Теория за човешките нагласи

С какво са свързани нашите предпочитания? Каква кариера ни влече? Какво мислим за фирмата, в която работим? Защо харесваме да работим с някои колеги, а с други – не?

Всеки един от тези въпроси има връзка с човешките нагласи. Нагласите са индикатор на нашите мисли, чувства, отношение към други хора, обекти, предмети, събития, ситуации. Те служат и като индикатор за бъдещите ни действия.

В социалната психология е известна т.нар. “Теория за човешките нагласи”, която осветлява много въпроси, на които ние по собствен път трудно бихме могли да си отговорим. Нека я разгледаме.

Теория за човешките нагласи

Нагласите не могат да се наблюдават директно – те са абстрактни конструкции. Това донякъде обяснява защо Теорията за човешките нагласи включва широк кръг от изследователи и изследвания от 30-те години на ХХ век до наши дни.

На пръв поглед, тази теория е доста “пъстра” на гледни точки. Дефинициите за “нагласи” се различават, подходите към изучаване на тяхната природа и начините за формиране – също. Има и различни мнения дали нагласите влияят на нашето поведение и могат ли да бъдат единствената основа за прогнозиране на бъдещи действия.

Независимо от това, теоретичната основа за нагласите е солидна и тя осветлява редица страни на човешката същност. Затова не е случайно, че теорията за човешките нагласи има голямо приложение в маркетинга, управлението на хора, комуникациите, връзките с обществеността, обществения живот.

По-долу ще разгледаме няколко основни теми в Теорията за човешките нагласи:

1. Природа на човешките нагласи;
2. Източници на човешките нагласи;
3. Механизми за усвояване на нагласи;
4. Устойчивост и промяна на нагласите;
5. Нагласи и поведение.

1. Природа на човешките нагласи

Едно от най-старите значения на думата “нагласа” е “стойка на тялото”.

Това не е случайно! Така, както стойката на тялото разкрива интересни неща за физическото състояние на човека, така и нагласите разкриват нашите ментални състояния.

Едно от първите научни определения на човешките нагласи е на американския психолог Олпърт през 1935 г. Той счита, че нагласата е психическо и нервно състояние на готовност, основаващо се на опита. Това състояние определя динамиката на реакциите към различни обекти и ситуации, стига те да имат връзка със състоянието на индивида.

По-късно, през 60-те години на ХХ век, Кац и Стотланд отбелязват, че човешките нагласи са съставени от три елемента – когнитивен (познавателен), афективен (емоционален, чувствен) и поведенчески (конотивен). Някои социални психолози обаче оспорват присъствието на поведенческия елемент в нагласите. Други оспорват присъствието на когнитивния елемент.

Едно от най-популярните определения за нагласите през 90-те години на ХХ век е определението на Пратканис и Грийнуолд. Според тях нагласата е оценъчно съждение на някакъв обект, който е от важно значение за човека. На основа на това определение са разработени скали за оценка на нагласите, а по-известните сред тях са скалите на Лайкърт, Туранжьо, Расински и Малгръм.

2. Източници на нагласи

От къде идват човешките нагласи?

Най-бързият отговор е: от личния опит на всеки. Например, хапваме пица, харесва ни това, с което е гарнирана и ето как формираме своята нагласа към тази храна.

Този отговор е правилен, но недостатъчно точен. Теорията на човешките нагласи разглежда няколко възможни източника на нагласи, а опитът е само единият от тях.

Ето кои са източниците на нагласите ни, според Теорията за човешките нагласи:

• Досегашен опит – житейски, професионален, социален;
• Родители, приятели, колеги, групи към които се причисляваме или следваме ;
• Медии;
• Книги, театър, кино, музика и други източници на културно влияние като бит, традиции, обичаи, хранене и др.

3. Механизми за усвояване на нагласи

Един от големите приноси на Теорията за човешките нагласи е как те се усвояват, придобиват и внедряват в нашата познавателна система.

В това отношение, Теорията за човешките нагласи обединява различни теоретични направления, основните сред които са:

• Нагласите се научават подобно на навиците чрез подражание и асоциации на чувства, настроения, асоциации, външна подкрепа и наказание. Класическият модел на научаване е условният рефлекс, който е разработен през 1927 г. от Иван Павлов – руски физиолог и психолог, известен с експеримента “Кучето на Павлов”. Самото теоретично направление в социалната психология обаче възниква през 50-те години на ХХ век в резултат на научните изследвания на Ховланд, Джанис и Кели. Те застъпват тезата, че механизмът за усвояване на нагласите наподобява на условния рефлекс и се задейства от определено условие.
• Нагласите са устойчиви до момента, в който хората се сблъскат с някакво състояние на несъвместимост в своя познавателен свят – когнитивен дисонанс. Тогава хората се стремят да възстановят равновесието и хармонията, като променят нагласите си. Това теоретично направление е известно като Теория за когнитивния дисонанс на Фестингър.
• Нагласите са оценки на хората за „цената, която трябва да заплатят“, когато се придържат към определени нагласи, както и за „резултата от следването им“. Ние претегляме тези два показателя и преценяваме заслужава ли си да се придържаме към конкретните нагласи.

4. Устойчивост и промяна на нагласите

Устойчиви или променливи са човешките нагласи?

Макар че по-горе стана дума за това, нека накратко разгледаме тази важна тема в теорията за човешките нагласи. Тя не е еднозначна, както и темата за механизмите за усвояване на нагласите, но все пак дава нужните ориентири.

Още през 50-те години на ХХ век, Ховланд доказва, че устойчивостта на нагласите зависи преди всичко от надеждността на новата информация, с която се срещаме. Друг социален психолог – Тесър (1978 г.) счита, че ние периодично ревизираме своите съждения, включително и нагласите си, стремейки се да поставим в състояние на съгласуваност помежду им.

По-късно други социални психолози, между които Чайкън, Либерман, Йетс (1985 г.) откриват, че когато обмисляме определен въпрос или ситуация, ние се ръководим от тази наша нагласа, която е устойчива. Но когато сме провокирани да размишляваме и разполагаме с определена мисловна схема за разбиране на проблема или ситуацията, нашите размишления поляризират нагласите ни и могат да доведат до тяхната промяна.

Това откритие на Теорията за човешките нагласи е повод да се изследват механизмите на убеждението – една силно развита област в съвременната социална психология.

Нека да видим влияят ли нагласите на нашето поведение.

5. Нагласи и поведение

Според Теорията за човешките нагласи, нашето поведение е под влияние на нагласите ни.

По-конкретно:

• Влияние върху нашето поведение оказват устойчивите нагласи;
• Влияние върху поведението ни оказват тези нагласи, които имат важно значение за нас;
• Ние се влияем в действията и постъпките си от тези нагласи, които са в съгласуваност с познавателния ни свят и са проверени чрез личен житейски опит.

Един от най-популярните модели, който отразява връзката между нагласи и поведение и е част от голямата Теория за човешките нагласи, е Моделът на Фишбейн и Ейджън (1980 г.). Авторите му твърдят, че моделът може да се използва за прогноза на поведението в бъдеще.

Приложение на Теорията за човешките нагласи

Както вече споменахме, Теорията за човешките нагласи има широко приложение в бизнеса, управлението, комуникациите, връзките с обществеността, в обществения, професионален и личен живот.

По-долу ще насоча вниманието ти към няколко въпроса за размисъл, които биха ти помогнали да приложиш полезни идеи на Теорията за човешките нагласи в управлението на хора, в случай, че си мениджър:

1. Харесваш ли работата (отговорностите, ангажиментите) на ръководител или имаш някои колебания в тях? Отразява ли се това на ефективността ти? Кой е твоят най-мощен източник на нагласа към позицията на ръководител – твоят личен опит; други колеги-ръководители; книгите, които си чел; нещо друго?
2. Познаваш ли отношението на твоите служители към работата, която работят и към организацията? Какви са твоите изводи по тази тема? Свързани ли са техните нагласи с резултатите в работата им?
3. Какво би направил, за да промениш нагласите на твоите служители, в случай, че те не са особено позитивни?
4. Прибягвал ли си до лични разговори или разговори с малка група от служители, с цел да промениш нагласите им? Какви методи за убеждение използваш?

В резюме

Счита се, че Теорията за човешките нагласи е една от най-специфичните социално психологически теории.

Основните теми на Теорията за човешките нагласи са:

1. Природа на човешките нагласи;
2. Източници на човешките нагласи;
3. Механизми за усвояване на нагласи;
4. Устойчивост и промяна на нагласите;
5. Нагласи и поведение.

Теорията за човешките нагласи понастоящем включва различни гледни точки по редица въпроси. Въпреки това разнообразие, идеите й са полезни за практиката на бизнеса, маркетинга, комуникациите, управлението на хора, връзките с обществеността, професионалния и личен живот.

Прочети повече: Картата не е територията.