Теория за Аз-а

Много ситуации в личен и професионален план изискват да имаме яснота относно нашите качества, характеристики, способности, таланти.

Такива ситуации са например изборът на учебно заведение, на професия, на месторабота, на посоката, в която да се развиваме… Също така, в ежедневието попадаме в множество ситуации, в които трябва да разчитаме на нашите качества, характерни черти, способности и таланти… или да ги доказваме пред околните.

Как разбираме кои сме? Как усещаме себе си като личности? Какви свои качества, характеристики, способности и таланти възприемаме като отличителни? И дали другите хора ни възприемат по същия начин? Теорията за Аз-а дава отговори на тези въпроси.

Теория за Аз-а

Теорията за Аз-а е част от общата теория за социалното познание и включва научни факти, анализи, изводи, категории и понятия за начина, по който стигаме до свои съждения за самите себе си и опознаване Аз-а си.

Нашият Аз, това е нашата личност. Тя е такава, каквито са нашите съждения.

Сред учените с фундаментални приноси към теорията за Аз-а са Бем, Фестингър, Розенберг, Ериксън, Болдуин, Карел, Лопес, Маркъс, Китаяма, Курокава и др.

Основните теми в теорията за опознаването на Аз-а са:

1. Същност на Аз-а;
2. Начини за опознаване на Аз-а;
3. Възможности за опознаването на Аз-а;
4. Самопрезентация.

Ще разясним накратко тези теми, за да разберем какви са възможностите за приложение на теорията за опознаването на Аз-а в работна среда.

1. Същност на Аз-а

Според теорията за Аз-а, Аз-ът е съвкупност от съждения, които всеки формулира за себе си. Съдържанието на тези съждения се нарича „Аз-концепция“.

Ние имаме съждения за свои характерни прояви, особености, качества, способности, потенциални възможности, талант. Изразяваме ги с помощта на думи.

Например, човек може да си мисли “Аз съм добър човек”. Думите “Аз съм добър човек” означават, че основното съдържание на съжденията на човека, който изрича тези думи за себе си, е добротата. Такава е неговата Аз-концепция. Разбира се Аз-концепция на този човек може да съдържа и други качества, характеристики и способности освен доброта, но това зависи от това доколко добре се познава той.

Теорията за Аз-а разкрива и друг важен факт в самоопределянето ни като личности – ние се интересуваме не само от това какви сме, но и от това как се оценяваме. Основната част на Аз-концепцията е самооценката.

Например, „Аз съм много добър човек“ е положителна самооценка – “много добър”. Теорията за Аз-а доказва, че положителната самооценка влияе стимулиращо на бъдещите действия. На свой ред, хората с по-ниски самооценки имат песимистични представи за бъдещето, по-пасивни са, реагират негативно на критични бележки, тревожат се за това как другите ги възприемат.

Какви са начините за опознаване на Аз-а?

2. Начини за опознаване на Аз-а

Според теорията за Аз-а начините, които ползваме, за да опознаваме своя Аз са няколко:

• Разбираме спонтанно някаква “истина” за себе си, без да ни е ясно откъде и как сме я узнали.
• Самовъзприемаме се, като се наблюдаваме и разсъждаваме върху собствени си прояви и действия.
• Социализираме се и общуване в различни среди – семейство, училищна и университетска група, трудов колектив, приятелски кръг, а това общуване слага своя отпечатък върху собствените ни съжденията за нашия Аз.
• Стремим се да формираме така нар. “„отразена оценка” – това е оценката, която формираме като се стремим да разбираме реакциите на хората, с които общуваме. Теорията за Аз-а използва едно специално понятие – “огледален Аз”. Огледалният Аз възниква, когато се възприемаме така, както другите ни възприемат.
• Използваме “обратна връзка”“ – това са реакциите на други хора за конкретни наши качества, умения, знания. Склонни сме да гледаме на обратната връзка като на един по-обективен начин за оценяване, в сравнение със собственото ни мнение. Интересно е да се отбележи, че колкото повече хора споделят чрез една и съща обратна връзка своето мнение за нас, толкова повече се уверяваме, че заслужаваме справедливо съждение за нашия Аз.
• Сравняваме се с други хора. Има отделна теория за социалното сравнение на Фестингър от 1954 г., която доказва потребността на хората да сравняват себе си с другите, за да оценяват свои качества, както и предпочитанието им да се сравняват с тези, на които приличат на тях по определени показатели. Съвременните изследвания по тази тема добавят нови факти. Например, че хората сравняват не само свои качества с качествата на други хора, но и свои емоции и постижения с тези на други хора, например работна заплата и обществен престиж. Освен вътрешната потребност да се сравняваме, ние сме под въздействието и на външни стимули да се сравняваме едни с други.

Всеки може да разбере колко от изброените по-горе начини използва в своята практика и кои от тях са му осигуряват качествена информация за опознаване собствената личност.

3. Възможности за опознаване на Аз-а

Опознаването на Аз-а е безкраен процес. Случват ни се различни случки, попадаме в различни ситуации и така откриваме още и още свои черти.

Теорията за социалния Аз разкрива следните възможности за опознаване на Аз-а:

• Мисловни схеми за подреждане на нашите лични качества, според това кои от тях считаме за много важни в конкретна ситуация, без значение дали са положителни или отрицателни. Ако кандидатстваме за определена работна позиция извеждаме на преден план тези свои личностни качества, които имат допирни точки с работната позиция.
• Вътрешни противоречия, които възникват при откриване на разлики между нашия Аз и представите ни за идеалния Аз. В такава ситуация опознаваме съвсем съзнателно Аз-а. Вътрешните противоречия са източник на силни емоции – удовлетворение, разочарование, тъга, печал. Изпитваме удовлетворение, когато разбираме, че някаква наша черта съвпада с идеала ни за човешка личност. Разочаровани сме, тъжни сме, изпитваме печал, когато установим, че не сме такива.
• Саморегулиране чрез контрол върху вътрешната убеденост (вяра в собствените сили). Например, че ще се справим с някаква задача, ще разрешим определен проблем, ще приемем и ще се справим с някакво предизвикателство. Саморегулирането дава добри резултати, тогава когато имаме ясна и точна представа кои сме, обладани сме от желанието да се самоусъвършенстваме, самоуважаваме се, отговорни сме към себе си.

4. Самопрезентация

Според теорията за Аз-а самопрезентацията е силно контролирано поведение, с което искаме да създадем впечатления у другите хора за себе си, които работят в наша полза.

Защо се стремим към това?

Установено е, че причините са основно две:

• Желание да се представим в позитивна светлина пред други хора като дружелюбни, енергични, активни, интересни, образовани, възпитани, или като нахални, жестоки, опасни и др.
• Желание да минимизираме колкото е възможно вече създадените лоши впечатления.

Самопрезентацията е напълно мотивирано и съзнателно поведение. Прилича на театрална роля, която искаме да изиграем на някаква сцена. Репетираме я упорито, за да я овладеем до съвършенство, така че тя да изглежда истинска.

Теорията на Аз-а открива и други аспекти на самопрезентацията, например кога тя не е ефективна, въпреки желанието ни да се представим добре, кои са препятствията, които сами създаваме в своята самопрезентация, каква е ролята на самоконтрола и др.

Приложение на теорията за Аз-а

Теорията за Аз-а може да бъде прилагана в много сфери на нашия личен и професионален живот.

Ще те насоча към няколко основни въпроса, които биха ти помогнали да осмислиш нейните ползи:

• Какво мислиш за себе си? Как се самовъзприемаш? Как по-точно разбираш кой си? Какво е самочувствието ти? Кои твои качества, характеристики и способности ти помагат в живота? Има ли такива, които ти пречат? Как представяш себе пред други хора?
• Кои твои лични и професионални качества и таланти ти помагат в работата? Кои ти пречат?
• Зачита ли се твоята самооценка, а така също и оценката на колеги, клиенти, ръководители, когато се оценява твоята работа?
• Има ли стандарт за “идеалния служител”“ (качества, знания, умения) в компанията, в която работиш? Например, записан ли е той в длъжностната характеристика.
• Провежда ли компанията, в която работиш, семинари за личностно развитие, самоконтрол, саморегулация? Поощрява ли се личната инициатива на служители и ръководители да се самоусъвършенстват като личности?

В резюме

Теорията за Аз-а представя научни факти, понятия и категории как стигаме до съждения за самите себе си. Това е един безкраен процес на опознаване на нашия Аз. Нашият Аз, това е нашата личност. Тя е такава, каквито са нашите съждения.

Основните теми в теорията за опознаването на Аз-а са:

1. Същност на Аз-а;
2. Начини за опознаване на Аз-а;
3. Възможности за опознаването на Аз-а;
4. Самопрезентация.

Нашият личен и професионален живот, сегашните и бъдещите ни действия зависят в много голяма степен от това доколко добре се познаваме и съмовъзприемаме като личности. Отличен помощник в тази сфера е теорията за Аз-а.

Прочети повече: Как да определиш ценностите си.