Когато стане дума за “интелигентност”, автоматично за мнозина това понятие е равносилно на “коефициент на интелигентност” (IQ) или общото ниво на умствена интелигентност на конкретен човек.
Но интелигентността не се изчерпва единствено с умствената интелигентност. Способностите на човек се развиват паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност.
Това твърди т.нар. “Теория за множеството интелигентности”. Нека я разгледаме.
Теория за множеството интелигентности
Теорията за множеството интелигентности е дело на Хауърд Гарднър – професор от Харвардския университет и експерт в образованието, който я публикува за първи път в книгата си “Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences” през 1983 г.
Изследванията на интелигентността започват към края на XIX век благодарение на усилията на Алфред Бине, който създава концепцията за интелигентността. Основната му теза е, че интелигентността е смесица от умствени способности с разнородно съдържание.
Бине, съвместно с колегата си Симон, създава скалата за измерване на интелигентността “Бине-Симон”, която чрез тестове пресмята т.нар. “коефициент за интелигентност” (IQ) и показват общото ниво на умствена интелигентност на конкретен човек. Този подход за количествено определяне на интелигентността бързо се възприема в цял свят и започва да се използва в най-различни ситуации.
През 70-те години на XX век Хауърд Гарднър поставя под въпрос общоприетата дефиниция за интелигентността и психометричните тестове, основани на нея. След проучвания сред талантливи хора, както и такива с мозъчни увреждания, аутизъм и др., Гарднър открива, че хората имат много други дарби и таланти, които не са отразени в традиционното схващане за интелигентността.
В резултат на своите проучвания, Гарднър първоначално очертава седем различни вида интелигентност, но теорията му евоюлира и впоследствие той добавя осми и девети вид.
Деветте вида интелигентност според теорията на Гарднър са:
- Лингвистична интелигентност;
- Логико-математическа интелигентност;
- Музикална интелигентност;
- Телесно-кинестетична интелигентност;
- Пространствена интелигентност;
- Интерперсонална интелигентност;
- Интраперсонална интелигентност;
- Натуралистична интелигентност.
- Екзистенциална интелигентност.
Хауърд Гарднър счита, че всеки един вид интелигентност се състои от множество способности и представлява система със собствени функции, различни от тези на останалите.
Основен принцип е, че деветте интелигентности са независими една от друга, т.е. способностите, оценявани в рамките на един вид интелигентност не са годни за предсказване на способностите на същия човек в рамките на друг вид интелигентност.
В същото време, отделните видове интелигентност си взаимодействат. Например без вербална комуникация, присъща за лингвистичната интелигентност, е невъзможна да се осъществи и междуличностна комуникация, свързана с интерперсоналната интелигентност и т.н.
Да разгледаме по-подробно различните видове интелигентност по теорията за множеството интелигентности на Гарднър.
1. Лингвистична интелигентност
Лингвистичната интелигентност е способността за ефективно използване на говорим и писмен език за изразяване на себе си.
Хората с висока вербално-лингвистична интелигентност използват добре думите – както когато пишат, така и когато говорят. Тези хора обикновено са много добри в писането на истории, запаметяването на информация и четенето.
Хората с висока лингвистична интелигентност:
- Запомнят писмената и устна информация.
- Обичат да четат и пишат.
- Умеят да дебатират или да изнасят убедителни речи.
- Умеят да обясняват нещата добре.
- Използват хумор, когато разказват истории.
Адвокатите, писателите, журналистите, учителите и ораторите са склонни да имат висока лингвистична интелигентност.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Логико-математическа интелигентност
Логико-математическата интелигентност е способността да се анализират проблемите логично, да се работи ефективно с математически операции и да се използват научни методи и дедуктически разсъждения.
Хората с висока логико-математическа интелигентност са добри в разсъжденията, разпознаването на модели и логическото анализиране на проблемите. Тези хора обикновено мислят концептуално за числата, връзките и моделите.
Хората с висока логико-математическа интелигентност:
- Притежават отлични умения за разрешаване на проблеми.
- Харесва им да мислят върху абстрактни идеи.
- Обичат да провеждат научни експерименти.
- Умеят да правят сложни изчисления.
Учените, математиците, програмистите, инженерите и счетоводителите са склонни да имат висока логико-математическа интелигентност.
3. Музикална интелигентност
Музикалната интелигентност е способността да се изпълняват, композират и оценяват музикални модели, в т.ч. промени във височината, тона и ритъма на мелодията.
Хората, които имат висока музикална интелигентност, са добри в измислянето на музикални схеми, ритми и звуци. Те умеят да преценяват и оценяват музиката и са добри в музикалната композиция и/или изпълнение.
Хората с висока музикална интелигентност:
- Наслаждават се на пеене и/или на свирене на музикални инструменти.
- Разпознават лесно музикални модели и тонове.
- Запомнят песни и мелодии.
- Имат богато разбиране за музикална структура, ритъм, ноти.
Музикантите, композиторите, певците, диригентите, музикалните педагози и хората, вземащи участие в продукцията на музика са склонни да имат висока музикална интелигентност.
4. Телесно-кинестетична интелигентност
Телесно-кинестетичнта интелигентност е способността да се използват тялото и физическата координация за изразяване.
Хората, които имат висока телесно-кинестетичнта интелигентност, са добри в движението на тялото, извършването на действия и физическия контрол. Те обикновено притежават сръчност, както и имат отлична координация между ръцете и очите.
Хората с висока телесно-кинестетичнта интелигентност:
- Притежават високи умения в танците и спорта.
- Наслаждават се на създаването на неща с ръцете.
- Имат отлична физическа координация на тялото.
- Запомнят чрез правене, а не чрез чуване или виждане.
Занаятчиите, танцьорите, строителите, хирурзите, скулпротите и актьорите са склонни да имат висока телесно-кинестетичнта интелигентност.
5. Пространствена интелигентност
Пространствената интелигентност e способността да се разпознават, използват и интерпретират изображения и модели, както и да се възпроизвеждат обекти в три измерения.
Хората, които имат висока визуално-пространствена интелигентност са добри във визуализирането на нещата, работата с упътвания, както и с карти, графики, видеоклипове и снимки.
Хората с висока пространствена интелигентност:
- Добри са в реденето на пъзели.
- Разбират добре снимки, графики и диаграми.
- Наслаждават се на рисуване и визуални изкуства.
- Разпознават лесно моделите.
Архитектите, инженерите и хората на изкуството са склонни да имат висока пространствена интелигентност.
6. Интерперсонална интелигентност
Интерперсоналната интелигентност е способността да се разбират намеренията, желанията и мотивацията на другите хора. Този вид интелигентност, наричана още междуличностна интелигентност, е част от т.нар. “емоционална интелигентност”.
Хората, които имат висока интерперсонална интелигентност, са добри в разбирането и взаимодействието с други хора. Те умеят да проявяват емпатия и да оценяват емоциите, мотивацията и потребностите на околните.
Хората с висока интерперсонална интелигентност:
- Комуникират добре вербално и невербално.
- Разглеждат ситуациите от различни гледни точки.
- Създават позитивни взаимоотношения с другите.
- Умеят да разрешават конфликти.
Психолозите, политиците и продавачите са склонни да имат висока интерперсонална интелигентност.
7. Интраперсонална интелигентност
Интраперсоналната интелигентност е способността да се разбират и интерпретират собствените емоции, чувства и мотивация. Този вид интелигентност също е част от емоционалната интелигентност.
Хората, които имат висока интраперсонална интелигентност, са добри в осъзнаването на собствените си емоционални състояния. Те умеят да се самонаблюдават и самоанализират, да оценяват личните си силни и слаби страни, както и да изследват взаимоотношенията си с другите.
Хората с висока интраперсонална интелигентност:
- Умеят да анализират силните и слабите си страни.
- Обичат да анализират теории и идеи.
- Притежават отлична самоосъзнатост.
- Разбират своята мотивация и причините за своите чувства.
Терапевтите, актьорите и писателите са склонни да имат висока интраперсонална интелигентност.
8. Натуралистична интелигентност
Натуралистичната интелигентност е способността да се разпознава и оценява връзката с природата. Това е интелигентност, която Гарднър добавя след оригиналната си публикация.
Хората, които имат висока натуралистична интелигентност, живеят в по-добра хармония с естествения свят и често се интересуват от изследване и грижа за околната среда и опознаване на другите животински и растителни видове.
Хората с висока натуралистична интелигентност:
- Интересуват се от области като ботаника, биология и зоология.
- Категоризират лесно информацията.
- Харесват времето сред природата като къмпинг, градинарство и туризъм.
- Не обичат да изучават непознати теми, които нямат връзка с природата.
Биолозите, градинарите и фермерите са склонни да имат висока натуралистична интелигентност.
9. Екзистенциална интелигентност
Екзистенциалната интелигентност е способността да се изследват въпросите, свързани с живота, съществуването и смъртта. Това е последната интелигентност, която Гарднър предлага към първоначалния списък с множество интелигентности.
Хората, които имат висока екзистенциална интелигентност размишляват по “големи” философски въпроси като смисъла на живота и как действията им могат да служат на по-висши цели.
Хората с висока екзистенциална интелигентност:
- Имат дългосрочна визия.
- Обмислят как сегашните им действия могат да повлияят на бъдещите събития.
- Интересуват се от въпросите за смисъла на живота и смъртта.
- Загрижени са силно за другите.
Философите, теолозите и свещениците са склонни да имат висока екзистенциална интелигентност.
В резюме
Теория за множеството интелигентности на Гарднър счита, че съществуват девет вида интелигентност:
- Лингвистична интелигентност;
- Логико-математическа интелигентност;
- Музикална интелигентност;
- Телесно-кинестетична интелигентност;
- Пространствена интелигентност;
- Интерперсонална интелигентност;
- Интраперсонална интелигентност;
- Натуралистична интелигентност.
- Екзистенциална интелигентност.
Теорията на Гарднър за множеството интелигентности е важна, защото ни позволява да мислим за различни видове дарби, способности и умствени сили, които не се изчерпват единствено с традиционното схващане за интелигентността като “коефициент за интелигентност”.
Прочети повече: Теория за моралното развитие на Колберг.
