Теория на екологичните системи на Бронфенбренер

Нека си представим дете, което отказва да ходи на училище. Или човек на изкуството, който се бори с творчески блокаж. Или предприемач, който не съумява да развива добре бизнеса си.

Проблемите и на тримата биха могли да се дължат на самите тях, но са вероятни и други хипотези. Детето може да изпитва стрес от свои агресивни съученици. Човекът на изкуството може да се е скарал с родителите си. Предприемачът може да е в процес на неприятен развод.

Всички тези привидно изолирани елементи допринасят за опита на детето, твореца и предприемача, подчертавайки взаимосвързаността на различните влияния върху живота ни. Тази сложна мрежа от влияния е точно това, което т.нар. “Теория на екологичните системи” се стреми да разплете.

Теория на екологичните системи

Теорията на екологичните системи е дело на Юри Бронфенбренер – водещ световен учен в областта на психологията на развитието, който я публикува за първи път в книгата си “The Ecology of Human Development” през 1979 г.

Юри Бронфенбренер казва:

“Най-значимото влияние върху развитието вероятно идва от отношенията в непосредствената среда, в която живее индивидът.“

С тези думи Бронфенбренер подчертава важността на най-близкото ни обкръжение. Неговата теория обаче надхвърля непосредствения кръг, като признава по-широкия обществен и културен контекст, който оформя нашите преживявания през целия живот.

Теорията на екологичните системи на Бронфенбренер предлага пет взаимосвързани екологични системи, които ни влияят през целия живот, често изобразявани като вложени един в друг кръгове. Всяка система играе решаваща роля в оформянето на нашето поведение и благосъстояние.

Петте екологични системи са:

1. Микросистема – непосредствената среда на индивида, която взаимодейства директно с него и му въздействие най-силно.
2. Мезосистема – взаимовръзки между отделните микросистеми на индивида.
3. Екзосистема – фактори извън непосредствената среда на индивида, но които все пак му влияят.
4. Макросистема – по-широк културен контекст, в който живее индивидът, включително обществени ценности, вярвания, икономически условия и закони.
5. Хроносистема – как исторически събития, културни промени и преходи между етапите на живота могат да повлияят на индивида.

Теорията на екологичните системи на Бронфенбренер е представена на диаграмата по-долу:

Нека да разгледаме малко по-подробно петте екологични системи по теорията на Бронфенбренер.

1. Микросистема

Микросистемата е първият и най-вътрешен слой, който обхваща най-близкото обкръжение на индивида. Това е непосредствената среда на индивида, която взаимодейства директно с него и му въздействие най-силно.

Самият Бронфенбренер подчертава значението на взаимодействията на индивида с микросистемата, заявявайки:

“Качеството на отношенията на човек с хората, с които той или тя общува най-редовно, упражнява мощно влияние върху неговото развитие.“

За едно дете това може да са семейство, приятели, училище и извънкласни дейности. Това са взаимодействията лице в лице, които пряко влияят върху емоционалното, социалното и когнитивното развитие на детето. Положителните взаимоотношения с подкрепящи родители и насърчаващи учители могат да насърчат увереността и креативността на детето.

За един предприемач микросистемата може да включва колеги, бизнес партньори и ментори. Съвместната и подкрепяща работна среда може да стимулира иновациите и разрешаването на проблеми в неговата компания.

2. Мезосистема

Мезосистемата е вторият слой, който се фокусира върху взаимодействията и връзките между отделните микросистеми на индивида.

За едно дете в мезосистемата попада например връзката между домашния му живот и неговия опит в училище. Отворената комуникация и сътрудничеството между родители и учители могат да създадат подкрепяща учебна среда за детето. Обратно, негативните преживявания в една микросистема, като конфликт с приятел, могат да се разпространят и да повлияят на поведението на детето в училище – друга микросистема.

По подобен начин един предприемач може да изпитва трудности, ако балансът му между работа и личен живот е лош. Дългите и напрегнати часове на работа в офиса (микросистема) могат да създадат напрежение в семейния му живот (друга микросистема), което да окаже влияние върху цялостното му благополучие.

3. Екзосистема

Екзосистемата е третият слой, който представлява косвените влияния, в които индивидът не участва пряко, но все пак те влияят на неговото развитие.

За едно дете екзосистемата може да включва включват стрес на работното място на негов родител или проблеми в семейството на най-добрия му приятел. Подобни събития могат да имат лавинообразен ефект. Например, родител, изправен пред финансои проблеми (екзосистема), може да има по-малко време, което да прекарва с детето си (микросистема).

За един предприемач влиянието на екзосистемата може да бъде промяна на правителствената политика, засягаща неговия бранш, косвено засягайки бизнес операциите на фирмата му и морала на неговите служителите (микросистема).

4. Макросистема

Макросистемата е четвъртият слой, който се отнася до по-широкия културен контекст, включително обществени ценности, вярвания, икономически условия и закони. Тези фактори оформят нормите и очакванията, възлагани на индивида, оказвайки влияние върху неговите възможности.

Например, култура, която набляга на академичните постижения, може да окаже натиск върху детето да се отличава в училище, докато култура, която цени творчеството, може да насърчи художествените му търсения.

По същия начин, предприемач, работещ в среда, която насърчава поемането на риск, може да е по-вероятно да преследва иновативни бизнес идеи.

Бронфенбренер набляга на влиянието на макросистемата, заявявайки:

“Културният контекст, в който хората живеят, оказва всеобхватно влияние върху техния опит през целия живот.“

5. Хроносистема

Хроносистемата е петият и най-външен слой, който включва измерението на времето, като се има предвид как историческите събития, културните промени и преходите между етапите на живота могат да повлияят на индивида.

Например дете, което расте по време на период на икономическа рецесия (хроносистема), може да има различна гледна точка за финансовата сигурност в сравнение с някой, който е израснал по време на период на икономическа стабилност.

По същия начин, предприемач, който е навлязъл на пазара по време на технологичен бум, може да има различен подход към своята бизнес стратегия в сравнение с някой, който е навлязъл в пазара в по-спокойни и традиционни времена.

Приложение

Теорията на екологичните системи на Бронфенбренер посочва, че индивидът не функционира във вакуум, а е заобиколен от директни и косвени фактори, които въздействат на поведението и благосъстоянието му.

Като разпознаваме взаимосвързаността на петте екологични системи – микросистема, мезосистема, екзосистема, макросистема и хроносистема – ние можем да разработим стратегии, които се справят с предизвикателствата и насърчават благосъстоянието на различни нива.

Ето няколко примера за това как може да се приложи теорията за екологичните системи:

• Образование. Учителите могат да използват теорията, за да създадат подкрепяща учебна среда, като вземат предвид не само индивидуалните нужди на ученика (микросистема), но и влиянието на семейната динамика (мезосистема), социално-икономически произход (екзосистема) и културни ценности (макросистема). Например, признаването, че ученик може да изпитва трудности с учението поради трудна домашна среда (екзосистема), може да подтикне учителите да свържат ученика с подходящите специалисти, които да му помогнат (намеса в микросистемата).
• Лидерство и екипна динамика. Ръководителите могат да използват теорията, за да насърчат по-добра комуникация и сътрудничество в екипите. Например, лидер може да идентифицира напрежението между два отдела (микросистема) и да създаде възможности за дейности за изграждане на екип (намеса в рамките на мезосистемата) за подобряване на комуникацията и сътрудничеството.
• Клиентско изживяване. Предприемачите могат да използват теорията, за да разберат нуждите и очакванията на своите клиенти в по-широк контекст. Разглеждането на културния контекст (макросистема) е от решаващо значение. Например, компания, продаваща мебели, може по време на рецесия да въведе бюджетна продуктова линия или да предложи гъвкави възможности за финансиране.
• Развитие на общността. Организаторите на общности могат да използват теорията, за да създават инициативи, които адресират предизвикателствата, пред които са изправени жителите в по-широкия контекст на тяхната среда (безопасност на квартала, достъп до ресурси). Разбирането на въздействието на културните ценности (макросистема) и исторически събития (хроносистема) върху динамиката на общността може да помогне за разработването на по-устойчиви решения.

В резюме

Теорията на екологичните системи на Бронфенбренер предлага пет взаимосвързани екологични системи, които ни влияят през целия живот:

1. Микросистема;
2. Мезосистема;
3. Екзосистема;
4. Макросистема;
5. Хроносистема.

Като разпознаваме взаимосвързаността на влиянията на околната среда, ние можем да разберем по-добре човешкото развитие и да работим по-уверено за повишаване на благосъстоянието през всички етапи от живота.

Прочети повече: Теория за петте екзистенциални потребности на Фром.