Теория за човешките потребности на Мъри

Известни са голям брой теории за човешките потребности, които се опитват да обяснят мотивацията на хората както на работните им места, така и по принцип – в живота.

Сред някои от популярните теории са тези на Маслоу, Алдърфър, Макклеланд и Хърцбърг. Когато говорим за потребности и мотивация, на тези теории отдавна се гледа като на класика по темата.

Една теория за човешките потребности обаче предхожда всички споменати теории и вероятно е повлияла на развитието им. Това е теорията за човешките потребности на Мъри.

Нека я разгледаме.

Кой е Хенри Мъри?

Хенри Мъри (1893 – 1988) е американски психолог-бихевиорист от Харвардския университет. В литературата по управление, издадена на български език, е известен още и като Хенри Мърей, но вероятно по-правилното произнасяне на името е “Мъри”, тъй като на английски език се изписва “Henry Murray”.

Хенри Мъри започва работа като психолог в Харвард в края на 20-те години на XX век, а през 1937г. оглавява Харвардската психологическа клиника. Създава специалния “Тематичен оценъчен тест” (TAT), който по-нататък се използва и от много други психолози.

През 1938г. Мъри публикува своя най-известен труд – “Explorations in Personality”, който се превръща в класика в жанра на литературата по психология. В книгата, на база на емпирични изследвания, се излагат основите на модел за потребностите на човека.

Каква е основната теза на теорията за човешките потребности на Мъри?

Основната теза на теорията за човешките потребности на Мъри е, че само разнообразието от потребности може да мотивира поведението на човека за определено време. Потребностите се променят в резултат на опита и познанието на хората.

Хенри Мъри разделя потребностите на две основни групи:

• Първични потребности – най-базисните потребности възоснова на биологичните нужди на човека, като потребностите от кислород, вода, храна и др.
• Вторични потребности – това са психологическите потребности, които са предмет и на тази статия. Тези потребности не са от критично значение за непосредственото физическо оцеляване, но са изключително важни за човешкото благоденствие.

Човешките потребности според Мъри

В оригиналния вариант на труда си “Explorations in Personality” Мъри разделя вторичните (психологически) потребности на шест основни области.

1. Потребности от амбиция
2. Материалистични потребности
3. Потребности от власт
4. Потребности от защита на статуса
5. Потребности от привързаност
6. Потребности от информация

За всяка от шестте области по-горе Мъри предлага определен брой човешки потребности, което оформя и теорията му за човешките потребности.

1. Потребности от амбиция

Потребностите от амбиция са:

• Постижение – потребност от постигане на трудни задачи, преодоляване на препятствия и натрупване на експертни знания и умения;
• Показ – потребност от впечатляване на околните чрез думи и действия, дори и ако това, което се казва или прави, е шокиращо;
• Признание – потребност от показване на постиженията на другите и получаване на признание за тях.

2. Материалистични потребности

Материалистичните потребности са:

• Придобиване – потребност да се придобиват неща;
• Задържане – потребност да се запазват нещата, които са придобити;
• Ред – потребност всичко да е чисто, спретнато, подредено;
• Изграждане – потребност да се правят и строят неща.

3. Потребности от власт

Потребностите от власт са:

• Унижение – потребност да се предадеш другиго, да поемеш вината и наказанието. Да се наслаждаваш на болката и нещастието;
• Агресия – потребност насилствено да се преодолее противника, да се контролира, да му се отмъсти или да се накаже;
• Автономност – потребност да се освободи от ограничения, да се противопостави на принуда и доминираща власт. Да се защити собствената личност и собственото поле за изява;
• Избягване на вина– потребност да не бъдеш обвиняван за неща, които си сторил;
• Противопоставяне – потребност да се противопоставяш на опитите на околните да те убеждават в нещо;
• Почтителност – потребност да се възхищаваш на по-висшестоящ човек, да го хвалиш, да му се подчиняваш и да следваш неговите правила;
• Доминиране – потребност да се контролира средата, да се контролират други хора чрез заповеди или фино убеждаване;
• Избягване на вреда – потребност да се избягва болка, нараняване или смърт;

4. Потребности от защита на статуса

Потребностите от защита на статуса са:

• Противодействие – потребност да се компенсира провалът и да се опита отново и отново, с гордост да се преодоляват препятствията;
• Защита – потребност да се защити собствената личност от атака или вина, като се крие всеки персонален провал;
• Избягване на унижение – потребност да се избягва унижение или смущение.

5. Потребности от привързаност

Потребностите от привързаност са:

• Принадлежност – потребност да си близък и лоялен към друг човек, да го харесваш и да спечелиш приятелството и вниманието му;
• Подкрепа – потребност да се помага на безпомощните, да се хранят и да се пазят от опасности;
• Игра – потребност от забавление, смях, отпускане и наслаждаване;
• Отхвърляне – потребност да се разделиш с човек, който носи негативни възприятия, изключвайки или изоставяйки го;
• Секс – потребност от еротична и сексуална връзка;
• Грижа – потребност от удовлетворяване на нечии нужди, като любов, кърмене, помощ, опрощение, утеха.

6. Потребности от информация

Потребностите от информация са:

• Знание – потребност да се търси знание и да се задават въпроси за нещата, за да се разберат;
• Обяснение – потребност от предоставяне на информация на другите, за да се образоват.

Поуки от теорията на Мъри

Теория за човешките потребности на Мъри не предвижда, че потребностите на хората са подредени в йерархичен вид, както например твърди теорията за йерархията на потребностите на Маслоу.

Според Мъри, всяка потребност има два аспекта: какво е направлението й и каква е силата й.

Направлението на потребността е обектът, предметът, личността, събитието, към което е ориентирана потребността.

Силата на потребността е нейният смисъл, ценност, значение, които всеки човек по свой различен начин влага влага в съответната поттребност.

Хенри Мъри отбелязва, че само тези потребности, които са специфични и много значими за личността, биха могли да подсилят енергийният дисбаланс на човека (да увеличат дефицита) и да породят потребността.

Това може да се използва в множество ситуации. Нужно е да открием какви са актуалните потребности на определен човек и да му помогнем да ги удовлетвори, като в замяна получим от него онова, което искаме.

В резюме

Теорията за човешките потребности на Мъри не дава конкретни указания към хората какво да правят, за да удовлетворят една или друга своя потребност.

Теорията обаче е сред първите по рода си, която описва човешките потребности, групира ги в основни групи и по този начин служи за отправна точка, в т.ч. и за по-нататъшни изследвания на човешката мотивация.

Прочети повече: “Дан Пинк за изненадващите научни открития за мотивацията”.