Светът е обзет от мания за икономически растеж. Подобен растеж е тясно свързан с концепции като “глобализация” и “консуматорска култура”, в рамките на които най-големите изгоди се извличат от едрия бизнес.
Поради това не е изненадващо, че мечтата на всеки втори предприемач е да разраства своята компания, за да постига мощ, стабилност и икономия от мащаба. Това обаче не идва без минуси за организацията, под формата на увеличена бюрокрация, корпоративно безличие и нездрава атмосфера.
На помощ на ръководителите на големи организации идва т.нар. “Теория на широкомащабната организация”, която очертава различен път за развитие и неутрализира споменатите минуси. Нека я разгледаме.
Теория на широкомащабната организация
Теорията на широкомащабната организация е дело на германо-британския икономист Фриц Шумахер, който я публикува в своята книга “Small Is Beautiful: Economics as if People Mattered” през 1973 г.
Книгата на Шумахер аргументира революционната икономическа философия “Малкото е красиво”. Тази идея е в противовес на стремежа към икономически растеж на всяка цена, който, независимо от някои плюсове, води до тежки дългосрочни последици върху обществото, околната среда и моралното състояние на бъдещите поколения.
Една от най-известните мисли на Шумахер е:
“Човекът е малък, а малкото е красиво.”
“Малкото е красиво” защитава тезата, че трябва да изграждаме нашите икономики около нуждите на общностите, а не на корпорациите, което на свой ред изисква нов начин за управление на организациите.
Основните проблеми, които вълнуват Шумахер във връзка с теорията на управлението са свързани преди всичко с въпросите за оптималния размер на организацията и с тенденцията на всяка организация да се разраства.
Фриц Шумахер изтъква:
“Заех се с анализ на “широкомащабната икономика” и стигнах до извода, че тенденцията, задавана от съвременната технология на фирми, отрасли и цели народи, се състои в тяхното разрастване.”
Шумахер определя тенденцията за разрастване като “култ към огромното” и нарича този феномен “гигантизъм”. Според него огромните организации, въпреки, че външно изглеждат стабилни, в повечето случаи страдат от умопомрачаваща бюрокрация, безликост и нездрава атмосфера.
Шумахер пише:
“Големите организации всъщност не се харесват никому. На никого не му харесва да изпълнява заповеди, дадени от ръководител, който се подчинява на друг ръководител, който на свой ред се подчинява на своето началство и така нататък… Колкото и човечни да са правилата, определени от началството, те ще предизвикват вътрешна неприязън, тъй като всеки път все едно ще говорят: “Не аз измислих тези правила, аз просто се опитвам да ги прилагам.”
Въпреки враждебното си отношение към големите организации, Фриц Шумахер не е толкова наивен, че да призовава към тяхното разформироване и преструктуриране в дребни предприятия. Той се съгласява, че широкомащабните организации трябва да съществуват, но отбелязва, че да бъдат малки в рамките на голямото е най-фундаменталната задача, която стои пред техните мениджъри.
Като признава правото на съществуване на широкомащабни организации, с цел постигане на по-висока стабилност, ред, ефективност, икономия от мащаба и конкурентоспособност, Шумахер се насочва към внасяне на нужните корекции и постигане на компромис между неговия идеал – малката организация, и обусловената от технологиите тенденция към растеж и гигантизъм.
В резултат, Фриц Шумахер формулира теорията на широкомащабната организация, която се основава на пет принципа:
- Принцип на субсидиарността;
- Принцип на защитата;
- Принцип на определеността;
- Принцип на мотивацията;
- Принцип на аксиомата на средата.
Нека разгледаме по-подробно тези пет принципа.
1. Принцип на субсидиарността
Принципът на субсидиарността е първият принцип в теорията на широкомащабната организация на Шумахер.
Този принцип се явява непосредствено следствие на папската енциклика “Quadragesimo Anno” (послание с програмен характер до всички католици), в която, освен всичко друго, се казва следното:
“Съобщност от по-високо ниво не бива да се намесва във вътрешния живот на съобщност от по-ниско ниво и така да я лишава от присъщите й функции. Напротив, тя трябва да я поддържа и да способства за координацията на нейната дейност с дейността на цялата общност, насочена за постигане на общо благо.”
Фриц Шумахер счита, че тази идея следва да се прилага към различните подразделения на голямата организация. По-високото йерархично ниво не бива да поглъща функциите на по-ниското ниво. Принципът на субсидиарността учи, че авторитетът и ефективността на центъра за вземане на решения само ще нараства при запазване на свободата и отговорностите на структурите по-ниско в йерархията.
За реализация на подобна структура, Шумахер предлага големите организации да се разглеждат като множество от полуавтономни единици – “квазифирми”. Всяка квазифирма следва да разполага с максимално допустима свобода на действие, с което ще се обезпечава възможността й за творчество и онова, което Шумахер нарича “предприемачески дух”.
Фриц Шумахер отбелязва:
“Структурата на организацията може символично да се представи като човек, който държи в ръка множество балони. Всеки от тези балони притежава собствена подемна сила и възможност да извършва определени движения. Човекът се явява повелител на балоните, но се намира под тях и просто ги държи здраво за техните връзки. Всеки балон е не просто административна, но и предприемаческа единица. Монолитната организация, за сравнение, може да бъде представена като коледна елха със звезда на върха, със закачени орехи в златни опаковки и други приятни неща, които висят по клончетата. Всичко се определя от върха на елхата и зависи от нея. Истинската свобода и предприемачески дух могат да съществуват само на върха.”
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Принцип на защитата
Принципът на защитата е вторият принцип в теорията на широкомащабната организация на Шумахер.
За да бъде осъзнат централният контрол в ситуации, в които се използва принципът на субсидиарността, квазифирмата трябва да има възможност за обективна оценка на собствената си работа.
Централното ръководство на организацията следва ясно да определя целите, работните задачи и да задава критериите за оценка на дейността на всяко подразделение. Ако тези условия се спазват и изпълняват, централното ръководство следва да защитава дъщерните си структури от упреци и обвинения.
Такива упреци и обвинения могат да възникнат по линия на множество критерии за оценка – производствени процеси, себейстойност, брак, различни пера на разходите и т.н. Колкото повече такива критерии за оценка съществуват, толкова по-голяма е вероятността дадена квазифирма да бъде обвинявана, че не се справя добре по един или друг критерий. Затова критериите следва да са ясни и внимателно подбрани.
Фриц Шумахер пише:
“В идеалния случай принципът на защитата е длъжен да задава на търговската организация само един критерий за оценка на дейността – рентабилността. Разбира се, подобен критерий следва да бъде цел на квазифирмата, която се придържа към общите правила и политиката, зададена от центъра. Да се достигне идеала в реалния свят е практически невъзможно, но това не значи, че стремежът към него е лишен от смисъл. Всякакви отклонения от идеала налагат обяснения и следва по някакъв начин да бъдат оправдани. Ако количеството критерии за оценка се увеличава, творчеството и предприемачеството на ниво “квазифирма” приключва.”
Ако голямата организация възприеме рентабилността като основен критерий за оценка на своите подразделения, това прави възможно т.нар. “управление чрез изключения” – стил на управление, при който центърът може да насочва дейността на квазифирмите си индивидуално, с отчитане на спецификата на отделните единици.
3. Принцип на определеността
Принципът на определеността е третият принцип в теорията на широкомащабната организация на Шумахер.
Този принцип изисква от всяко дъщерно подразделение (квазифирма) на голямата организация да има свой собствен отчет за приходите и разходите, както и свой баланс. Всяка производствена единица трябва да има свой балансов отчет, за да може по всяко време да се определи приносът й в дейността на цялата организация.
Фриц Шумахер отбелязва:
“Успешната дейност на единицата следва да води до увеличаване на нейната свобода и финансови възможности, а в същото време неуспешната дейност – под формата на загуби – следва да води до ограничаване на нейната свобода и права. Успехът следва да се подкрепя, неуспехът – да се осъжда. Текущият балансов отчет дава възможност да се следи за положителната и отрицателната динамика в икономическите показатели на дейността на структурната единица. Това дава възможност своевременно да се вземат мерки за бъдещата дейност на подразделението. По този начин всяка квазифирма следва да има свой балансов отчет, в който печалбите представляват кредитиране към главния център, а загубите – кредитиране от самия център. Всичко това има голямо психологическо значение.”
4. Принцип на мотивацията
Принципът на мотивацията е четвъртият принцип в теорията на широкомащабната организация на Шумахер.
Този принцип изисква цялата организационна структура да бъде проектирана по такъв начин, че да отчита индивидуалната мотивация на отделните работни групи.
Шумахер почти не дава съвети как да се постигне това, като се ограничава с констатация на общоизвестния факт, че:
“За голяма организация с нейния бюрократичен апарат, дистанционен безличен контрол, изобилие от абстрактни правила и норми и, преди всичко, с присъщата й относителна невразумителност, обусловена от собствените й размери, централен проблем се явява проблемът с мотивацията на хората.”
Фриц Шумахер не приема, че хората работят главно за пари и говори за т.нар. “добра работа”, т.е. работа, която съчетава финансови стимули с предизвикателства, свързани с удовлетворението от самата работа.
5. Принцип на аксиомата на средата
Принципът на аксиомата на средата е петият принцип в теорията на широкомащабната организация на Шумахер.
Според Шумахер всички човешки проблеми в реалния живот в организациите възникват поради антиномия (противоречие) между реда и свободата. От една страна, висшето ръководство на организацията следва да управлява, придържайки се към избрани правила и процедури, а от друга страна – да обезпечава творческа свобода.
Шумахер пише:
“Докато за центъра не е трудно да следи за поддържането на реда, то с въпросите за свободата и творчеството нещата стоят далеч по-сложно. Центърът може да установи ред, но не може да застави работещите да подхождат творчески към своята работа. Но как висшето ръководство може да подпомага прогреса и иновациите? Да си представим, че то знае какво да прави и в този случай как да реализира плановете си в мащабите на организацията?”
На помощ тук идва принципът на аксиомата на средата. Аксиома – това е очевидна истина, с която всички се съгласяват, когато я чуят, без нуждата от специални доказателства.
Когато центърът открие някаква истина, той може да я обяви на всеослушание, така че всички да знаят в какво се състои истинното и правилно действие. Но ако центърът пристъпи към директно проповядване на новата доктрина, действията му могат да предизвикат критика от страна на работещите, от сорта на “Онези отгоре само приказват, но нищо не правят.”
Център, който е отдалечен от реалните работни места, непрекъснато рискува да бъде обвиняван, че управлява в “кабинетни условия”, без да има представа за истинското състояние на нещата. Нито мекият подход чрез поучения, нито твърдият подход чрез строги заповеди, не са решение на подобен проблем.
За Шумахер, решението е нещо по средата – така да се дават заповеди, които да не звучат като заповеди.
В резюме
Теорията на широкомащабната организация на Шумахер твърди, че тенденцията, задавана на организациите от съвременната технология, се състои в тяхното разрастване. Големият размер на организациите обаче неизменно води до минуси като силна бюрокрация, безличие и лоша работна атмосфера.
Изхождайки от идеята, че “малкото е красиво”, Шумахер предлага пет принципа за справяне с тези проблеми:
- Принцип на субсидиарността;
- Принцип на защитата;
- Принцип на определеността;
- Принцип на мотивацията;
- Принцип на аксиомата на средата.
Прочети повече: Седемте стратегически въпроса на Саймънс.
