Теория за човека като социално животно на Арънсън

Каква е човешката природа? Кое е това, което насочва нашето поведение в една или друга посока? Напълно самостоятелни ли сме или се влияем от други хора? Как опознаваме себе си и хората около нас?

Подобни въпроси си задаваме по различни поводи в нашия личен, професионален и обществен живот. Колкото по-точни сме в техните отговори, толкова по-адекватни ще са и нашите решения и действия след това.

Има теория в социалната психология, която представя почти целия спектър на човешката природа. Това е т.нар. “Теория за човека като социално животно”. Нека я разгледаме.

Теория за човека като социално животно

Теорията за човека като социално животно е изложена през 1972 г. в книгата “Човекът като социално животно” на американския социален психолог Елиът Арънсън. Тя представя не само идеите на Арънсън за социалната природа на човека, но и идеи на други социални психолози по тази тема.

За човека като социално животно се говори още в древността. Например, Аристотел е считал, че човекът е социално животно по силата на своята естествена природа, а не под влияние на случайни обстоятелства. Една от неговите известни фрази гласи:

“Всеки, който не е способен да общува, или пък се смята за самодостатъчен и не чувства потребност от общуване, вече не представлява елемент на обществото и става или звяр, или бог.”

Тези думи на Аристотел са избрани за мото в книгата на Арънсън.

Основната теза на теорията за човека като социално животно на Арънсън е социалността ни, тъй като сме обградени от други хора. Социалното обкръжение оказва влияние върху нашите възприятия, изводи, оценки, върху склонността ни да приемаме и да се приспособяваме към чужди мнения, да сме агресивни, да вярваме да предразсъдъци, да се харесваме, влюбваме и обичаме.

Нека уточним, че не бива да се засягаме от това, че сме “социални животни”. Човешката природа е интересна и колоритна, именно защото е социална. Теорията на Арънсън ни насърчава да сме фокусирани в тази наша социална същност, за да запазим човешкото в себе си, в сравнение с дивите животни, с които също имаме известни допирни точки.

Ключовите акценти в теорията за човека като социално животно на Арънсън са:

1. Конформизъм;
2. Социално влияние;
3. Медии, влияние, убеждаване;
4. Социално познание;
5. Агресивност;
6. Предразсъдъци;
7. Харесване, обич и междуличностна чувствителност.

Нека разгледаме накратко тези ключови акценти.

1. Конформизъм

Първият ключов акцент в теорията за човека като социално животно е конформизмът.

Според Арънсън, конформизмът е промяна в поведението или мнението на личността в резултат на действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група.

За да илюстрира подобно поведение, Арънсън разглежда истински пример от известната “Афера Уотъргейт” – незаконните действия на Комитета на Републиканската партия в САЩ за монтиране на подслушвателни устройства в щаба Демократическата партия в хотел “Уотъргейт” във Вашингтон по време на предизборната кампания на Ричард Никсън за втори мандат за президент през 1972 г. Тогава високопоставени мъже – мнозина от тях юристи – не се посвеняват да унищожат важни доказателства, да предложат подкупи и да лъжесвидетелстват пред Сенатската комисия, за да оправдаят своите незаконни действия.

Относно този случай Елиът Арънсън отбелязва:

“Затвореният кръг на еднопланово мислене, заобикалящ президента в началото на 70-те години, практически изключваше всякаква възможност за отклоняване, докато кръгът не се разкъса. След като веднъж кръгът бе разкъсан, неколцина от него погледнаха на незаконното си поведение с учудване, като че ли бе лош сън.”

Арънсън обяснява, че конформизмът е присъщ на сплотените групи, в които не се допускат противоположни мнения. Когато трябва да се вземат решения, хората в групата стават жертва на групово мислене, а то измества трезвото и реалистично разглеждане на алтернативни пътища за действие. Членовете на такива групи са заслепени от оптимизъм (“розови очила”), чувстват се неуязвими, търсят консенсус и постоянно “пресяват” всяка обезпокоителна входяща информация, която застрашава консенсуса.

Факторите за намаляване или увеличаване на конформизма са:

• Степента на ангажираност на членовете към групата;
• Степента на желание за принадлежност към групата;
• Правилата в групата за даване на личен отчет пред групата;
• Характеристиките на личността;
• Мотивацията за придържане към единодушие – да получиш награда или наказание, презрение, игнориране, ако не си съгласен с мнението на останалите.

2. Социално влияние

Вторият ключов акцент в теорията за човека като социално животно е социалното влияние.

Елиът Арънсън счита, че човек е подвластен на влиянието на други хора и конформисткото поведение е доказателство за това.

Той казва:

“Влиянието на другите, умишлено или не, може да окаже значителен ефект върху поведението на един човек. Ако не разберем как действа този процес, ефектите му могат да имат нежелателни последствия и за обществото.”

Арънсън разграничава три вида реакции (отговори) на социалното влияние:

• Съгласие. Съгласяваме се да приемем влиянието, когато сме мотивирани от желанието да спечелим награда или да избегнем наказание или заплаха, но само до момента, в който те са в сила. Плъхът минава успешно през лабиринт, само когато го оставим гладен (наказание), а на изхода на лабиринта оставим храна (награда). Всички живи същества, вкючително и хората, реагират така. Арънсън отбелязва: “Отстранете храната от изхода на лабиринта и плъхът сигурно ще спре да тича. Отстранете заплахата от наказание и гражданите ще престанат да са лоялни към диктатора.”
• Идентификация. Идентифицираме се тогава, когато се стремим да приличаме на този, който ни оказва влияние. Харесва ни да сме като него, дори започваме да вярваме в чуждите ценности и мнения.
• Интернализация. Това е най-устойчивата реакция на социалното влияние, в чиято основа е желанието “да сме прави”. Ако източник на влияние е човек, който вдъхва доверие, ние приемаме това, което той ни казва като част от нашата собствена система.

3. Медии, влияние, убеждаване

Третият ключов акцент в теорията за човека като социално животно са медиите, влиянието и убеждаването.

Елиът Арънсън подчертава активната роля на медиите да влияят върху нашето поведение и да ни убеждават. Той очертава някои особености на медийното влияние.

Например, Арънсън подчертава, че безспорно е важно да бъдем информирани, но преекспонирането на определена информация, както и многократното повторение на запомнящи се кадри – умишлено или не – определено могат да формират нагласи и мнение. Това вече е медийно влияние.

Силните емоции, които медиите пораждат, често пъти пречат на вземането на смислени решения. Ето защо Арънсън подчертава, че медиите създават “емоционално заразяване”.

Арънсън отбелязва:

“Постоянните кадри от рухването на Кулите близнаци и повторението на войнствените лозунги по кабелните канали (“Война на ужаса”, “Америка отвръща на удара” и т.н.) събуждат силни емоции у зрителите и несъмнено намаляват възможността да се води реален дебат за това дали е разумно да се нахлуе в Афганистан. Освен това, една година след 11 септември, когато президентът Буш по някакъв начин успява да свърже Саддам Хюсеин с терористите на “Ал Кайда”, искането му американският Конгрес да даде съгласие за нахлуване в Ирак е одобрено почти без никакви възражения.”

Елиът Арънсън приема, че убеждаването и постигането на влияние зависи от два фактора:

• Поднасят ли се аргументи – факти и цифри, които могат да бъдат обмислени и внимателно претеглени. Този начин за убеждаване изисква да мислим самостоятелно на база на аргументите, които ни съобщават.
• Подават ли се неуместни сигнали, които директно внушават “правилността”, “погрешността” или “приемливостта” на даден аргумент. Тук участието на собствена мисъл е напълно изместено.

Във връзка с това, теорията за човека като социално животно твърди, че ефективността на убеждаващата комуникация зависи от:

• Източникът на информация – кой е този, който съобщава информацията;
• Представя ли се информацията по убедителен начин;
• •Каква е аудиторията.

Виж повече по тази тема в статията “Модел за убеждаване на Тейлър, Пепло и Сиърс”.

4. Социално познание

Четвъртият ключов акцент в теорията за човека като социално животно е социалното познание.

Социалното познание е свързано с начина, по който ние хората разбираме света около себе си, включително и как опознаваме себе си. На база на вече известни тези за социалния характер на познавателните процеси, теорията на Арънсън обяснява кои са ограниченията на нашето мислене и как биха могли да се превъзмогнат.

В тази връзка, Елиът Арънсън казва:

“Хората имат мощен и ефективен мозък. Колкото и да е чудесен обаче, той далеч не е съвършен. Една от последиците на нашето несъвършенство е, че повечето от нас “знаят” много неща, които просто не са верни.”

Теорията за човека като социално животно представя три основни ограничения, с които се сблъскваме:

• Начинът, по който другите представят себе си пред нас. Това влияе върху преценките ни, затова и следва да приемаме всяка наша преценка като относителна.
• Начинът, по който другите излагат определен проблем или решение. Това също оказва влияние върху конструирането на нашия социален свят.
• Начинът, по който информацията е подредена и разпространена – кое се представя най-напред, какво е количеството информация и др. Всичко това влияе върху организацията и тълкуването на нашия социален свят.

За справяне с ограниченията в процеса на социално познание, Теорията на Арънсън предлага да развиваме така нар. “оценъчни евристични умения”. Оценъчната евристика е един от начините да осмисляме шумната и натрапваща се разнородна информация, която ни залива. Тя е едно по-систематично мислене, при което един проблем може да се разгледа от много страни, като се събере и прецени максимално количество подходяща информация и подробно се обобщят последствията от различни решения.

5. Агресия

Петият ключов акцент в теорията за човека като социално животно е агресията.

Арънсън определя агресията като преднамерено физическо или словесно действие, целящо да навреди или да причини болка. Агресивното действие следва да се тълкува като “агресивно”, независимо дали целта – нанасяне на вреда или причиняване на болка – е постигната.

Той казва:

“Ако разгневен човек ви замери с бирено шише и вие се наведете, за да избегнете удара, това си остава акт на агресия. По същия начин, ако пиян водач ви прегази, без да иска, докато се опитвате да пресечете улицата, това не е агресия, макар вредата да е много по-голяма от тази, нанесена от бирената бутилка, която не ви е уцелила. Полезно е също да направим разграничение между злостната агресивност и инструменталната агресивност.”

Според Арънсън злостната (враждебната) агресивност е акт на агресия, продиктуван от чувство на гняв, който цели да причини болка или нараняване. При инструменталната агресивност има умисъл да се нарани другия, но нараняването е средство за постигане на друга, различна цел, която не е причиняване на болка.

Според теорията за човека като социално животно, причините за агресия са:

• Неврологични и химически причини;
• Нива на тестостерон;
• Алкохол;
• Болка и дискомфорт;
• Фрустрация;
• Отхвърляне, изключване и присмех от страна на други хора;
• Начинът, по който човек опознава света около себе си;
• Средствата масова информация.

6. Предразсъдъци

Шестият ключов акцент в теорията за човека като социално животно са предразсъдъците.

Елиът Арънсън определя предразсъдъците като враждебна или отрицателна нагласа към определена група, която е формирана на основа на обобщения, извлечени от погрешна или непълна информация.

По този повод той казва:

“Предразсъдъците са вграден механизъм за биологично оцеляване, който ни кара да харесваме собственото си семейство, племе или раса и да се страхуваме или да не харесваме чуждите. Това идва по-скоро от културата ни (родители, общности, медии) да приписваме преднамерено или непреднамерено отрицателни качества на хората, които са различни от нас.”

Основните причини за проява на предразсъдъци са:

• Икономическо и политическо съперничество или конфликт;
• Пренесена агресия;
• Поддържане на конкретен статус, или “Аз-образ”;
• Предубеденост като стабилна характеристика;
• Конформизъм към съществуващи социални норми.

Според теорията за човека като социално животно, ние проявяваме предразсъдъци или директно, или в някаква скрита форма, но това не променя техния характер.

Ние осъзнаваме, че на предразсъдъците се гледа с неодобрение и повечето от нас полагат нарочни усилия да не правят или говорят неща, които да издават предубедеността ни.

Усилието да потискаш нещо, което обаче реално чувстваш, обременява психиката. Става така, че когато сме уморени, ядосани, стресирани, разсеяни или дори пияни – предразсъдъците ни могат лесно да стават явни.

Друга характеристика на предразсъдъците произтича от това, че ние сме програмирани да съхраняваме мисловната си енергия и вниманието ни е привлечено от такава информация, която оправдава предразсъдъците ни. Намерим ли веднъж валидно оправдание да не харесваме нещо, ние можем да изразяваме предразсъдъци, без да се чувстваме тесногръди. По този начин избягваме неприятното чувство на когнитивен дисонанс.

7. Харесване, обич и междуличностна чувствителност

Седмият ключов акцент в теорията за човека като социално животно са харесването, обичта и междуличностната чувствителност.

Тук става дума за отношенията на хората едни към други. За тях Арънсън подчертава:

“Като социални животни, хората са способни да се отнасят помежду си по най-различни начини — любезно, жестоко, услужливо, егоистично, внимателно, нежно, грубо. Сред по-мрачните страни на човешкото поведение са подчинението, агресивността, предразсъдъците. По-меките, по-вълнуващи и по-ведри страни са харесването, привличането, любовта.“

Теорията на Арънсън привежда интересни доказателства за човешките междуличностни отношения.

Например, най-често ние харесваме хора, които:

• Имат сходни на нашите убеждения и интереси.
• Притежават умения, способности, компетентност, интелигентност, енергичност и др.
• Имат качества, които са достойни за възхищение – лоялност, мъдрост, честност и доброта и др.
• Харесват ни, така както ние ги харесваме.

Според Арънсън, ползите и загубите в междуличностните връзки изясняват много страни на междуличностното привличане и харесване, но светът не е толкова прост. Похвалите и правенето на услуги също не са маловажни. В крайна сметка поддържането на баланс в „отдаването“ и „получаването“ на чувства и отношения, определено играе важна роля.

Интересни са обясненията на Елиът Арънсън за по-специалните човешки междуличностни отношения като любов и интимност.

Арънсън е привърженик на идеи и теории на психолози в тази сфера за различните видове любов. Теорията му за човека като социално животно добавя и нов акцент – каква следва да е връзката между партньорите, за да е трайна и пълноценна.

Такава връзка се основава на:

• Откровеност;
• Честност;
• Автентичност;
• Непосредственост;
• Взаимно уважение.

Елиът Арънсън отбелязва:

“Колкото по-откровена и автентична е една връзка, толкова по-малка е вероятността да се стигне до досадното и убийствено спокойствие в отношенията. По мое мнение връзка, в която партньорите не си осигуряват взаимно уважение, е почти сигурно такава, в която партньорите не са открити и откровени един към друг. В затворена връзка хората са склонни да потискат раздразненията си и да не споделят отрицателните си чувства. Това води до крехко спокойствие, което изглежда стабилно и положително, но може да рухне при внезапна промяна на чувствата. Връзките се заздравяват чрез откровено себеразкриване.”

В резюме

Теорията за човека като социално животно на Арънсън е основана на тезата за социалната природа на човека.

Ключовите аспекти на теорията на Арънсън са:

1. Конформизъм;
2. Социално влияние;
3. Медии, влияние, убеждаване;
4. Социално познание;
5. Агресивност;
6. Предразсъдъци;
7. Харесване, обич и междуличностна чувствителност.

Ние живеем в обкръжението на други хора и във взаимодействие с тях. Те ни влияят, ние на тях – също. Те ни радват и забавляват, натъжават и ядосват, харесват и не харесват, обичат или не. Ние правим също спрямо тях.

Ние сме социални същества и колкото по-фокусирани сме към нормалната си социалната същност, толкова по-човечни сме. Така можем да обобщим голямата идея на теорията за човека като социално животно.

Прочети повече: Елиът Арънсън. Биография и идеи.