Какво “движи” човешките същества, отвъд потребностите им от храна, сигурност и секс, характерни и за много други биологични видове?
Отговор на този фундаментален въпрос дава теорията за петте екзистенциални потребности на Фром.
Нека я разгледаме.
Петте екзистенциални потребности
Създател на теорията за петте екзистенциални потребности е Ерих Фром – известен германски психоаналитик и философ, който популяризира своите идеи през 50-те години на XX век.
Основната теза на Фром е, че можем да разберем отделната човешка личност, само ако я разгледаме в светлината на цялото човечество.
В книгата си “Душевно здравото общество” (1955) Фром обръща внимание, че човешката еволюция е довела до загуба на първоначалния дом на хората – Природата – и до невъзможността да се върнат обратно в него.
В същото време, хората са развили интелектуално превъзходство над останалите животински видове чрез способностите си да мислят, да предвиждат и да си представят. Фром счита, че човешкото поведение, по подобие на животинското поведение, е мотивирано от физиологични потребности като храна, секс и сигурност, но че така също хората притежават екзистенциални потребности, присъщи само за тях, които ги тласкат по пътя към възстановяване на връзката им с природата.
Психически здравият човек се различава от болния по това, че е способен да използва силата на мисленето, за да си даде отговори на важни екзистенциални въпроси, да задоволи своите ключови екзистенциални потребности и по този начин да се свърже обратно с природата.
Ерих Фром откроява пет екзистенциални човешки потребности:
- Потребност от свързаност с другите.
- Потребност от преодоляване на себе си.
- Потребност от корени.
- Потребност от самоотъждествяване.
- Потребност от ценностна система.
Да разгледаме по-подробно всяка от тези пет екзистенциални потребности.
1. Потребност от свързаност с другите
Потребността от свързаност с другите е първата екзистенциална човешка потребност.
Според Фром има три основни направления, в които човек може да влиза във взаимоотношения с другите хора и света около себе си – подчинение, власт и любов.
Първите две взаимоотношения – на подчинение и власт – не предоставят на личността нормално здравословно развитие. Покорните хора търсят свързаност с властни хора, и обратното – властните хора търсят свързаност с покорни хора.
Когато властен човек срещне покорен човек, двамата често влизат във съюзни отношения, които могат да задоволяват и двете страни. Само че, тези двама души не изпитват привързаност един към друг поради чувство на любов. Напротив – на по-дълбоко ниво зад подобен съюз се крие неосъзнавано чувство на враждебност към партньора, че той не може в пълна степен да задоволи потребностите му. Следователно, подобни хора търсят нови отношения на подчинение или власт. В резултат на тези търсения, те стават все по-зависими от своите партньори.
Предвид на това Ерих Фром отбелязва, че единствената продуктивно човешко поведение е любовта. Именно любовта удовлетворява човешката потребност да се свърже със света.
Но любовта не е просто емоция, а междуличностна творческа способност, която човек трябва да развива активно, тъй като тя е част от неговата индивидуалност. Любовта се изразява в грижа, отговорност, уважение и опознаване на другия човек – какъв е той, какви са ценностите му, убежденията, целите, мненията по различни въпроси, желанията.
В този смисъл любов не е смесване на две индивидуалностите в едно цяло. Любовта е съюз с друг човек (или с нещо друго), който се гради на условието да се съхранят и двете страни като индивидуалности. Влюбеният човек е в единство с цялата Вселена, оставайки себе си.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Потребност от преодоляване на себе си
Потребността от преодоляване на себе си е втората екзистенциална човешка потребност.
Ерих Фром определя тази потребност като желанието на човека да се издигне над пасивното и произволно съществуване, за да премине в “царството на целеустремеността и свободата”.
Потребността от преодоляване на себе си човек може да удовлетвори както позитивно, така и негативно – по пътя на създаване на живот или по пътя на неговото унищожение.
Първият път за преодоляване на себе си е позитивният път. Когато човек осъзнава, че е способен да създава, той създава различни произведения – картини, статуи и др. произведения на изкуството, научни концепции и теории, религиозни вярвания, обществени институти, материални и морални ценности. Най-висшата морална ценност според Фром е любовта, а да твориш сподед него е да си проактивен и грижовен към създаденото от човечеството.
Алтернативният път за преодоляване на себе си е негативният път, при който животът се преодолява чрез неговото разрушаване и превръщане на други хора в жертва. Човекът е единственият биологичен вид, за когото е характерна злонамерената агресия. Това означава, че човек е способен да убива не просто, за да оцелее, но и по други причини.
Фром обяснява, че чрез акта на агресия човек поставя себе си над живота и по този начин преодолява ограничеността, която му е присъща като живо същество. Така стремежът на човека да преодолее ограничеността си го поставя пред решаващия избор да създава или разрушава, да обича или ненавижда.
3. Потребност от корени
Потребността от корени е третата екзистенциална човешка потребност.
Какво означава това?
Когато човешките същества се развиват като отделен вид, който превъзхожда интелектуално останалите видове, те губят своя дом – природата. Благодарение на способността си да мислят, хората осъзнават тази загуба, в резултат на което в тях възниква усещане за тревожност и безсилие.
Фром счита, че именно поради това възниква и потребността от корени – желанието в буквалния смисъл да се “вкореним” в този свят и отново да го почувстваме като наш дом.
4. Потребност от самоотъждествяване
Потребността от самоотъждествяване е четвъртата екзистенциална човешка потребност.
Самоотъждествяването е осъзнаване на Аз-а, откриване на самоидентичността. За много хора самоидентичността означава свързаност към нация, религия, професия, социална група, което развива в човека стаден инстинкт и усещане за несъмнена принадлежност към тълпата.
Нерядко конформизмът и принадлежността към масата се прикриват от илюзията за индивидуалност. За повечето хора обаче, отбелязва Ерих Фром, проявите на индивидуализъм са само фасада, зад която се прикрива неспособността им да удовлетворят потребността си от самоотъждествяване.
Същевременно, посочва Фром, ако ние не се отъждествяваме с никого, налице е опасност да изгубим разсъдъка си. Такава заплаха е източник на силна мотивация за хората и ги заставя да направят всичко по силите им, за да придобият усещане за самоидентичност.
Психологически здравият човек притежава по-малка потребност да съответства на тълпата и да се отказва от собственото си Аз. Психологически здравите хора не ограничават своята свобода и проявите на личната си индивидуалност, за да съществуват успешно в обществото. Силата на тяхната самоидентичност е тяхната автентичност.
5. Потребност от ценностна система
Потребността от ценностна система е петата екзистенциална човешка потребност.
Ерих Фром вярва, че на всеки човек му е необходима система от възгледи и ценности, които да му помагат да се ориентира в обкръжаващата го среда. Ценностната система позволява да се организира огромното количество стимули, които средата подава към човека, с които той се сблъсква в течение на целия си живот.
Всеки човек притежава някаква своя лична философия, някаква вътрешна система от възгледи относно света. Ако определени явления или събития не се вписват в рамките на тази система, те се възприемат от него като ненормални или неразумни и обратното – ако се вписват в нея, се възприемат като проява на здрав разум.
За да придобие и съхрани своята лична ценностна система, човек е способен на всякакви действия, дори и на най-радикални, счита Фром.
В резюме
Теория за петте екзистенциални потребности на Фром откроява следните потребности:
- Потребност от свързаност с другите.
- Потребност от преодоляване на себе си.
- Потребност от корени.
- Потребност от самоотъждествяване.
- Потребност от ценностна система.
Ерих Фром извежда тези пет потребности на преден план, като фундаментални и дълбоко вкоренени човешки потребности. Особен акцент той поставя на чувството за всеобща любов и на активното проявление на личността във всички области на живота.
Прочети повече: Ерих Фром. Биография и идеи.
