Теория за оперантното кондициониране на Скинър

Как се учат нови неща? Как се изграждат, променят или изкореняват навици? Как родителите да очакват от децата си да правят това, за което ги помолят, при това от първия път?

Отговори на тези въпроси дава т.нар. “Теория за оперантното кондициониране”.

Нека я разгледаме.

Теория за оперантното кондициониране

Теорията за оперантното кондициониране е създадена от Б. Ф. Скинър – американски психолог, изследовател и преподавател, който я публикува за пръв път в книгата си “Поведение на организмите” (1938) и я надгражда в течение на следващите две десетилетия.

Теорията за оперантното кондициониране на Скинър е силно повлияна от откритията на Едуард Торндайк и неговия Закон за ефекта, според който живият организъм реагира на ситуацията според това какъв е възможният резултат, който може да получи.

Като изследовател в Харвардския университет, Б. Ф. Скинър провежда серия от експерименти с плъхове, като използва изобретение, станало по-късно известно като “Кутия на Скинър”. В кутия с монтиран вътре лост той пускал плъх. Всеки път, когато животното побутнело лоста, получавало хранителна гранула.

В началото плъхът натискал лоста случайно и в резултат на това получавал храна. С течение на времето животното се научавало, че ще получи храна всеки път, когато побутне лоста и започвало да го натиска целенасочено, за да се нахрани. Получаването на храна става известно с термина “положително подкрепление”.

Когато Б. Ф. Скинър сравнява данните на плъхове, които получават положително подкрепление (храна) заради натискане на лоста с други плъхове, които не получават положително подкрепление при натискане на лоста, става ясно, че когато храната е последица от действията на плъха, това влияе на бъдещото му поведение.

По-конкретно, Скинър заключава, че животните се съобразяват с отговорите на средата, които получават вследствие на действията си спрямо нея. Като изучават околния свят, някои от техните дейности им носят определени ползи, което на свой ред ги насърчава да повтарят тези действия.

В резултат на това, Б. Ф. Скинър въвежда в психологията понятието “оперантно кондициониране” – теза, според която поведението се оформя и контролира от неговите резултати и последствия.

С други думи, резултатите от дадено поведение определят дали е вероятно това поведение да се появи отново в бъдеще. В теорията на Скинър “операнти” се наричат поведенията, които предизвикват последствия, а тези последствия от своя страна оформят вероятността поведението да се появи отново в бъдеще.

Б. Ф. Скинър въвежда няколко ключови термина, за да опише процеса на оперантно кондициониране:

1. Подкрепление;
2. Наказание;
3. Изчезване;
4. Графици на подкрепление.

Нека разгледаме по-подробно тези важни компоненти на теорията за оперантното кондициониране.

1. Подкрепление

Първият ключов термин в теорията за оперантното кондициониране е т.нар. “Подкрепление” (подсилване).

Подкреплението се отнася до всяко събитие, което засилва или увеличава вероятността за възникване на дадено поведение.

Известни са два вида подкрепление:

• Положително подкрепление. Това са благоприятни събития, стимули или резултати, които се осигуряват или добавят след дадено поведение. В ситуации на положително подкрепление отговорът или поведението се засилват чрез добавяне на похвала или директна награда.
• Отрицателно подкрепление. Това включва премахването на неблагоприятни събития или резултати след показване на дадено поведение. В тези ситуации поведението се засилва чрез премахването на нещо, което се счита за неприятно, като по този начин се увеличава вероятността от поведението.

И при двата вида подкрепление поведението се засилва.

2. Наказание

Вторият ключов термин в теорията за оперантното кондициониране е т.нар. “Наказание”.

За разлика от подкреплението, наказанието включва представяне на отблъскващ стимул или премахване на приятен стимул, което намалява вероятността дадено поведение да се повтори.

Известни са два вида наказание :

• Положително наказание. Представлява неблагоприятно събитие или резултат, което има за цел да обезкуражи бъдещо поведение.
• Отрицателно наказание. Възниква, когато благоприятно събитие или резултат се отстрани след появата на дадено поведение.

И при двата вида наказание поведението намалява.

3. Изчезване

Третият ключов термин в теорията за оперантното кондициониране е т.нар. “Изчезване”.

Изчезването възниква, когато предишно подсилено поведение вече не произвежда подсилващите последици, което води до намаляване или прекратяване на това поведение с течение на времето.

4. Графици на подкрепление

Четвъртият ключов термин в теорията за оперантното кондициониране са т.нар. “Графици на подкрепление”.

Подкреплението не е непременно лесен процес. Има редица фактори, които могат да повлияят на това колко бързо и колко добре се усвоява ново поведение.

Скинър открива, че за засилване на определено поведението играят роля скоростта и силата на усвояването. С други думи, времето и честотата на подкрепление влияят на това как се научават нови поведения и как се променят старите поведения.

Скинър идентифицира няколко различни графика на подкрепление, които влияят върху процеса на кондициониране:

• Непрекъснато подкрепление. Включва подкрепление всеки път, когато възникне реакция. Ученето се случва сравнително бързо, но процентът на отговор на подкреплението е доста нисък. Изчезването също настъпва бързо, след като подкреплението бъде спряно.
• График с фиксирано съотношение. Това е вид частично подкрепление, при което поведението се подсилва само след като са настъпили определен брой реакции. Това обикновено води до постоянен процент на отговор.
• График с фиксиран интервал. Това е друга форма на частично подкрепление, при което подкреплението става само след изтичане на определен интервал от време. Процентите на отговор остават сравнително стабилни и започват да се увеличават с наближаването на времето за подкрепление, но се забавят веднага след подкреплението.
• График с променливо съотношение. Това също е вид частично подкрепление, което включва подкрепление след различен брой реакции. Това води както до висок процент на отговор, така и до бавни темпове на изчезване.
• График с променлив интервал. Това е последният вид частично подкрепление, описан от Скинър, който включва подкрепление след изтичане на променлив период от време. Това също води до бърза реакция и бавна скорост на изчезване.

Приложение

Теорията за оперантно кондициониране на Скинър има широко приложение в различни области на живота, сред които образованието, родителството, обучението на животни и терапията.

По-конкретно:

• Образование. Учителите често използват принципи на оперантно обуславяне, за да подсилят желаното поведение у учениците. Като предоставят положително подкрепление за постиженията на учениците или подходящо им поведение в класната стая, учителите могат да оформят поведението на учениците и да подобрят резултатите от обучението.
• Работна среда. Мениджърите често използват теорията за оперантното кондициониране, за да насърчават определено поведение сред работниците и за да обезкуражават други типове поведение. Като предоставят стимули и наказания, ръководителите оформят поведението на служителите, за да подобряват ефективността в работата им.
• Родителство. Родителите използват техники за оперантно кондициониране, за да насърчават желаните поведения у децата си и да обезсърчават нежеланите. Чрез използването на награди и наказания, родителите оформят поведението на децата си.
• Обучение на животни. Изследванията на Скинър революционизират сферата на обучението на животни. Дресьорите на животни използват техники за оперантно кондициониране, за да научат животните на сложно поведение, вариращо от прости трикове до сложни изпълнения.
• Терапия. Различни поведенчески терапии се основават на принципите на оперантно кондициониране. Тези терапии имат за цел да променят неадаптивното поведение чрез систематично прилагане на техники за подкрепление и наказание.

В резюме

Теорията за оперантното кондициониране на Б. Ф. Скинър има силно влияние в психологията, предлагайки ценни прозрения за механизмите, лежащи в основата на поведението и ученето.

Подчертавайки ролята на последствията при оформянето на поведението, Скинър предоставя рамка, която се прилага в различни области и която служи за фундамент, върху който се изграждат по-нататъшни открития и постижения в областта на психологията.

Прочети повече: Б. Ф. Скинър. Биография и идеи.