Теория за определяне на цели на Лок

Защо някои цели ни тласкат към успех, докато други водят до разочарование?

Известна е т.нар. “Теория за определяне на цели”, която обяснява как специфичните и предизвикателни цели могат да стимулират представянето и постиженията.

Нека я разгледаме.

Теория за определяне на цели

Теорията за определяне на цели е дело на американския психолог Едвин Лок – пионер в областта на целеполагането, който я публикува за пръв път в статията “Toward a Theory of Task Motivation and Incentives” през 1968 г., а през 1990 г. с колегата си Гари Латъм публикува и книгата “A Theory of Goal Setting & Task Performance”, посветена на същата тема.

Лок отбелязва:

“Целите са мощен инструмент за насочване и мотивиране на поведението.“

Теорията на Лок за целеполагане е изградена върху пет ключови принципа, които обясняват как и защо поставянето на цели влияе върху представянето.

Петте принципа за определяне на цели са:

1. Яснота;
2. Предизвикателство;
3. Ангажимент;
4. Обратна връзка;
5. Комплексност на задачата.

Петте принципа според теорията за определяне на цели на Лок са представени на диаграмата по-долу:

Теорията за определяне на цели на Лок обяснява, че целите влияят върху представянето чрез няколко механизма:

• Посока. Целите насочват вниманието и усилията към важни и необходими дейности, намалявайки разсейването и непродуктивното поведение.
• Усилие. Предизвикателните цели увеличават интензивността на усилията, подтиквайки хората да работят по-усърдно.
• Постоянство. Ясните и предизвикателни цели насърчават продължителните усилия и постоянство.
• Стратегия. Целите стимулират разработването на подходящи стратегии и планове за действие.

Това са главните причини защо работата или животът с цели са толкова важни.

Да разгледаме по-подробно петте принципа на целеполагането по теорията на Лок.

1. Яснота

Първият принцип при определяне на цел е да е напълно ясно какво се очаква да се постигне. Колкото по-ясна и специфична е една цел, толкова по-мотивираща е тя.

За целта е нужно целта да притежава характеристики на SMART цел, т.е. целта следва да е конкретна, измерима и т.н.

Когато една цел е неясна, т.е. не е конкретна и измерима, е много трудно тя да мотивира. Например, цел от типа на “Трябва да работите по-качествено”, поставена към група служители, е твърде неясна, защото е трудно измерима и не подсказва с нищо как да бъде осъществена.

2. Предизвикателство

Вторият принцип за определяне на цел е тя да е предизвикателна, т.е. трудна.

Ако една цел е предизвикателна, тя съответно е и по-мотивираща. Никой не се мотивира за високи постижения от прекалено лесни или тривиални цели.

Важно е обаче целта да не бъде прекалено трудна, че да е невъзможно да се постигне. В подобни ситуации се постига обратен ефект и подобна цел действа деморализиращо и демотивиращо. С други думи, целта следва да е предизвикателна, но и реалистична.

Едвин Лок посочва:

“Хората са мотивирани от предизвикателни цели, при условие че са постижими. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-голяма е наградата.”

3. Ангажимент

Третият принцип за определяне на цел е хората, които ще работят за нейното постигане да са ангажирани и съпричастни във възможно по-силна степен.

За да са ангажирани служителите към постигане на една цел, те следва да я разбират добре и да са съгласни с нея. В този смисъл, служителите следва да я приемат за своя лична цел, а не просто за цел, спусната им “отгоре” от мениджъра.

Това не означава обезателно, че всяка поредна цел следва да бъде обсъждана подробно със служителите и винаги да се търси тяхното одобрение. Понякога е просто достатъчно, когато целта е ясна и предизвикателна – често това само по себе си води до по-сериозен ангажимент към нея.

За постигане на ангажимент към по-трудни цели и дългосрочни цели е полезно те да се разбиват на по-малки цели и задачи, в унисон с идеите на теорията за прогреса на Амабил и Креймър.

4. Обратна връзка

Четвъртият принцип за определяне на цел е да се подава обратната връзка на хората, от които се очаква да постигнат целта, както и да се отчита тяхната обратна връзка относно целта.

Обратната връзка от страна на мениджъра към служителите дава възможност на ръководителя да ориентира поведението на хората му в по-силна степен към подходящите начини за постигане на целта. Подобна обратна връзка следва да е подкрепяща, специфична, навременна и честна.

Обратната връзка от страна на служителите към мениджъра дава възможност на ръководителя да разбере възприятията и очакванията спрямо целта. Това на свой ред следва да се използва, за да се прецизира целта – нейния обхват, срокове и степен на трудност.

Понякога обратната връзка може да бъде дадена или получена просто като се измери прогреса за постигане на целта. Този прогрес ще е показателен както за ръководителя, така и за служителите, относно това доколко целта се постига и какво следва да се коригира в нея, ако е необходимо.

5. Комплексност на задачата

И петият, последен принцип за определяне на цели съгласно теорията на Лок е свързан с комплексността на задачата.

Ръководителят следва да подходи така, че работата да не е свръхнатоварваща, когато е свързана с някаква предизвикателна цел.

Когато работата става свръхнатоварваща за хората, които я изпълняват, това рано или късно се отразява негативно на морала, продуктивността и мотивацията им.

Целите следва да се определят и възлагат по такъв начин, че за тяхното постигане да има достатъчно време, а усилията, които са необходими за постигането им да не водят до твърде големи странични ефекти.

Приложение

Теорията за определяне на цели на Лок има широко приложение в различни области, в които разбирането как да се поставят ефективни цели може значително да подобри представянето и удовлетворението.

Например:

• Бизнес. В бизнеса определянето на цели е основен мениджърски инструмент за подобряване на ефективността, производителността и ангажираността на служителите. Мениджърите могат да използват поставянето на цели, за да съгласуват индивидуалните цели с целите на организацията, като гарантират, че всички работят за едни и същи резултати.
• Образование. В образователната сфера поставянето на цели помага на ученици и студенти да съсредоточат усилията си, да останат мотивирани и да постигнат по-висок академичен успех. Учителите и преподавателите могат да използват целеполагане, за да насочват възпитаниците си към конкретни резултати от обучението и да проследяват напредъка им.
• Личностно развитие. Живот с ясни цели помага на хората да изяснят своите стремежи, да разработят планове за действие и да постигнат личен растеж. Поставянето и постигането на цели повишава самочувствието и дава усещане за прогрес и постижения.

В резюме

Съгласно теорията за определяне на цели на Лок, всяка цел следва да спазва пет принципа:

1. Яснота;
2. Предизвикателство;
3. Ангажимент;
4. Обратна връзка;
5. Комплексност на задачата.

Ако тези прости принципи се спазват при определяне на цели, целеполагането ще е по-успешно, което ще се отрази на качеството, производителността и удовлетворението.

Прочети повече: Как да постигаш целите си.