Теория за мениджърските умения на Кац

Какви умения трябва да притежават ръководителите, за да бъдат ефективни? Тази тема е обект на различни разговори, анализи и дискусии.

Убедителен отговор на този важен въпрос дава т.нар. “Теория за мениджърските умения”, която от десетилетия се явява крайъгълен камък в сферата на моделите за ефективно управление.

Нека я разгледаме.

Теория за мениджърските умения

Теорията за мениджърските умения възниква през 50-те години на XX век и е дело на Даниел Кац от САЩ – психолог, преподавател в Мичиганския университет и изследовател в областта на социалната и организационната психология.

Даниел Кац счита, че най-важните мениджърски умения не са едни и същи за различните ръководители, тъй като функциите и задачите, които ръководителите изпълняват са различни. А функциите и задачите на ръководителите са различни, защото нивото им в йерархията на организацията е различно.

Кац посочва, че във всяка организация най-общо има три нива на управление:

1. Техническо (низово) ниво на управление;
2. Управленско (средно) ниво на управление;
3. Институциално (висше) ниво на управление.

Затова и Кац разделя мениджърските умения в три категории:

1. Технически умения;
2. Хуманитарни умения;
3. Концептуални умения.

Според Кац и трите категории мениджърски умения се използват от ръководителите на всички равнища в организацията, но тяхното съдържание е различно на различните нива на управление. Нивото на мениджъра в организацията определя относителното значение на притежаването на технически, човешки и концептуални умения.

Теорията за мениджърските умения на Кац е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно трите групи мениджърски умения по теорията на Кац.

1. Технически умения

Техническите умения са първата група мениджърски умения по теорията на Кац.

Техническите умения са нужни на мениджъра, за да познава и да може да използва техника, подходи и технология, необходими за изпълнение на дадена задача. Хората с технически умения са специалисти в своята област – плановици, счетоводители, строителни инженери, машинни инженери, софтуерни разработчици и др.

Пример: Маркетинговият мениджър анализира пазарни данни, потребителски тенденции и конкурентни стратегии, за да разработва ефективни маркетингови кампании.

Техническите умения формират основата на управленската компетентност. Всички ръководители трябва да притежават достатъчни технически умения, за да изпълняват работата, за която отговарят. Мениджър, който няма тази база от знания, ще изпитва огромни трудности да ръководи екипа си ефективно.

Акцентът върху техническите умения обаче намалява с изкачването в управленската йерархия. Мениджърите от по-ниско ниво, често по-близо до ежедневните операции, се нуждаят от по-добри технически умения. Обратно, относителната значимост на техническите умения намалява при мениджъри от по-високите равнища на организацията.

2. Хуманитарни умения

Хуманитарните умения са втората група мениджърски умения по теорията на Кац.

Хуманитарните умения обхващат способността на мениджъра да взаимодейства ефективно с хората. Това включва комуникация, както писмена, така и устна; емпатия, способност за разбиране и споделяне на чувствата на другите; мотивация, умението да вдъхновява и зарежда с енергия членовете на екипа; способност за ефективно възлагане на задачи и делегиране.

Пример: Мениджърът по продажбите мотивира своя екип, като на всеки сътрудник поставя ясни цели, осигурява редовна обратна връзка и отбелязва постиженията.

Хуманитарните умения са важни за ръководители от всички равнища в организацията.

Така например:

• Ръководителите от висше равнище трябва да притежават хуманитарни умения за ефективна работа с мениджърите от организацията и с групи извън организацията.
• Мениджърите от средно равнище се нуждаят от хуманитарни умения, за да управляват ефективно индивиди и групи от широка гама на техническите области и да си взаимодействат продуктивно с всички мениджъри.
• Ръководителите от ниско равнище трябва да използват хуманитарни умения, за да мотивират и координират работата на подчинените си.

3. Концептуални умения

Концептуалните умения са третата група мениджърски умения по теорията на Кац.

Концептуалните умения се отнасят до способността на мениджъра да мисли стратегически и да вижда “голямата картина”. Това включва анализиране на сложни ситуации, разрешаване на проблеми и вземане на разумни решения, които отчитат дългосрочните цели на организацията. Концептуалните умения позволяват на мениджърите да предвиждат бъдещи предизвикателства, да се адаптират към променящите се обстоятелства и да определят ясна посока за своите екипи.

Пример: Главният изпълнителен директор анализира пазарните тенденции и стратегиите на конкурентите, за да разработи стратегия за растеж на компанията.

Всеки ръководител се нуждае от концептуални умения, но техният относителен дял е най-голям за висши ръководители, съответно намалява в средното и низово равнище на управление в организацията. Концептуалните умения на висшите мениджъри гарантират способност да се предвижда или да се оценява значимостта на стратегиите на организацията.

Приложение

Теорията за мениджърските умения на Кац подчертава значението на трите групи умения, работещи в тандем.

Мениджър със силни технически умения, но без хуманитарни умения, може да се затруднявада мотивира успешно своя екип. Обратно, мениджър с отлични хуманитарни умения, но с ограничени технически познания, може да не е в състояние да взема разумни оперативни решения.

Идеалният мениджър притежава балансирана комбинация от трите умения, съобразени със специфичните изисквания на неговата роля.

В резюме

Теорията за мениджърските умения на Кац предоставя рамка за разбиране на основните компетенции, необходими за ефективно ръководство и лидерство.

Като осъзнават важността на техническите познания, междуличностните умения и стратегическото мислене, мениджърите могат да се подготвят да се ориентират в сложния свят на бизнеса.

Прочети повече: Десетте мениджърски роли на Минцбърг.