Теория за мотивацията към постижения на Аткинсън

Защо някои хора се стремят към успех, докато други избягват предизвикателствата?

Под името “Теория за мотивацията към постижения” е известен модел, който предлага задълбочено обяснение на сложния баланс между желанието за постижения и страха от провал.

Да видим за какво става дума.

Каква е мотивацията към постижения?

Теорията за мотивацията към постижения е дело на Джон Аткинсън – психолог и преподавател от САЩ, който я представя за пръв път в книгата си “An Introduction to Motivation” през 1964 г.

Аткинсън създава теорията си на основа на откритията на теорията за трите потребности на Макклеланд, с когото са били съмишленици и добри колеги. Дейвид Макклеланд откроява три основни потребности в работата – постижения, принадлежност и власт, а Аткинсън се фокусира най-вече в първата от тях – потребността от постижения.

Джон Аткинсън казва:

“Постижението не е статична черта, а динамично взаимодействие на мотиви, очаквания и възприемани стимули.”

Теорията за мотивацията към постижения се основава на взаимодействието между четири компонента:

1. Мотив за постигане на успех;
2. Мотив за избягване на провал;
3. Очакване за успех;
4. Стимулираща стойност.

Теорията за мотивацията към постижения посочва, че мотивацията за ангажиране с дадена задача се определя от относителната сила на тези компоненти.

Теорията за мотивацията към постижения на Аткинсън е представена на диаграмата по-долу:

Да разгледаме по-подробно компонентите от теорията на Аткинсън.

1. Мотив за постигане на успех

Мотивът за постигане на успех (Ms) е желанието за постигане на цел или успешно изпълнение на задача.

Аткинсън открива, че хората с амбиции да постигат високи резултати се характеризират с предпочитание към задачи с умерен риск, където вероятността за успех е балансирана с предизвикателството на задачата приблизително в съотношение 50:50.

Пример: Студент с висок Ms може да избере да участва в научно състезание или студентска олимпиада, вярвайки, че подобно предизвикателство ще му позволи да демонстрира своите умения и знания.

2. Мотив за избягване на провал

Мотивът за избягване на провал (Mf) е желанието да се избегнат ситуации, в които човек може да се провали или да бъде оценен негативно.

Аткинсън смята, че хората със силен мотив за избягване на провал са склонни да избират или много лесни задачи, където успехът е почти гарантиран, или много трудни задачи, където се очаква провал и следователно това не е нещо неочаквано или срамно.

Пример: Служител с висок Mf може да избегне участието си в нов и предизвикателен проект и вместо това да избере да работи по задачи, за които е уверен, че ще изпълни успешно, като по този начин минимизира риска от провал.

3. Очакване за успех

Очакването за успех (E) е вярата на индивида в способността му да успее в дадена задача.

Очакването за успех се влияе от миналия опит, самоувереността и възприеманата трудност на задачата. Високите очаквания за успех водят до повишена мотивация, докато ниските очаквания могат да доведат до поведение на избягване.

Пример: Баскетболист с големи очаквания за успех ще бъде по-мотивиран да тренира и да подобри уменията си, вярвайки, че усилията му ще доведат до по-добро представяне в шампионата.

4. Стимулираща стойност

Стимулиращата стойност (I) се отнася до възприеманата важност или привлекателност на резултата от постигнатата цел или задача.

Стимулиращата стойност е по-висока, когато задачата се разглежда от индивида като осигуряваща значителни награди или признание. Задачите с висока стимулираща стойност са по-мотивиращи, особено когато са съчетани с високи очаквания за успех.

Пример: Мениджър ще е силно привлечен от възможността да получи повишение в длъжност, което ще му донесе увеличена заплата и подобрен професионален статус, съответно ще е по-мотивиран да се представя по най-добрия начин в работата.

Формула на мотивацията

Теорията за мотивацията към постижения на Аткинсън твърди, че цялостната мотивация (М) за ангажиране с дадена задача се определя от взаимодействието между четирите компонента – мотив за постигане на успех, мотив за избягване на провал, очакване за успех и стимулираща стойност.

Формулата на мотивацията, която Аткинсън предлага, е:

M = (Ms − Mf) × E × I

Мотивация за високи постижения

Мотивационната теория на Аткинсън обяснява, че хората с висок мотив за постигане на успех вероятно ще предпочетат задачи с умерен риск, тъй като тези задачи предлагат най-голям потенциал за демонстриране на компетентност.

Джон Аткинсън казва:

“Хората с висока нужда от постижения предпочитат задачи със средна трудност. Те се радват да работят за постижими, но предизвикателни цели, тъй като тези ситуации им позволяват да демонстрират своите способности.”

Задачите с умерен риск не са нито твърде лесни, за да се разглеждат като тривиални, нито твърде трудни, за да се считат за непостижими. Успешното изпълнение на задача с умерена трудност осигурява значително чувство за постижение и засилва вярата в собствената компетентност.

Пример: Служител има висок мотив за постигане на успех и очаква с нетърпение да се включи като доброволец в проект, който е леко извън текущата му експертиза, но е в сфера, в която има някои основни познания. Проектът представлява умерен риск, тъй като изисква от служителя да развие способностите си и да усвои нови умения, но той вярва, че има разумен шанс за успех, ако положи усилия. Успешното завършване на такъв проект не само ще подобри уменията му, но и ще укрепи репутацията му в компанията, което ще му отвори нови възможности в бъдеще. Следователно, служителят ще е силно мотивиран да участва в проекта.

Обратно, хората с висок мотив за избягване на провал са привлечени от задачи с екстремна трудност – или много лесни, или много трудни, за да се сведе до минимум психологическото въздействие на провала.

Лесните задачи гарантират успех и напълно елиминират риска от провал, осигурявайки усещане за сигурност и предвидимост. От друга страна, много трудните задачи предлагат различен вид психологическа безопасност: ако се очаква провал, той не носи същата тежест. По този начин човек може да припише неуспеха на присъщата трудност на задачата, а не на собствените си способности. Подобна стратегия помага на хората със силен страх от провал да управляват безпокойството си и да защитят самочувствието си.

Пример: Служител с висок мотив за избягване на провал може да избере да поеме рутинни административни задачи, за които знае, че може да изпълнява безупречно. Тези задачи са с нисък риск и гарантират постоянен успех, като по този начин се избягва всяка потенциална негативна преценка от неговия мениджър. Като алтернатива, същият този служител може да се съгласи да участва в изключително предизвикателен проект с много ниска вероятност за успех. Той знае, че всеки неуспех в подобен проект може лесно да се отдаде на трудността на задачата, а не на липсата на компетентност. По този начин служителят поддържат самочувствието си на високо ниво и избягва психологическото въздействие от провала на задача, която околните очакват да бъде изпълнена.

Приложение

За насърчаване на мотивацията за постижения е от решаващо значение да се създаде среда, която подкрепя развитието както на мотива за постигане на успех, така и на очакването за успех, като същевременно управлява страха от провал.

Ако си мениджър, ето няколко възможни начина за повишаване на мотивацията за постижения на твоите служители:

• Определяне на цели. Насърчавай поставянето на SMART цели, за да осигуриш ясно усещане за посока и цел.
• Положително подсилване. Отдавай признание и награждавайте постиженията, за да изградиш увереност и да затвърдиш успешното поведение.
• Развитие на умения. Осигурявай възможности за развитие на умения и майсторство, за да подобриш самоефективността и очакването за успех.
• Подкрепяща среда. Създавай подкрепяща среда, която насърчава поемането на риск и намалява страха от провал.

В резюме

Теорията за мотивацията към постижения на Аткинсън се основава на взаимодействието между четири компонента:

1. Мотив за постигане на успех;
2. Мотив за избягване на провал;
3. Очакване за успех;
4. Стимулираща стойност.

Чрез разбирането на мотивите и очакванията, които влияят на поведението, хората могат да създават практически стратегии за повишаване на мотивацията и постигане на сериозни успехи.

Прочети повече: Теория за прогреса на Амабил и Креймър.