Нашият социален живот е така устроен, че винаги формулираме мислено впечатления за някой друг – познат, по-слабо познат или напълно непознат човек.
Понякога впечатленията ни са верни, а понякога се случва да ни подведат. Казваме си: „Не е този, за когото го мислех“. Допускаме и други грешки, които впоследствие ни нанасят различни щети или ни причиняват некомфортни чувства. Подобни ситуации се случват както в професионалния, така и в личния ни живот.
Как опознаваме другите хора? И как да сме по-умели и точни в съжденията си за тях? Съществува теория за междуличностните съждения, която отговаря на тези въпроси.
Да разгледаме тази теория.
Теория за междуличностните съждения
Теорията за междуличностните съждения е част от теорията за социалното познание. Основава се на нейните общи принципи, но същевременно разкрива и специфични акценти на междуличностните възприятия с важно значение за нашето общуване.
Теорията за междуличностните съждения е разработвана от 70-те години на ХХ век до наши дни. Тя включва научни факти, анализи, изводи и категории за междуличностните възприятия от изследванията на много учени в областта на социалната психология, сред които Тейлър, Фиске, Клоуз, Андерсън, Рудерман, Карлън, Московичи, Аш, Кели, Хайдър, Байрън, Джоунс, Дейвис, Сиърс, Прато, Едуардс, Екман и др.
Основните теми в теорията за междуличностните съждения са:
- Източници на информация за други хора;
- Първи впечатления и категоризиране на информацията;
- Интегрирана оценка;
- Съждение;
- Влияние на мотивацията;
- Обяснение на причините за поведението;
- Точност на междуличностни съждения.
Нека разясним накратко основните теми в теорията за междуличностните възприятия.
1. Източници на информация за други хора
Според теорията за междуличностните съждения, ние използваме най-вече четири източника на информация за другите хора.
Това са:
- Външност;
- Поведение (действия);
- Реч – начин на изразяване, използвани думи, формулировки, типични разсъждения.
- Невербални сигнали.
Теорията за междуличностните съждения разкрива, че ние постъпваме избирателно спрямо тези четири източника за информация. Например, някои от нас обръщат повече внимание на външността, други – на действията, трети – на речта. Има и такива, които се впечатляват преди всичко от гласа, смеха, жестовете, мимиките и т.н.
Теорията за междуличностните съждения установява и други интересни факти. Например, ние забелязваме по-високите хора, а впоследствие сме склонни да ги оценяваме “по-високо”. Забелязваме момичето с зелени очи на фона на другите момичета, които имат кафяви очи. Бурният смях привлича по-бързо и по-силно вниманието ни, ако другите присъстващи в стаята не се смеят по този начин. Компетентният и общителен човек също привлича вниманието повече от останалите.
Възприемането на информацията за другите хора е важно умение за междуличностните съждения. Нужни са “отворени” сетива – зрение, слух, тактилни възприятия (допир), обоняние, вкус и добра интуиция.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Първи впечатления и категоризиране на информацията
Възприемането на информация за друг човек не е крайно съждение, а само първо впечатление. Това са някакви общи чувства към него, които се основават на нашата оценка за привлекателност или непривлекателност, харесване или нехаресване, изпитване на симпатия или антипатия и т.н.
Първите впечатления са важни, тъй като ни подтикват към следващата мисловна стъпка – категоризиране на информацията.
Категоризирането на информацията е специфичен начин на мислене, с който разпределяме възприетата информация в конкретни направления, в конкретни и познати категории, с които сме свикнали да мислим и да се изразяваме. Например, добре облеченият човек, с възпитани маниери и реч, ние отнасяме много лесно и бързо към категорията “културен човек”.
Категоризацията означава да знаем кое какво означава.
3. Интегрирана оценка
Първите впечатления за другия се трансформират в интегрирана (обща) оценка за неговите качества и поведение. Такава оценка правим дори когато наблюдаваме едно единствено действие.
Например, наблюдавайки жена, която гали улично куче, бихме могли да си помислим, че тя е добра, грижовна и състрадателна. Свързваме тези качества с успешни бъдещи действия. Можем да заключим, че жената, която гали кучето, е не само грижовна и състрадателна към кучетата, но така също и грижовна и състрадателна към хората. Това може да така, разбира се, но може и да не е.
Интегрираната оценка ни предпазва от допускането на подобни неточности. Тя се постига, когато се стараем мислено да обобщим всички възможни резултати от категоризирането на информацията за другия в една обща оценка. Все едно сглобяваме всички парченца от пъзел в една обща картина.
Някои специфики на интегрираната оценка са описани от теорията за междуличностните съждения. Една от тях е позитивната пристрастност към другите хора – оценяваме само позитивно, защото се чувстваме по-добре в средата на “хубавото”, което ни дарява с приятни чувства. Например, в повечето езици преобладават думите с позитивен заряд, отколкото с негативен. Но освен позитивно пристрастни, ние сме и негативно пристрастни в оценките си, най-вече когато сме в лошо настроение. Доказано е, че нашите оценки никога не са изцяло положителни или изцяло негативни, а осреднени.
Какво се случва след интегрираната оценка?
4. Съждение
Теорията за междуличностните съждения е установила, че интегрираната оценка за другия прераства в съждение за тях.
Съждението е нещо, което е утвърдено с аргументи, затова е и по-трайно, а и по-устойчиво в сравнение с интегрираната оценка. Например, становището за даден служител, че е компетентен в работата си, става съждение тогава, когато имаме аргументите, за да твърдим, че е компетентен, а също така можем да го обясним ясно и конкретно.
Ролята на съждението е в това, че е единственият солиден повод, за да решим как ще се отнасяме към другия човек.
5. Влияние на мотивацията
Съжденията са винаги рационални, но според теорията за междуличностните съждения те са под влияние на нашата мотивация и най-вече на някакви наши цели и емоции.
Мотивацията ни прави някак си по-внимателни, по-целенасочени, насочваме ни да потърсим свои спомени, предишен опит, някаква информация, някаква случка или друг фрагмент от отношенията ни с другия човек, или някаква сходна ситуация.
Социалните психолози стигат до извода, че личната мотивация помага да организираме мислите и най-вече ни предпазва от прибързани съждения. Например, доброто настроение ни кара да възприемаме другите хора позитивно, а лошото настроение – да ги възприемаме негативно.
6. Обяснение на причините за поведението
Ние винаги търсим причините за постъпките, думите, отношението и поведението на другите хора.
Има три самостоятелни теории, посветени на тази тема:
- Теория на Хайдър – дава отговор на въпроса защо искаме да си обясним поведението на другите хора;
- Теория на Джоунс и Дейвис – разкрива как обясняваме поведението на другия, поставяйки акцент върху съчетанието на ключовите сигнали от страна на другия човек и нашия досегашен опит;
- Теория за атрибуцията на Хайдер, Кели и Уайнър – доказва ролята на два основни фактора за обяснение на поведението – вътрешни (способности, характер, личностни черти) и външни (трудна задача, непостижими цели, някои, който пречи и създава бариери.
Тези теории посочват двете основни грешки при обяснение на причините за поведението на другите хора.
Първата грешка е, че не обръщаме достатъчно внимание на конкретната ситуация и обясняваме поведението на другите хора чрез техни лични качества. Все едно залепваме някакъв етикет на другия човек, на който е написано какъв е той.
Втората грешка е, че обясняваме чуждото поведение по аналогия с нашето собствено, мислейки, че другите хора постъпват така, както и ние бихме постъпили.
7. Точност на междуличностните съждения
Невинаги съжденията ни за другите хора са точни. Теорията за междуличностните съждения посочва кога сме точни и кога – не толкова точни.
Точни сме, когато се основаваме на информация от външността н другия – общ външен вид, облекло, общо поведение. Но не сме толкова точни във по отношение на оценките за качества, вътрешни състояния, бъдещи действия.
Причините за точност и неточност на съжденията са свързани най-вече с уменията да слушаме, да наблюдаваме, да разчитаме сигналите на невербалната комуникация, да развиваме интуитивните си способности, да се учим от грешките си .
Приложение на теорията за междуличностните съждения
Теорията за междуличностните съждения има много сериозно поле за приложение в работното ежедневие, тъй като предлага знание и добра база за умения в управлението на хора, клиенти и партньори.
Ще те насоча към няколко въпроса, над които би могъл да помислиш и почерпиш идеи:
- Постарай се да анализираш своя начин на опознаване на други хора. От какво се ръководиш? Доколко точни са възприятията ти? Бил ли си разочарован в съжденията си за други хора? Къде грешиш? Защо мислиш, че се достатъчно добър в междуличностните си възприятия?
- Как постъпваш при подбор на нови и непознати служители (ако си мениджър)? Как ги оценяваш? Имал ли си разочарования? Спазваш ли мисловните стъпки на съжденията?
- Как провеждаш месечното (или годишно) оценяване на служителите? Какво по-точно правиш? Поставяш някаква оценка – “отличен”, “добър” или “слаб”, или формулираш крайно съждение за компетентността на служителя?
- Как преценяваш клиентите – сегашни, предишни, бъдещи? Предоверяваш ли се на своя предишен опит? Или следваш правилните мисловни стъпки на съжденията?
- Какво мислиш за колегите си и как стигаш до извода, че трябва да продължиш да се отнасяш с тях по начина, по който се отнасяш?
- Когато участваш в преговори с нови партньори, как формулираш своите крайни съждения за тях? Как разбираш, че те са надеждни, сериозни, че можеш да разчиташ на полезно сътрудничество?
В резюме
Теорията за междуличностните съждения разкрива мисловния път на нашите съждения за другите хора. Каквито са съжденията ни, такова е и отношението ни към тях, бъдещите ни действия и общуването ни като цяло.
Основните теми в теорията на междуличностните съждения са:
- Източници на информация за други хора;
- Първи впечатления и категоризиране на информацията;
- Интегрирана оценка;
- Съждение;
- Влияние на мотивацията;
- Обяснение на причините за поведението;
- Точност на междуличностни съждения.
Всяка една от тези теми предоставя възможности да се самоусъвършенстваме в общуването си в професионалния или личния ни живот.
Прочети повече: Теория за шестте основни емоции на Екман.
