм и средата, която той обитава.
Теорията доказва две изключително важни неща:
- Рефлексите съдействат на живия организъм да се приспособява към средата.
- От средата и условията в нея зависи дали живият организъм ще потисне или напълно ще забрави да реагира чрез рефлексите. Това важи както за физическите, така и психическите рефлекси като страх, тревожност и др.
Прочети повече: Иван Павлов. Биография и идеи.
