В живота понякога се случват необичайни събития, които никой не е очаквал, но които оказват огромно въздействие върху хората.
Подобни изненадващи събития са известни като “черни лебеди” и са част от забележителната теория за черния лебед на Талеб.
Нека разгледаме тази теория.
Теория за черния лебед
Теорията за черния лебед е създадена от Насим Талеб – американски икономист и есеист с ливански произход, който я популяризира в книгата си “The Black Swan: The Impact of the Highly Improbable” през 2007 г.
Черният лебед е метафора, която описва толкова необичайно събитие, че преди да се случи, никой не е предполагал, че може да възникне.
За да е едно събитие “черен лебед”, то трябва да отговаря на 3 критерия:
- Събитието трябва да е изключително изненадващо за наблюдателите.
- Събитието трябва да има огромен ефект.
- След като събитието се случи, хората започват да вярват, че то е можело да се предвиди, ако са били разчетени знаците и наличната информация.
Пример за “черен лебед” е внезапното и шокиращо терористично нападение над кулите близнаци на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Случилото се предизвиква сериозна реакция и води до т.нар. “война срещу тероризма”, в резултат на което САЩ напада Афганистан, Ирак, а впоследствие и други държави. След 11 септември става ясно, че парченца с информация са били налични, но на тях не е обърнато достатъчно внимание.
Теорията за черния лебед на Талеб обяснява защо не успяваме да предсказваме добре бъдещето и как малко вероятни събития променят драстично живота ни, както и какво можем да направим, за да станем по-добри в очакване на неочакваното.
Черният лебед на Талеб предлага няколко ценни урока за бизнеса и живота. Нека ги разгледаме.
1. Черните лебеди променят драматично живота на онези, които не са подготвени за тях
Терминът “черен лебед” произлиза от факта, че до 1697 г. хората са смятали, че лебедите са само и единствено бели. Затова и когато преди повече от три века холандски пътешественици в Западна Австралия за първи път виждат черни лебеди, те не могат да повярват на очите си – толкова невъзможно им се е струвало това тогава.
Насим Талеб обръща внимание на факта, че хората, които най-малко очакват появата на “черен лебед”, са засегнати и страдат най-силно от драматичните последици от подобно събитие.
Нека си представим, че бихме могли да знаем предварително, че през 2020 г. в света ще има пандемия от Covid-19. Ако сме знаели това предварително, нямаше да сме толкова шокирани от развоя на събитията и бихме могли да се подготвим по-добре за тях. Например, бихме могли да реорганизираме и преустроим бизнеса си по такъв начин, че той да не бъде толкова сериозно поразен.
Теорията на Талеб посочва, че наблюдателите на дадено събитие решават дали то е “черен лебед”, или не е. Например, на 6 май в България се колят агнета и за хората това е обичайна традиция. За самите агнета обаче Гергьовден е “черен лебед” – нещо напълно неочаквано и с драматичен ефект за тях. Следователно, едно събитие не е “черен лебед” за всички по подразбиране, а само за потърпевшите и наблюдателите на това събитие.
Насим Талеб не твърди, че трябва да се опитваме да предвиждаме събитията тип “черен лебед”. Той смята, че е нужно да създаваме системи, които да устоят на неочакваните събития и които да се управляват от хора, които реагират бързо.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Не можем да разчитаме на миналото, за да предскажем бъдещето
Теорията на Талеб твърди, че едно от най-погрешните поведения на хората е склонността им да прогнозират какво ще се случи в бъдеще, като използват миналото си като обяснение.
На основа на минали събития, които знаем, че са се случили със сигурност, ние очакваме в бъдеще нещата да се развиват точно по същия начин. Работата е там, обаче, че има много неизвестни фактори, които могат да променят бъдещето.
Например, щастливата кокошка, която живее в уютна ферма и всеки ден получава хубава храна, вода и други грижи от своя стопанин, би могла да си мисли, че всеки следващ ден от живота й ще е точно толкова хубав, колкото предишния. Какво би могло да се промени в бъдеще? Но ако утре стопанинът реши да заколи кокошката, за да приготви вкусна супа, това определено ще е “черен лебед” за нея.
Същото се случва с много хора, които инвестират в акции или валути на световните финансови пазари. Ако пазарите са в продължителен растеж, много хора вярват, че утрешният ден ще бъде същия като вчерашния, но внезапно удря финансова криза (“черен лебед”) и те остават силно изненадани.
3. Опитът да оценим риска в реалния свят, както бихме направили в игра, може да ни доведе до грешен избор
Да се разчита на симулации или игри в стремежа към акуратна оценка на риска е още една важна заблуда, която описва Насим Талеб.
Когато в дадена реална ситуация сме изправени пред анализ и оценка на риска, ние обикновено подхождаме към риска, все едно че играем игра, в която има набор от правила и вероятности, които могат да се определят предварително, с цел да се вземе правилното решение.
Работата е там, обаче, че подобен подход много често е невъзможен. Например, можем да залагаме определени суми на играта с монета “ези-тура”, като предварително знаем, че шансовете за всеки възможен изход са 50:50. Само че, колкото и упорито да залагаме на “ези”, на практика е възможно монетата да се падне “тура” 100 пъти, с което да изгубим много пари.
След 100 последователни “тура”, дали все още ще вярваме, че шансовете са 50:50? Въпреки, че статистически шансовете за “ези” и “тура” са еднакви, повечето разумни хора ще решат, че има някакъв проблем с монетата и на сто и първия път ще заложат на “тура”.
Следователно, когато малко вероятни събития се случват по-често, отколкото е статистически очаквано, хората са склонни да променят допусканията на парадигмите и моделите, който следват.
Теорията за черния лебед на Талеб обръща внимание на идеята, че в реалния свят е трудно да се направи точна оценка на риска, а опитите ни да опростяваме нещата чрез симулации или игри само влошават ситуацията още повече.
Приложение
Черните лебеди на Талеб много трудно могат да се предвиждат – в противен случай не биха били черни лебеди. Но ние бихме могли да планираме подобни ситуации и да сме по-подготвени за тях, когато се случат.
Как можеш да планираш неизвестното? Например, как в една организация да се минимизират щетите от евентуален “черен лебед”?
Ето как:
- Не изпадай в паника. Когато се случи “черен лебед”, не се вцепенявай. Започни да задаваш въпроси, за да прецениш в каква степен ударната вълна е поразила теб или организацията ти.
- Създай екип за кризисни ситуации. Много държавни органи, както и средни и големи организации разполагат с екипи за извънредни ситуации. Те се срещат периодично, провеждат SWOT или PEST анализ и се стремят да идентифицират потенциални заплахи и възможности, ако настъпят неочаквани събития.
- Създай протоколи. За всяка основна заплаха създай ясни инструкции как трябва да се действа. Нужно е всеки служител да е запознат как да действа в спешна ситуация.
- Стани по-гъвкав. Появата на “черен лебед” често внася хаос и объркване, което изисква адекватна промяна в стратегическия план за развитие. Не се фиксирай сляпо върху плана, ако обстоятелствата вече са други. Винаги помни коя е крайната цел и бъди готов да използваш заобиколни пътища, за да стигнеш до нея.
В резюме
Теорията за черния лебед на Талеб обяснява как малко вероятни събития променят драстично живота ни, ако се случат и какво можем да направим, за да станем по-добри в очакване на неочакваното.
Прочети повече: Анализ на силовото поле на Левин.
