Теория за анатомията на човешките отношения на Аргайл и Хендерсън

Защо с някои хора можем да бъдем приятели, а с други не? С кого искаме да сме в брачен съюз? Какви са отношенията на взаимопомощ и взаимна подкрепа с колеги на работното място? Какво следва да очакваме от роднинските и съседските отношения?

Отговорите на тези, а и на други подобни въпроси за отношенията ни, можем да открием в теорията за анатомията на човешките отношения на Аргайл и Хендерсън.

Нека разгледаме тази теория.

Анатомия на човешките отношения

Теорията за анатомията на човешките отношения е създадена от Майкъл Аргайл и Моника Хендерсън – изследователи по експериментална психология в Оксфордския университет, Великобритания. Двамата публикуват теорията в книгата “The Anatomy of Relationship” през 1985 г., издадена и на български език със заглавие “Анатомия на човешките отношения” през 1989 г.

Но какво точно са човешките отношения?

Не всеки контакт между двама души е човешко отношение, твърдят Аргайл и Хендерсън. Определението на двамата е, че човешките отношения са “редовни социални контакти, които човек поддържа с определени хора за даден период от време.”

Аргайл и Хендерсън установяват, че хората са физически и психически по-здрави и по-щастливи, когато имат по-добри взаимоотношения с други хора. Това се дължи на близката привързаност, загриженост, съпричастие, доверие, обратна връзка и взаимопомощ, които се пораждат помежду им.

Сред многото възможни човешки взаимоотношения най-значимо влияние върху здравето и щастието оказват приятелството, любовта, ухажването и съжителството, бракът, разводът, отношенията родители-деца, отношенията с роднини, социалните отношения в работата и отношенията със съседи.

Аргайл и Хендерсън смятат, че ние хората, като социални животни, установяваме и поддържаме човешки отношения, които имат една и съща анатомия, един и същ строеж. Вариациите при тях са под влияние на фактори като пол, възраст, социален статус и социокултурна среда на участниците в едно или друго отношение, но анатомията (строежът) на отношенията е една и съща.

На основа на проучване в четири различни култури – английска, италианска, хонгконгска и японска – теорията на Аргайл и Хендерсън разкрива, че човешките отношения имат универсална анатомия, която се състои от:

1. Измерения на човешките отношения.
2. Компоненти на човешките отношения.
3. Правила на човешките отношения.
4. Фактори, които оказват влияние на човешките отношения.

Нека разгледаме по-подробно тези четири акцента на анатомията на човешките отношения.

1. Измерения на човешките отношения

Първият важен акцент в теорията на Аргайл и Хендерсън са измеренията на човешките отношения.

Измеренията на човешките отношения са:

• Редовни и интензивни отношения, а не случайни и повърхностни. Отношенията в едно семейство са “човешки отношения”, ако предполагат редовни, а не епизодични разговори, съвместни забавления, споделяне на преживявания и чувства, грижи за деца и общи роднини, общи вечери и т.н. За сравнение, контактът с таксиметров шофьор по време на престоя в такси, е случаен контакт. Ако поискаме визитката на таксиметровия шофьор, с цел да ползваме услугите му по-нататък, този социален контакт би могъл да се отнесе към човешките отношения.
• Приятелско, а не враждебно поведение. Отношенията между двама приятели са дружелюбни, добронамерени, топли. Те не допускат груба критика, особено в присъствието на други хора, което е проява на враждебност.
• Равноправно, а не неравноправно положение. Човешките отношения се измерват и хрез през призмата на равноправието – равни и еднакви права на участниците. Например, съседските отношения са истински човешки отношения, ако съседите във входа на жилищния блок имат равноправни отношения по повод заплащане на такси за поддържането на жилищния блок.

Компоненти на човешките отношения

Вторият важен акцент в теорията на Аргайл и Хендерсън са компонентите на човешките отношения.

Компонентите на човешките отношения са:

• Цели на отношенията. Целите на всяко отношение изразяват какви ще са източниците на удовлетвореност на участниците – радостни мигове, щастие, приятно настроение, обогатяване на знания, научаване на нещо ново и т.н. Хората не установяват и не поддържат отношения, ако тези отношения не обещават постигане на цели, свързани с удовлетворение. Теорията на Аргайл и Хендерсън разкрива, че обещанията за удовлетвореност следва поне малко да надхвърлят направените “разходи”.
• Репертоар. Това измерение на човешките отношения се отнася до позволените ходове по пътя на постигане на целите на дадено отношение . законови, формални и неформални ходове. Бракът и разводът имат законови ходове, служебните отношения – формални ходове, които са описани в правилниците за вътрешния ред на организацията, а в приятелските отношения съществуват неформални ходове. Например, за да се запознаем с човек, който ни харесва и да установим връзка с него, първият ход е да се представим кои сме.
• Роли. Ролите са пожелателните функции, които участниците в дадено отношение трябва да изпълняват. Например, в приятелския кръг е възможно един от участниците да има ролята да организира срещите, а друг – да съобщава някои новини.
• Среда (обстановка), в която обикновено протича дадено отношение. Средата играе много важна роля за установяване и поддържане на отношенията. Семейната среда в дома е подходяща за решаване на семейни проблеми. Семейните проблеми не биха могли да се дискутират в ресторант. Изборът на среда е избор на участващите в едно отношение.

3. Правила на човешките отношения

Третият важен акцент в теорията на Аргайл и Хендерсън са правилата на човешките отношения.

Правилата на човешките отношения са:

• Правила, които регламентират “възнагражденията”. Хората няма да участват в дадени отношения, ако разликата между “възнагражденията” и “загубите” в тях не превъзхожда другите алтернативи.
• Правила за регулиране на близостта. Близки са отношенията между съпрузи, затова едни от важните правила в брачните отношения са “Проявявай интерес към всекидневните дела на другия” и “Нарочно докосвай другия”. Далеч не толкова близки отношенията са онези със съседи или колеги. Едно от правилата в служебните отношения ръководител-служители е “Не създавай сексуални връзки с подчинените си”.
• Правила за координация и избягване на трудности. Едно от правилата при развод, въведено в западните страни след 1971 г. е “нарушаване на правилата на брака, което води до разпад на брака”. С това правило се избягват трудности при разрешаване на развода.
• Правила на поведение спрямо трета страна. Такова е правилото за запазване на лична тайна, поверена от приятел, която не бива да се оповестява пред трето лице.
• Правила за спазване на етикета. Етикетът е външната страна на правилата в дадено отношение. “Обръщай се към детето задължително с малкото му име” е правило за спазване на етикет. Безименното обръщение към детето е неуважение, проява е на липса на близост.

4. Фактори, които оказват влияние на човешките отношения

Четвъртият важен акцент в теорията на Аргайл и Хендерсън са факторите, които влияят на човешките отношения.

Това са фактори, които променят съдържанието на човешките отношения. Сред тях спадат полът, възрастта, социалната принадлежност и културната среда.

Така например, мъжете имат по-голяма полза от брака, отколкото жените, докато жените печелят повече, ако в брака имат деца. Авторите обясняват това с твърденията на мъжете, че жените са по-силен източник на социална подкрепа за тях, отколкото мъжете. Друг ярък пример за влиянието на пола се наблюдава в приятелството, което е по-силно изявено при жените. Те поддържат по-близки приятелски отношения в сравнения с мъжете.

Възрастта е не по-малко влиятелен фактор в човешките отношения. Приятелството, например, варира през различни етапи от нашия живот – от детството до старостта. Децата имат моментни приятелства според това дали “прителчето” живее в близост, например. Във възрастта между 4 и 9 години приятелството се оценява на основа на това какво може да се направи за приятеля. Около 10-годишна възраст децата започват да забелязват гледната точка на приятелите и започват сътрудничество в името на взаимната полза.

Социалният статус е също фактор на влияние върху човешките отношения. Така например, работниците и средната класа, които живеят във Великобритания, не канят приятели на гости у дома. Те провеждат своите срещи с тях в кръчма, в църква или на футболен мач.

За влиянието на културната среда теорията на Аргайл и Хендерсън привежда също много примери. В различните краища на света формите на семейство са различават. Мюсюлманската религия разрешава бракове с няколко жени. В Китай са разрешени освен брака и притежанието на така нар. “наложница”. В Индия и много източни страни браковете се уреждат от родителите.

Нека сега да разгледаме какво е съдържанието на човешките отношения според теорията на Аргайл и Хендерсън. Припомняме, че сред многото възможни човешки взаимоотношения най-значимо влияние оказват приятелството, любовта, ухажването и съжителството, бракът, разводът, отношенията родители-деца, отношенията с роднини, социалните отношения в работата и отношенията със съседи.

Приятелство

Теорията за анатомията на човешките отношения ползва определението на ”Кратък Оксфордски речник” за приятел: “Приятел е човек, който се свързва с друг човек с взимна доброжелателност и близост”.

Аргайл и Хендерсън уточняват, че приятелството е доброволен акт. Приятелите взаимно се харесват и изпитват удоволствие да вършат заедно определени дейности. Това до голяма степен зависи от близостта между приятелите. Има “близки приятели”, “просто приятели”, “приятели като членове на социален кръг”, “познати” и др.

Същевременно, Аргайл и Хендерсън сочат, че приятелството като социално отношение преминава през три стадия:

1. Изграждане на впечатления за другия от разстояние или поради случайна среща.
2. Провеждане на първоначална среща по уговорка.
3. Редовни връзки и взаимодействия, евентуален разпад на приятелското отношение от прояви на ревност, силна критичност, разкриване на споделени тайни, заяждане.

За разлика от брака, развода, роднинството или служебните отношения, приятелството не се ръководи от законови и формални правила, а от неформални правила. Такива са “Помагай на драго сърце”, “Уважавай правото на приятеля на личен живот”, “Пази поверени тайни”, “Бъди готов да защитиш приятел в негово отсъствие””, “Не се заяждай”, “Давай емоционална подкрепа” и др.

Любов, ухажване и съжителство

Теорията за анатомията на човешките отношения разглежда любовта като “едно необикновено и вездесъщо чувство, което допринася за щастието и благополучието на човека”. Любовта присъства във всички останали човешки отношения. Тя е противоположно чувство на омразата и ненавистта – считат Аргайл и Хендерсън.

Двамата автори считат, че влюбването е предшествано от ухажване и че съществуват 400 различни дейности, които влюбените хора извършват съвместно. Най-специфичните сред тях са: вербално изразяване на привързаност, доверие, оказване на емоционална подкрепа, щастие. Специфични са и невербалните символи на влюбените – прегръдки, целувки, размяна на подаръци, търпимост към някои претенции, сексуална активност.

Теорията на Аргайл и Хендерсън разглежда интересни акценти при избора на партньор. Така например, желаните от жената качества по отношение на партньора са неговите постижения, лидерско поведение, професионални способности, финансов усет, умение да забелязва, здрав разум, физическа красота, теоретично мислене.

Желаните от мъжа качества по отношение на партньорката са съвсем различни: привлекателни физически качества, еротични способности, чувственост, умения за общуване, домакински умения, прояви на разбирателство, влечение към изкуството, нравствено-духовно разбирателство, художествено-творчески способности.

Правилата, които ръководят отношенията на ухажване и влюбване, според теорията на Аргайл и Хендерсън са: “Обръщай се по малко име към другия”, “Уважавай правото му на личен живот”, “Показвай доверие”, “Бъди точен”, “Не критикувай публично”, “Бъди толерантен към приятелите на другия”, “Нарочно докосвай другия” и др.

Що се отнася до съжителството като човешко отношение, Аргайл и Хендерсън го определят като пробен брак. То е било много популярно още през 40-те години на ХХ век в Швеция и Дания и постепенно се разпространява и в други страни. Съжителството е време на изпитание на чувства и спазване на правилата, но предполага и конфликти от различен характер.

Брак

Теорията на Аргайл и Хендерсън се позовава на “Алтернативен служебник” – ръководство на Англиканската църква от 1980 г., според което бракът е “свещено тайнство между съпруг и съпруга, които споделят и взаимно се утешават, имат деца, които отглеждат и възпитават заедно, посрещат радости и неволи в съвместния си живот”.

Аргайл и Хендерсън считат, че бракът се различава от останалите човешки отношения по своята сила. Силата на брачното отношение е много по-голяма от силата на другите човешки отношения и според теорията за анатомията на човешките отношения се дължи както на биологичната (сексуална) връзка, така и на обстоятелството, че съвместният живот има много сфери, в които брачната двойка живее в постоянна, дългосрочна връзка.

Бракът се регулира от законови правила, но и от ритуали (вземане на решение, годеж, църковен и светски сватбен ритуал, празненство по случай сватбата, кръщаване на деца и др.) Освен това възникват и правила за изпълнение и регулиране на ролите в семейството – работа, кариера, отглеждане на деца, домакинство, оказване на социална подкрепа, използване на думи и невербални жестове, както и правила за извършване на съвместни дейности – почистване на дома, прекарване на свободното време, отпуск, пазаруване, възпитание на деца.

Според теорията на Аргайл и Хендерсън брачните отношения зависят още и от това в коя фаза е бракът – меден месец (до раждането на първото дете), втора фаза (до юношеството на децата), трета фаза (след напускане на дома от порасналите вече деца).

Аргайл и Хендерсън откроява и най-разпространените семейни конфликти – “съпругът не печели достатъчно”, “съпругата харчи много”, “сексуалният живот не е този, който искам”, “липсва привързаност”, “постоянни заяждания”, ”изневяра”.

Разпадане на брака и развод

Обикновено брачните двойки са обвързани финансово, материално, емоционално и сексуално за дълъг период от време. Това неминуемо води до конфликти. Редица двойки преодоляват конфликтите, но същевременно много не успяват да се справят. Има и такива, които остават “под един покрив”, но живеят самостоятелен живот. Други тръгват към формално и законово разтрогване на брака, т.е. развод.

Теорията за анатомията на човешките отношения на Аргайл и Хендерсън разкрива, че “цената” на развода е висока, както за бившата брачна двойка, така и за обществото. Изключително тежко е бремето за децата на разведените родители, но същевременно за децата е още по-тежко, ако родителите живеят в разпаднал се брак.

Основанията за развод до 70-те години на ХХ век са: прелюбодеяние, изоставяне, изисквания за промяна на поведението на партньора, отделяне на повече внимание, изразяване на чувства. Аргайл и Хендерсън откриват, че изброените основания за развод се изявяват по различен начин в различните стадии на развод. В началото има кавги, но ако задействат и съпътстващи фактори като алкохол, извънбрачни връзки, парични затруднени – здравето на брачния съюз се влошава. Така настъпва вторият стадий – единият от партньорите взема решение да се раздели. Раздялата може да е временна, докато съдът не се произнесе.

Независимо от предявените основания за развод, дълбоката причина е нарушението на правилата на брачния живот.

Отношения родители-деца

Според теорията за анатомията на човешките отношения на Аргайл и Хендерсън отношенията родители-деца съществуват до момента, в който децата напуснат родителския дом, но връзката помежду им е толкова силна, че се съхранява, докато родителите починат.

Авторите подчертават, че връзката родители-деца е първата социална връзка за самото дете и изиграва решаваща роля за неговата личност в бъдеще.

Теорията на Аргайл и Хендерсън разкрива типичните общи дейности в отношенията родители-деца и подчертава, че тези дейности се отличават от съвместните дейности в другите видове човешки отношения. Преди всичко тук се откроява съвместната дейност “хранене” – това е едно приятно семейно отношение, което се характеризира с приятни разговори с децата, смях, шеги. Другата съвместна дейност е надзорът, осъществяван от родители, но в хода на диалог с детето за възпитание на хигиенни нацини, игрови дейности и житейски умения, навици и образование. Другата съвместна дейност са разговорите за училище, за приятелите, за живота. Типични за отношението родители-деца са още привързаността, изразявана чрез размяна на целувки, прегръдки, милване, съвместно гледане на любими спортове, филми и подпомагането чрез включване на децата в подреждане на детската стая, пазарене, почистване на дома, двора, приготвяне на обяд.

Отношения с роднини

Отношенията с роднини според теорията на Аргайл и Хендерсън са отношения с хора по кръвна връзка и отношенията с близки на съпруга (съпругата), които също имат кръвна връзка. Двамата автори подчертават, че роднинските връзки образуват и различни мрежи от роднински отношения.

Роднинските отношения са важни, особено в страни Средния Изток и Африка, но те се поддържат и в западните общества, макар и с различна честота. Влияят се от социална принадлежност, възраст, пол, историческа епоха.

Роднините се събират по социални поводи – годежи, сваби, кръщенета, рождени дни, юбилеи, смърт. Съвместните дейности между роднини, показват изследванията на Аргайл и Хендерсън, са да си помагат в нужда, да разменят подаръци с цел да зарадват другия, да отпразнуват заедно някакво събитие.

Отношения в работата

Отношенията в работата са важни и значими за хората, които работят. Изследванията на Аргайл и Хендерсън показват, че в общото удовлетворение от работата именно отношенията с колеги и ръководители заемат основно място и определят физическото и психическото здраве.

Няколко характеристики на отношенията в работата предизвикват интерес. Хората ги тълкуват от гледна точка на равноправие, съперничество (враждебност) и приятелство, интензивност, емоционалност, формалност и неформалност. Освен това оценката за отношенията в работата, според теорията на Аргайл и Хендерсън, се влияят от възраст, пол, социокултурна среда и исторически епоха.

Основните правила, които ръководят социалните отношения в работата са в сферата на справедливостта, взаимопомощта, дружелюбността: “Поемай справедлив дял от общата работа”, “Помагай”, “Уважавай правото на другия на личен живот”, “Не клевети пред началниците”, “Искай помощ и съвет”, “Не създавай сексуални връзки” и др.

Отношения със съседи

Отношенията със съседи е най-слабото звено сред всички човешки отношения, но въпреки това тези отношения имат своето значение в живота на хората – споделят авторите на теорията за анатомията на човешките отношения. Според тях “съсед” е човек, който живее близо или непосредствено до даден човек – в съседна къща, дом, на същата или на съседна улица. В разширен план съседът е жител на същия квартал, дори жител на същото по-малко селище.

Изследванията на Аргайл и Хендерсън показват, че хората поддържат съседски отношения почти като приятели – те се поздравяват, спират се на кратък разговор, споделят някои впечатления, помагат си, изразяват чувства. Затова съседството е един от източниците на приятелство.

Няколко са съвместни дейности при съседите: разговор на кафе, чай, чаша вино, на вечеря, покана за среща извън дома, почистване на общи помещения, оказване на помощ за грижи за деца, животни, услуга за пазаруване, помощ при болест, смърт и др. Теорията на Аргайл и Хендерсън разкрива обаче, че не възможностите за общи дейности са причина за установяване и поддържане на съседство, а общата среда, в която живеят и човешката нагласа за сътрудничество.

В резюме

Теорията за анатомията на човешките отношения на Аргайл и Хендерсън разглежда един от фундаменталните въпроси на човешкото общуване.

Двамата автори разкриват, че човешките отношения са редовни социални контакти, които човек поддържа с определени хора за даден период от време и са изключително важни за неговото физическо и психическо здраве и щастие.

Прочети повече: Как да решиш дали да сложиш край на дългосрочната си връзка?