Теория за надеждата на Снайдер

Как постъпват хората, когато се изправят пред сериозно препятствие?

Някои се отказват твърде лесно. Други са по-упорити и търсят начини да преодолеят проблема. Обикновено представителите на втората група гледат на живота с повече надежда.

Известна е т.нар. “Теория за надеждата”, която разкрива, че по-обнадеждените хора постигат повече в живота, както и са физически и психически по-здрави в сравнение с други, не толкова обнадеждени хора.

Да разгледаме тази теория.

Теория за надеждата

Теорията за надеждата е формулирана от Чарлс Снайдер (1944-2006) – известен психолог, представител на позитивната психология.

В рамките на своята кариера Снайдер е толкова увлечен от темата, че публикува цели шест книги относно Теорията за надеждата, както и 262 статии. В тях той изследва влиянието на надеждата върху главните аспекти на човешкия живот – здраве, работа, образование и др.

Теорията за надеждата на Снайдер твърди, че има три основни елемента, които формират характерно “обнадеждаващо мислене”:

1. Цел – да имаш ясни цели в живота си;
2. Път – да търсиш и намираш различни начини да постигаш целите си;
3. Агент – да вярваш, че можеш да извършиш промяна (да си агент на промяната) и да постигнеш целите си.

Снайдер характеризира хората с обнадеждаващо мислене като хора, които могат да си поставят ясни цели, представят си множество работещи начини за постигането им и проявяват упорство, дори когато се сблъскат с препятствия.

Снайдер открива също, че хората, в чието мислене е силно интегрирана надежда, имат на своя страна много важен фактор, подпомагащ успеха – дори по-важен от неща като интелигентност, набор от умения или практически опит.

Защо надеждата е важна?

Известно е, че дори най-добрите планове могат да се объркат. Каквито и таланти и умения да притежаваме, надеждата е състояние на ума, което ни помага да се ориентираме по-добре в живота и да вървим напред, дори когато времената са трудни.

Нещо повече – надеждата не е просто оптимистично чувство. Тя е механизъм за оцеляване и хората не могат да просперират без нея.

Нашата способност да живеем с надежда започва да се развива от ранна детска възраст.

Още от физическото си раждане ние започваме да трупаме наблюдения за начина, по който се случват нещата в живота и осмисляме идеята за причинно-следствените връзки – как едно нещо може да доведе до друго. Това формира мислене тип “Път” – един от елементите по Теорията за надеждата на Снайдер.

На възраст около една година ние преживяваме “психологическо раждане” – развиваме чувство за идентичност. Тогава осъзнаваме, че имаме способност да караме нещата да се случват. Това формира мислене тип “Агент” – друг главен елемент от Теорията за надеждата на Снайдер.

Мисленето за начините да постигаме целите си (Път), както и вярата, че можем да променяме нещата (Агент), ни дават нужните инструменти, за да преследваме ефективно целите си. Едно изследване на Снайдер демонстрира, че това на свой ред се отразява на по-високото самочувствие и цялостно благополучие на хората.

Приложение на Теорията за надеждата

Да имаш надежда не означава просто да стоиш и очакваш. Надеждата е могъща сила, която подтиква към действие, дори когато сме в затруднение. Тя усилва нашата борбеност, постоянство и оптимизъм.

Ти можеш да използваш Теорията за надеждата, за да се възползваш по най-добрия начин от възможностите, които изникват пред теб, да вложиш най-добрите си таланти в действие и да получиш по-смислен и удовлетворителен живот.

Ето как може да стане това:

• Живей с цели. Целите и мисленето през призмата на избрани цели лежат в основата на Теорията за надеждата. Целите могат да са както дългосрочни, така и краткосрочни. Могат да са формулирани с думи чрез правилото SMART, но могат да бъдат и мисловни образи и картини. Снайдер разкрива, че участниците в неговите изследвания заявяват, че се чувстват най-обнадеждени, когато целите им са постижими, но същевременно съдържат и известна степен на несигурност.
• Търси пътища към постижения. Мисленето през призмата на откриване на пътища за справяне с проблеми е ключово за Теорията за надеждата. Колкото по-отдаден е човек да открива начини за преодоляване на препятствия, толкова повече нараства и надеждата в него. Ако някои проблеми изглеждат буквално непреодолими, трябва да бъдат намерени начини как да се заобиколят. Това изисква усвояване на умения за креативно разрешаване на проблеми.
• Предизвиквай промяна. Мисленето през призмата на увереността, че могат да се открият пътища за успех и промяна е третата съставка за прилагане на Теорията за надеждата. Подобна увереност е от голяма полза, когато някои пътища се оказват блокирани, тъй като човек има гъвкавост и воля да опита да поеме по друг път. За целта са много полезни техники като позитивно мислене, визуализация, позитивни утвърждения. Често осигуряването на една или повече бързи победи дава необходимия импулс за бъдещи действия.

В резюме

Теорията за надеждата на Снайдер твърди, че има три основни елемента, които изграждат обнадеждаващо мислене:

1. Цел – да имаш ясни цели в живота си;
2. Път – да търсиш и намираш различни начини да постигаш целите си;
3. Агент – да вярваш, че можеш да извършиш промяна (да си агент на промяната) и да постигнеш целите си.

Всеки може да подобри мисленето си с надежда, ако използва правилни подходи за поставяне на цели, креативно мислене, планиране, управление на времето и вътрешна мотивация.

Прочети повече: 8 стъпки за управление на промяната на Котър.