Теория за моралното развитие на Колберг

Как хората развиват своя морал? Как изграждат мисловните си модели, с които да преценяват дали една постъпка е правилна или грешна?

Подобни въпроси вълнуват родители, педагози, философи, психолози и религиозни водачи, а една от най-влиятелните теории, която им дава отговори, е теорията за моралното развитие на Колберг.

Нека я разгледаме.

Теория за моралното развитие

Теорията за моралното развитие е създадена през 1958 г. от американския психолог Лоурънс Колберг, който използва за основа теорията за когнитивното развитие при децата, създадена от Жан Пиаже през 1932 г.

Но какво точно е “морално развитие”?

Морално развитие е процесът, чрез който хората осъзнават разликата между правилно и грешно и са в състояние да разсъждават върху това.

Лоурънс Колберг провежда психологически проучвания, в рамките на които предлага на участниците серия от морални дилеми и проследява аргументацията им в полза на едно или друго решение.

Една от моралните дилеми е “Дилемата на Хайнц”, която представя следната ситуация:

“Г-н Хайнц има сериозен проблем – съпругата му е тежко болна. За болестта й има едно-единствено лекарство, открито съвсем наскоро от местен фармацевт, но той мечтае да забогатее от изобретението си и му определя непосилно висока цена. Само малка доза от лекарството струва 2000 долара, а приготвянето му струва допълнително още 200 долара.

Г-н Хайнц не разполага с тези пари и тръгва да обикаля по близки и познати, за да ги събере. След като прави и невъзможното, той успява да събере 1000 долара, което е около половината от нужната сума. Той отива с парите при фармацевта, казва му, че жена му умира и го моли или му продаде лекарството по-евтино, или му даде възможност да заплати остатъка по-късно. Фармацевтът обаче очаква много повече пари за лекарството си и отговаря: “Не, аз открих това лекарство и сега ще спечеля много пари с него!”

Отчаян от ситуацията, г-н Хайнц прониква със взлом в лабораторията на фармацевта и открадва лекарството.”

Правилно ли е постъпил г-н Хайнц? Трябвало ли е да проникне в лабораторията, за да открадне лекарството за жена си? Защо? Или защо не?

Колберг поставя тази и други подобни морални дилеми пред участниците в неговия експеримент – най-вече деца под 16 годишна възраст. Той не се вълнува толкова от отговорите дали г-н Хайнц е постъпил правилно или грешно, колкото от аргументацията на тези отговори и разсъжденията във връзка със ситуацията. В резултат на събраната информация, Колберг създава теорията си за моралното развитие.

Теорията на Колберг очертава три нива на морално развитие, като всяко ниво има два етапа. Според Колберг, моралът на човека не е константа, а се развива през целия му живот, но не всеки успява да достигне най-високите етапи на морално развитие.

Трите нива на морално развитие са:

1. Предконвенционален морал;
2. Конвенционален морал;
3. Постконвенционален морал.

В рамките на тези три нива моралното развитие преминава през шест етапа:

1. Подчинение и наказание;
2. Индивидуализъм и обмяна;
3. Развитие на добри междуличностни отношения;
4. Поддържане на социалния ред;
5. Обществен договор и индивидуални права;
6. Универсални, общочовешки принципи.

Теорията за моралното развитие на Колберг е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно трите нива и шестте етапа на морално развитие според теорията на Колберг.

1. Предконвенционален морал

Предконвенционалният морал е първото ниво на морално развитие на човека според теорията на Колберг.

Този период започва с раждането и продължава до около 9-годишна възраст. На тази възраст решенията на децата се формират основно от очакванията на възрастните и последствията от нарушаване на правилата.

Нивото на предконвенционален морал включва два етапа:

• Етап 1: Подчинение и наказание. В този етап на морално развитие, индивидите се фокусират върху преките последици от своите действия върху самите тях, а едно действие се възприема като морално погрешно, защото извършителят е наказан. Те смятат, че правилата са фиксирани и абсолютни, а спазването им е важно, защото по този начин ще се избегне наказанието. Този етап е характерен за малките деца, но и някои възрастни са способни на подобен тип разсъждения.
• Етап 2: Индивидуализъм и обмяна. В този етап на морално развитие, индивидуалните нужди и желания са поставени на първо място. Например, в дилемата на Хайнц анкетираните деца твърдят, че най-добрият начин на действие е изборът, който най-добре отговаря на нуждите на самия Хайнц. Реципрочността също е възможна, но само ако служи на собствените интереси.

2. Kонвенционален морал

Конвенционалният морал е второто ниво на морално развитие на човека според теорията на Колберг.

Този период е типичен за тинейджърите и възрастните хора. В него те усвояват моралните стандарти, които са научили от своите ролеви модели и от обществото. Този период също се фокусира върху приемането на авторитета и спазването на нормите на групата.

Нивото на конвенционален морал включва два етапа:

• Етап 3: Развитие на добри междуличностни отношения. Този етап на морално развитие е наричан “Добро момче – Добро момиче” и при него вземането на решения се основава на спазването на социалните очаквания и роли и е насочено към получаване на одобрение от околните. Акцентът е върху това да бъдеш мил с другите и да обмисляш как изборите влияят на взаимоотношенията с тях.
• Етап 4: Поддържане на социалния ред. Този етап на морално развитие е фокусиран върху спазването на обществените правила и закони, които са поставени над собственото мнение и личните нужди. Тук хората започват да вземат предвид обществото като цяло, когато решават какво поведение да имат. Фокусът е върху спазване на правилата, изпълнение на задълженията и зачитане на властта.

3. Постконвенционален морал

Постконвенционалният морал е третото ниво на морално развитие на човека според теорията на Колберг.

Този период е характерен за възрастните хора, които развиват разбиране за абстрактните принципи на морала. Това според Колберг е равнището на истинската нравственост, когато човекът съди за поведението, като се основава на своите собствени критерии, което предполага и високо ниво на личностно развитие.

Нивото на постконвенционален морал включва два етапа:

• Етап 5: Обществен договор и индивидуални права. Този етап на морално развитие кара хората да отчитат различните ценности, убеждения и вярвания на другите хора. Правилата на закона и социалния ред са важни за поддържане на обществото, но в същото време и отделните членовете на обществото трябва да са съгласни с тези правила.
• Етап 6: Универсални, общочовешки принципи. Този последен и най-висш етап на морално развитие се основава на универсални етични принципи и абстрактен начин на разсъждение. Тук вземането на решения в ситуации на трудни дилеми се основава на изградени вътрешни морални принципи и ценности, които са независими от външните правила и закони. Хората, които са достигнали подобен етап на развитие са напълно изградени личности със собствена ценностна система, на която се уповават.

Лоурънс Колберг смята, че само малък процент от хората достигат нивото на постконвенционален морал, съответно пети и шести етап на морално развитие – около 10-15%. Докато първите четири етапа могат да се разглеждат като универсални сред хората по целия свят, петият и шестият етап се реализират много по-рядко.

Приложение

Теорията за моралното развитие на Колберг е полезна за родителите, тъй като може да им помогне да възпитават и насочват децата си по-уверено, за да изграждат своя морален характер. Например, родителите с по-малки деца могат да работят върху усвояване и спазване на правилата, докато родителите с по-големи деца могат да ги учат на умения за отговаряне на социалните очаквания.

Учителите също могат да прилагат теорията на Колбърг, като осигуряват допълнителни морални насоки. Например, възпитателят в детската градина може да помага за подобряване на моралното развитие в първите два етапа, като поставя ясни правила за поведение в класната стая и очертава последствията от тяхното нарушаване.

В същото време, учителят в гимназията може да се съсредоточи повече върху развитието, което се случва в етап три и четири, като въвлича учениците да участват в определяне на правилата, които да се следват в класната стая, и по този начин им дава по-добра представа за мотивите, които стоят зад тези правила.

Теорията на Колбърг има и своите критици. Основните аргументи против нея са, че отсъждането дали нещо е правилно или не не е единственото мерило за морал. Също така, взимането на решение “за” или “против” определен избор далеч не е идентично с нашите действия. Дори и да преценим, че в определена ситуация определено действие е морално правилно, това все още не означава, че ще можем да постъпим също правилно в унисон с нашата преценка – мисленето и действията са две различни понятия.

В резюме

Теорията за моралното развитие на Колберг твърди, че изграждането на морален характер на човека преминава през шест етапа:

1. Подчинение и наказание;
2. Индивидуализъм и обмяна;
3. Развитие на добри междуличностни отношения;
4. Поддържане на социалния ред;
5. Обществен договор и индивидуални права;
6. Универсални, общочовешки принципи.

Разбирането на тези етапи дава полезна представа за начините, по които децата и възрастните правят морални избори.

Прочети повече: 4 морални корпоративни цели на Муркоянис.