Теория на избора на Гласър

Защо толкова много хора, които иначе не са болни, бедни и гладни, заявяват без да се замислят, че са зле, когато ги попитат как се чувстват?

Защо почти всички са готови да обвинят за състоянието си някой друг – шефове, колеги, родители, деца, брачни партньори или любовници? Как така на никой не му хрумва, че всъщност всеки сам избира дали да се чувства нещастен?

Отговори на тези въпроси дава една популярна психологическа теория, известна като “Теория на избора” на Гласър. Нека я разгледаме.

Теория на избора

Теорията на избора е предложена през 60-те години на XX век от американския психиатър Уилям Гласър (1925-2013) и е описана подробно в неговата едноименна книга “Choice Theory”.

Теорията на избора на Гласър твърди, че всеки човек притежава почти пълен контрол върху самия себе си и по-ограничен контрол върху околните. Следователно поведението, което всеки сам избира да има, предопределя и живота му.

Уилям Гласър отбелязва следното:

“Теорията на избора обяснява, че ние, при всички житейски ситуации, неизменно избираме сами всичко, което вършим, включително и нещастието, което изпитваме. И че другите хора не могат да ни направят нито щастливи, нито нещастни.”

Гласър посочва, че ние избираме сами всички свои мисли и действия, почти цялата гама на чувствата си и в много голяма степен – своята психическа нагласа и реакции, а също и психологическата си практика спрямо нас самите, света и околните.

Теорията на избора утвърждава, че нашето поведение е целенасочено. Всичко, което правим е в резултат на стремежа ни да задоволим нашите потребности, които съществуват към определен момент от време с оглед на информацията, с която разполагаме.

Пет основни потребности

Гласър идентифицира пет основни човешки потребности, които ни мотивират вътрешно и лежат в основата на нашето поведение.

Това са потребностите от:

1. Оцеляване. Включва всичко, което поддържа живота – здраве, подслон, храна, секс с цел продължаване на рода, чувство за сигурност.
2. Любов и привързаност. Включва стремежа да сме свързани с другите – приятели, семейство, интимни партньори, колеги, домашни любимци и групи, в които членуваме.
3. Власт. Включва желанието да имаме думата, да влияем и променяме, да постигаме, да сме компетентни, признати и уважавани. Потребността от власт вклюва личната самооценка, както и желанието да оставим следа, дори след като животът ни приключи.
4. Свобода. Тя е свързана с възможността да избираме, да сме независими и автономни, да отиваме там, където желаем, без ограничения. Креативността също е част от тази потребност.
5. Удоволствие. Включва приятни емоции, игра, смях, релаксация и усвояване на нови познания.

Теорията на избора посочва, че когато сме запознати с основните си лични потребности, ще можем да различаваме коя от тях е неудовлетворена, когато се чувстваме зле, както и коя е удовлетворена, когато се чувстваме добре.

Стойностен свят

Освен петте основни потребности, Гласър въвежда още една важна концепция – т.нар. “quality world”, което в българското издание на книгата му се превежда като “стойностен свят”.

Стойностният свят на всеки е малък и личен, като всяко човешко същество започва да го изгражда в съзнанието си още от първия миг след раждането и продължава да го гради през целия си живот. Съдържанието му се отличава с малка група от специфични представи, които очертават най-добрите начини за удовлетворяване на една или повече от нашите основни пет вида потребности.

Въпросните представи на стойностния свят могат да се разпределят в три групи:

1. Хората, с които мечтаем да бъдем;
2. Нещата, които желаем да притежаваме или да изживяваме;
3. Идеите или системата от убеждения и вярвания, които управляват голяма част от нашето поведение.

Стойностният свят е специфичен и уникален за всеки отделен човек. В миговете, когато се чувстваме много добре, ние всъщност избираме да се държим така, че някой, нещо или някаква идея от реалния свят да се доближава максимално до представата, която имаме в нашия интимен стойностен свят за съответния човек, постъпка, изживяване или идея.

През целия си живот поддържаме тесен контакт с нашия стойностен свят. С малко други неща имаме толкова тясна връзка. Стойностният свят съдържа познанието, което ни интересува и е важно за нас.

Теорията на избора учи, че стойностният свят на всеки човек е основа на неговия живот, но не и на живота на другите хора. Това е един изключително труден урок за онези, които са свикнали да контролират или доминират над другите.

Или, според Гласър и неговата теория, за да се разбираме по-добре с човека до себе си, ние трябва да открием какво включва неговият стойностен свят, а после и да го подкрепим и да се опитаме да намерим своето място в него. Само по този начин ще се сближим с този човек.

Възприеман свят

В същото време, освен стойностен свят, съществува и онова, което наричаме реален свят. Той съдържа различни обективни дадености, като например колко е часът или каква е температурата в стаята.

За нашия живот обаче е от огромно значение как възприемаме реалния свят. Уилям Гласър отбелязва, че ако не сме в състояние да възприемаме по един и същ начин преобладаваща част от реалния свят, всички ние ще се окажем много ограничени, без възможности за пълноценни контакти помежду си и неспособни да свършим каквото и да било заедно.

Теорията на избора обяснява, че единственият начин да възприемаме реалния свят е чрез нашите сетива. Информацията от реалния свят първо постъпва при нас чрез петте сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и допир. След това тези усещания преминават през системата ни за възприятия, като се пресяват през нашия филтър на познанието, който представлява всичко, което знаем или сме преживели в живота.

След като информацията се пресее през нашия филтър на познанието, се случва едно от следните три неща:

1. Решаваме, че информацията не е от значение за нас и възприятието ни спира тук.
2. Преценяваме, че информацията може да е от значение за нас, така че сме мотивирани да я проучим по-задълбочено.
3. Решаваме, че информацията е от значение за нас и следователно я изпращаме към следващия филтър – нашият филтър за оценка.

Когато информацията се изпрати към филтъра за оценка, ние й поставяме една от следните три оценки:

1. Ако информацията ни носи удоволствие, поставяме и положителна оценка.
2. Ако информацията ни носи болка, поставяме й отрицателна оценка.
3. Ако информацията не е нито положителна, нито отрицателна, тя остава неутрална.

Тъй като в нас непрекъснато постъпва най-различна информация, която пресяваме и оценяваме, възприятието ни за света може да бъде много различно от възприятието на други хора. Ние сме склонни да вярваме, че след като имаме представа и опит за реалния свят, придобит чрез сетивата, нашият възприеман свят е правилен. Трудно ни е да повярваме как някой друг вижда, чува, има вкус, мирише или чувства нещо различно.

Или, нашият възприеман свят е нашата реалност. Той е:

• силно субективен и основан на култура, семейство, образование, опит, пол, възраст и т.н.;
• уникален;
• обект на постоянна промяна, поради новата информация, която непрекъснато постъпва, която води до нов опит, респективно – нови възприятия;
• често неточен, но на нас ни се струва изключително точен.

Място за сравнение

Филтърът на познанието и филтърът на оценката оформят картините в нашия възприеман свят, след което идва ред на едно много важно сравнение, което се случва в т.нар. “място за сравнение”.

“Място за сравнение” в теорията на избора е онова място в главите ни, в което непрекъснато сравняваме това, което желаем (картини от нашия стойностен свят) с това, което имаме (нещата от нашия възприеман свят).

Когато е налице съвпадение между двата свята, се чувстваме добре. Когато има несъвпадение, усещаме фрустрация, силата на която зависи от това колко е важна за нас съответата картина от нашия стойностен свят. Подобна фрустрация провокира в нас определено поведение, което може да ни помогне да получим повече от онова, което искаме.

Теорията на избора на Гласър представя това място за сравнение чрез символиката на везните. Когато нашите везни са изравнени, т.е. в баланс, защото притежаваме това, което искаме, ние изявяваме същото поведение и в бъдеще, за да продължим да получаваме това, което желаем. Когато обаче нашите везни са наклонени, т.е. са извън баланс, защото не притежаваме това, което искаме, в идеалния случай ние търсим друго поведение, което по-ефективно ще ни донесе желаните резултати.

Вътрешен и външен контрол

Една от централните идеи на теорията на избора на Гласър е, че нашето поведение е целенасочено. Всичко, което правим е в резултат на стремежа ни да задоволим нашите потребности, които съществуват към определен момент от време с оглед на информацията, с която разполагаме.

Казано по друг начин, цялостното ни поведение е опит да накараме реалния свят да прилича на нашия стойностен свят.

За да практикуваме успешно теорията на избора, трябва да трансформираме съзнанието си и да го насочим от външен контрол към вътрешен контрол. Следва да променим нагласата си, че всичко в нашето поведение е в резултат на външни фактори – късмет, обстоятелства, други хора, външни причини и т.н. и да осъзнаем значението на собствения си вътрешен контрол – убеждението, че ние сме отговорни за собствените си избори и последиците от тях.

Или, следва да осъзнаем, че единствено сравнението и оценката, която постоянно правим между това, което искаме да имаме (стойностен свят) и онова, което реално имаме (възприеман свят), са нещата, които ни мотивират и оформят поведението ни – нашите действия, мисли, чувства и дори физиология.

Обединяващи и разединяващи навици

Според теорията на избора, за да упражняваме вътрешен контрол, ние следва да развиваме в себе си седем полезни навика на човешките отношения, като същевременно изкореняваме други седем навика, които обаче са вредни по отношение на човешките отношения.

Седемте полезни навика на човешките отношения са:

• Подкрепа;
• Окуражаване;
• Слушане;
• Приемане;
• Доверие;
• Уважение;
• Договаряне на различията.

На свой ред, седемте вредни навика на човешките отношения са:

• Критикуване;
• Обвиняване;
• Оплакване;
• Заяждане;
• Заплашване;
• Наказание;
• Подкупване, награждаване срещу контрол.

Седемте вредни навика са базирани на външния контрол над околните и са противоположност на седемте полезни навика, които са основани на идеята за вътрешен контрол. Практикуването на вредните навици в ежедневието е рецепта за катастрофа в човешките отношения. Ние използваме седемте вредни навика, за да контролираме другите, но това най-често води до недоразумения, негодувание и конфликти.

За да се радваме на щастливи взаимоотношения с важните за нас хора в живота ни, теорията на избора препоръчва да спрем да контролираме другите и да започнем да се подкрепяме, насърчаваме, приемаме, доверяваме, уважаваме и изслушваме един друг. Щастието е избор, щастливите взаимоотношения също са избор. Единствено от нас зависи дали ще използваме полезните или вредните навици.

Десетте аксиоми на теорията на избора

Уилям Гласър дебело подчертава колко много повече лична свобода бихме имали в живота си, ако проявим готовност да отхвърлим психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол и ги заменим с теорията на избора.

В тази връзка, Гласър формулира десет аксиоми на теорията на избора, с чиято помощ всеки може да преосмисли разбирането си за лична свобода и щастие. Тези десет аксиоми обобщават всичко най-важно, което коментирахме по-горе.

Десетте аксиоми на теорията на избора са:

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.
2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор.
3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот.
5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди.
7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.
9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам” или „депресирам се”, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия”.
10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.

В резюме

Теорията на избора на Уилям Гласър твърди, че поведението, което всеки сам избира да има, предопределя и живота му.

Във всички житейски ситуации, ние избираме сами всичко, което вършим, включително и щастието или нещастието, което изпитваме. Другите хора не могат да ни направят нито щастливи, нито нещастни. Това зависи от нашите избори и нашето поведение.

Основна причина за нещастието в нашите взаимоотношения е нуждата ни да упражняваме контрол върху другите. За да се радваме на щастливи взаимоотношения с важните за нас хора, следва да се фокусираме върху упражняване на контрол върху самите себе си – единствените хора, чиито поведение реално можем да контролираме.

Прочети повече: Локус на контрол. Кой контролира съдбата ни?