Теория Z на Оучи

Уилям Оучи е професор по управление и известен автор в света на мениджмънта. Роден е през 1943г. в Хонолулу, Хавай. Получава бакалавърска степен от Williams College през 1965г., магистърска степен в Станфордския университет и докторска степен по бизнес администрация в Чикагския университет.

В продължение на осем години Уилям Оучи е бил преподавател в Станфордския университет, както и дългогодишен преподавател в Anderson School of Management към Калифорнийския университет.

По-долу ще ви представя на най-важните приноси на Уилям Оучи в теорията и практиката на управлението, свързани с т.нар. “Теория Z”.

Произведено в Америка (под ръководството на японците)

През 1974г. Ричард Джонсън и Уйлям Оучи от Graduate School of Business към Станфордския университет публикуват в списанието “Harvard Business Review” статията “Made in America (under Japanese Management)” – “Произведено в Америка (под ръководството на японците)”.

Тази статия започва с пример за растящата разлика на производителността на труда в американските и японски компании:

“На монтажната линия в една американска компания в Атланта, щата Джорджия, 35 американки сглобяват транзисторни панели, извършвайки редица стандартни операции.

В Токио в друго предприятие на същата компания и на подобен конвейр са работили 35 японки, които изпълнявали същите операции.

Единствената разлика в тези две монтажни линии е била тяхната различна производителност: японските работнички произвеждали с 15% повече панели, отколкото американските, които се намирали на 7 000 мили от тях.”

(Jonson, R. and Ouchi, W. Made in America (under Japanese Management), Harvard Business Review, 52|5|, p. 61)

Този факт е бил сигнална лампичка относно възможността за намаляване на конкурентоспособността на американското производството. С този пример Джонсън и Оучи обръщат внимание на възможностите на конкурентоспособността на американските производители по отношение на японските производители.

САЩ винаги са били авангард на мениджмънта, независимо от етапа на неговото развитие: научния мениджмънт на Тейлър, масовото производство на Форд или приложната индустриална психология. Поради това мисълта, че японските мениджъри са успели да изпреварят американците през 70-те години на ХХ век се оказва не само неприятна, но и невероятна.

Джонсън и Оучи обаче не се ограничават само с приведения по-горе пример, а запознават американците и с други факти, които показват, че производителността на труда в японски компании на територията на САЩ е същата като тази на същите компании в Япония.

Така например те пишат:

“В завода на корпорацията Sony в Сан Диего, щата Калифорния, на монтажните линии за сглобяване на телевизори със 17 и 19 дюймови екрани са работели около 200 американски работници, като монтажните линии по нищо не са се различавали от тези в самата Япония.

В дадения случай обаче сходството не се изразявало само в това: американските монтажисти на Sony в Сан Диего са работели със същата производителност, както и колегите им от Sony в Токио.

Освен това проведеното от нас изследване на други 20 японски компании, работещи в САЩ показва, че те в редица случаи изпреварват американските компании, които работят в тези отрасли.”

По повод на изнесеното Джонсън и Оучи си задават въпроса: ако японците действително са успели да изпреварят американците в сферата на управлението и производителността, то какви са причините за това и какво трябва да научат американците от японците. Ще добавя, че те действително постигат това през 90-те години на ХХ век, когато годишният доход на глава от населението в Япония през 1990г. достига 23 570 щ.д., докато в САЩ той е съставлявал 21 653 щ.д.

Джонсън и Оучи признават, че някои елементи от техниката на мениджмънта се използват и в САЩ, където са се появили за първи път. В същото време те считат, че определени аспекти на японския мениджмънт са неразривно свързани с японската култура и затова липсват в американските предприятия.

Отличителните особености на японския подход

Изследвайки приликите и разликите в управленските подходи, Джонсън и Оучи разграничават най-отличителните особености на японския подход към мениджмънта, които биха могли да бъдат пренесени на друга почва.

1. Акцент върху движението на информацията и инициатива “отдолу-нагоре”;
2. Превръщане на висшето ръководство от орган, издаващ заповеди в орган, който допринася за вземане на решения;
3. Използването на средните управленски звена като инициатор и движеща сила за решение на проблемите;
4. Вземане на решения на основата на консенсус;
5. Повишено внимание към благополучието на сътрудниците.

Отнасянето на посочените особености към спецификата на японския, а не на американския или на западния мениджмънт е доста спорно. Също така спорно е и твърдението, че повишаването на производителността на японските компании, които работят както в Япония, така извън нея, е обусловена именно от някои или от всички посочени фактори.

Независимо от това работата на Оучи впоследствие прераства от анализ на причините на ръста на производителността на труда в Япония в разглеждане на организацията като място за самоидентификация и като обществено явление.

Организациите от типа Z: Стабилност в условията на мобилност

През 1978г. Оучи в съавторство с Алфред Йегер – също от университета в Станфорд публикуват труд със заглавие “Type Z Organization& Stability in Midst of Mobility” (“Организациите от тип Z: Стабилност в условията на мобилност”) в Academy of Management Review.

Оучи и Йегер считат, че успеха на японските компании се обяснява със следните причини:

“…почти пълно включване на работника в производствената организация, при което началството проявява грижа за личния и семеен живот на всеки подчинен;

…колективен (а не индивидуален подход) към работата и отговорността;

…крайно висока степен на отъждествяване на индивида с компанията.

Тези характеристики се явяват в голяма степен резултат от пожизнено наемане на работа, характерно за големите компании.”

Японските компании, които работят в САЩ съгласно Оучи и Йегер се опитват да установят там такава система на идентификация на компанията и работника, както и в самата Япония. Независимо от прословутата любов на американските работници към личната свобода, фактите свидетелстват за това, че на тях им харесва организация, която осигурява комуникации, стабилност и гарантирана заетост.

Оучи и Йегер допускат, че някои американски компании като Kodak, IBM, Levi Strauss, Procter&Gamble и др. вече са заимствали от своите японски конкуренти редица елементи на защитеността и идентификацията.

Това позволило на Оучи и Йегер да заявят, че за новия модел на производствената организация е характерно съчетаването на остатъчни елементи на обикновения американски модел с елементите на японските модели. Този хибрид нарекли “Японско-американска смесена форма” или “Идеалът от тип Z”.

По техните думи:

“Идеалът от тип Z съчетава базовата културна привързаност към индивидуалистките ценности с изразен колективен модел на взаимодействие. Той удовлетворява едновременно старите норми и предполага удовлетворение на потребността от съпричастност.

Заетостта фактически е пожизнена, независимо, че това не установено официално, текучеството на кадрите е ниско.

Вземането на решения се установява с консенсус като при това често опитите, насочени към поддържане на тази консенсусна мода, изглеждат твърде тромави.”

Оучи и Йегер са считали, че организацията от тип Z може и да не устройва някои работници и да се окаже непригодна в някои случаи. Но въпреки това там, където подобни организации са ефективни, те могат и трябва да се използват.

Теория Z: с какво трябва да отговори американския бизнес на японското предизвикателство

През 1981г. Уилям Оучи, вече професор във висшето училище по мениджмънт в Университета в Калифорния, публикува своя бестселър “Theory Z & How American Business Can Meet the Japanese Challenge” (“Теория Z и с какво американският бизнес може да отговори на японското предизвикателство”).

Превръщайки описанието на организацията от типа Z в “Теория Z”, в тази своя книга Оучи съзнателно прибягва към паралели с теорията X и Y на Дъглас Макгрегър като отбелязва, че отношението към работниците се отразява неизбежно на стила на управление, сравнявайки стила на управление при теорията Z със стила на управление при теориите X и Y.

Книгата на Оучи е предизвикала оживени дебати в американските академични среди, но в същото време е била само една от хилядите книги и статии на тази тема, които се появяват в началото на 80-те години на ХХ век. Всяка една от тези публикации е разглеждала различни фактори, допринасящи за високата японска производителност. Изключение не прави и “Теорията Z и с какво трябва да отговори американския бизнес на японското предизвикателство”. В този смисъл работата на Уилям Оучи може да се разглежда като опит да се обясни феноменалния успех на японската индустрия.

Между другото, много интересни практически наблюдения, много от които в съзвучие с идеите на Уилям Оучи, споделя Акио Морита, основател на Sony, в своята книга “Произведено в Япония”.

Търсейки причините за японския успех от позициите на днешния ден, може да твърдим с увереност, че той се изразява в съвместната дейност на цялата система, а не на спецификата на нейни отделни елементи. В този смисъл гледната точка, че по-добрата производителност може да бъде постигната само чрез въвличане на работниците в работата, е спорна.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.