Много от въпросите, разглеждани от съвременната психология, са били обект на философски дебат далеч преди това.
Например, още философите на древна Гърция, а след това и на Римската империя, са търсили отговори на въпросите за света около нас и за начина, по който мислим и действаме.
Благодарение на техните търсения се ражда една от най-популярните и до днес концепции в психологията, известна като “Теория за четирите темперамента”. Нека я разгледаме.
Теория за четирите темперамента
Концепцията за четирите типа темперамент на личността е дело на Гален – римски хирург и философ, живял в периода II-III век сл.н.е., който описва идеята си в своя труд “De temperamentis”. Гален е главен лекар на различни римски императори, в т.ч. и на Марк Аврелий и е автор на повече от 500 медицински книги.
За основа на своята теория Гален взема древногръцката теория за хуморализма, чиито корени можем да проследим до Емпедокъл и откритието му за четирите елемента (природни стихии), от които се създава всичко в нашия свят – земя, въздух, огън и вода.
Емпедокъл предполага, че различните качества на четирите елемента могат да обяснят съществуването на всички познати субстанции. По-конкретно, земята е студена и суха, въздухът е топъл и влажен, огънят е топъл и сух, а водата – студена и влажна.
Малко по-късно Хипократ, известен днес като “баща на медицината”, развива медицински модел, базиран на четирите елемента на Емпедокъл, приписвайки техните качества на четири течности в тялото. Тези течности са известни като “хумори” – от латинската дума “umor”, което ознавача “телесна течност”. Така възниква теорията за четирите хумори на Хипократ.
Двеста години след това Гален разширява теорията за хуморализма в теория за личността. Той намира пряка връзка между нивата на течностите в тялото и емоционалните и поведенчески склонности – личностни типове, наречени “темпераменти”.
Според Гален, съществуват четири типа темперамент:
- Сангвиник;
- Флегматик;
- Холерик;
- Меланхолик.
Четирите вида темперамент на личността се определят, според Гален, от съотношението на телесните течности в тялото на човека.
Теорията за четирите темперамента на Гален е представена на диаграмата по-долу:
Според теорията на Гален, ако някоя от течностите в човешкото тяло получи значителен превес, започва да доминира и съответният личностен тип.
Нека разгледаме четирите типа темперамент малко по-подробно.
1. Сангвиник
Сангвиникът има твърде много кръв (от латински – sanguis). Той е сърдечен, весел, оптимистично настроен и уверен, но може да е егоист.
Сангвиникът е импулсивен, не е срамежлив, лесно завързва нови приятелства, обича да мечтае и може да е силно креативен. Често закъснява, не довършва започнатото, разсеян е.
Темпераментът на сангвиника отговаря на елемента “въздух”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Флегматик
Флегматикът има твърде много слуз (от гръцки – phlegmatikos). Той е тих, добър, рационален и последователен, но може да е бавен и срамежлив.
Флегматикът предпочита стабилността през несигурността и не е привърженик на промените. Привързва се силно и лесно приема околните.
Темпераментът на флегматика отговаря на елемента “вода”.
3. Холерик
Холерикът има твърде много жълта жлъчна течност (от гръцки – khole – жлъчка). Той е пламенен и емоционален, но може често да страда.
Холерикът притежава лидерски способности, силна амбиция и склонност да доминира над околните. Изпада в променливи настроения.
Темпераментът на холерика отговаря на елемента “огън”.
4. Меланхолик
Меланхоликът има твърде много черна жлъчна течност (от гръцки – melas khole). Той притежава артистични и поетични наклонности, но може често да тъгува, да се страхува или да е потиснат.
Меланхоликът е много изобретателен, независим, обича да размишлява. Понякога е толкова погълнат от онова, което прави, че просто забравя за околните.
Темпераментът на меланхолика отговаря на елемента “земя”.
Дисбаланс на течностите
Според теорията за четирите темперамента на Гален, някои хора притежават вродена склонност към определен тип темперамент.
Проблемите с темперамента са резултат от дисбаланс на течностите и могат да се решат с подходяща диета и упражнения. В по-тежки случаи лечението може да включва пречистване със слабително и пускане на кръв.
Например, човек, който действа прекалено егоистично е прекомерен сангвиник и има излишък от кръв. Той трябва да ограничи яденето на месо или да си направи кръвопускане.
Критика
Концепцията на Гален за четирите темперамента на личността доминира в медицината векове наред, чак до Ренесанса, когато започва да отстъпва пред по-прецизни изследвания.
През XVI век практикуващият в Италия лекар Андреас Везалий открива над 200 грешки в анатомичните описания на Гален, което дискредитира теорията за темперамента.
Критици смятат, че слабата страна на теорията на Гален е, че е прекалено опростена. Теорията за четирите темперамента не отчита многоизмерния характер на личностните черти. Други критици са на мнение, че една от слабостите на теорията е, че предлага само четири типа темперамент, докато според тях съществува и още един, пети тип.
Въпреки това, теорията за четирите темперамента на Гален повлиява в силна степен редица психолози от XX век. През 1947 г. Ханс Айзенк заключава, че човешкият темперамент има биологична основа и отбелязва, че двете личностни черти, които идентифицира – невротизъм и екстравертност, са наследство от древните темпераменти на Гален.
В резюме
Според теорията на Гален, има пряка връзка между нивата на течностите в тялото и емоционалните и поведенчески склонности – личностни типове, наречени “темпераменти”.
Четирите типа темперамент според Гален са:
- Сангвиник;
- Флегматик;
- Холерик;
- Меланхолик.
Хуморализмът днес не е част от психологията, но въпреки това идеите на Гален за връзката между редица телесни и душевни болести формират основата на някои съвременни терапии.
Прочети повече: Типология на личността на Майерс-Бригс.
