Състрадание и прошка. Как да чуваме истински другите

Състрадание и прошка са уменията да чуваме истински другите.

Според позитивната психология, известни са 6 добродетели и 24 сили за щастие. Състраданието и прошката представляват една от тези сили, част от добродетелта “Умереност”, свързана с използването на разума, за да не прекаляваме и да живеем балансирано.

Какво значи да си състрадателен? Какво значи да прощаваш? Ти такъв човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?

Що е “състрадание” и “прошка”?

Нека стартираме с дефиниция за състрадание.

Състрадание е силно съчувствие и тъга за страданието или лошия късмет на другите, придружено с желание да им се помогне.

Състраданието е сила на любовта в широкия смисъл на думата.

Да дадем определение и за прошка.

Прошка е освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Състраданието и прошката са основни сили за балансиран и щастлив живот. Не е случайно, че всички основни религии поставят високо състрадението и/или прошката в ценностната система на човека, ако се стреми да живее уравновесено.

Състрадание, прошка и щастие

Защо трябва да проявяваме състрадание и да прощаваме?

Състраданието е симпатия към другия и вникване в неговите чувства. Състраданието създава връзка между нас и другия, позволява да го разберем и усетим, от което се поражда и солидарността.

Прошката освобождава и дава сила да се продължи напред в едно взаимоотношение. Тя надхвърля извинението. Ако някой е постъпил лошо спрямо нас, ние извиняваме онова, което можем да извиним, а когато извиненията не са достатъчни, тогава прощаваме.

Прошката ни дава шанс да се отърсим от миналото си и да вземем съдбата отново в нашите ръце. Въпросът не е да забравим, а да осъзнаем какво се е случило, да проследим нишката на събитията и да се опитаме да я разплетем. Прощавайки, даваме възможност на другия да поеме отново по пътя си.

Човекът, способен да прости, тръгва по пътя на мъдростта. Злопаметният човек, който не умее да прощава, а се стреми към отмъщение, затъва в блатото на миналото.

Всичко това е пряко свързано с човешкото щастие, доколкото ние не живеем сами, а с други хора. Животът е непредсказуем, лоши неща се случват тук и там и е нужно да изпитваме състрадание към близките в беда. Същевременно, ние хората просто не сме перфектни, непрекъснато допускаме грешки и е нужно да прошаваме за тях, иначе трудно бихме живяли в хармония заедно.

Ние не сме надарени поравно със силите на състрадание и прошка, но си струва да ги развиваме, защото не ни правят не само по-добри, но и по-щастливи.

Състрадателен ли си? Можеш ли да прощаваш?

И така – състраданието и прошката са сила, с чиято помощ можем да чуваме истински другите.

В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпроса “Аз състрадателен ли съм? Умея ли да прощавам?”

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си състрадателен и прощаваш човек, особено ако се сравниш с обкръжението си:

• Давам ли втори шанс, ако са ме наранили?
• Спонтанно ли оказвам помощ?
• Чувствам ли се съпричастен към другите в щастието и в нещастието?
• Осъзнавам ли силата на прошката и как тя освобождава двете страни, въвлечени в мъчително преживяване?
• Мога ли да усетя страданието на някого, когото не познавам лично?
• Имам ли чувството, че всички сме част от едно цяло?

Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си състрадателен човек, който може да прощава.

Как да станеш по-състрадателен и по-прощаващ?

Как да бъдеш по-състрадателен, по-прощаващ, за да чуващ истински другите?

Ето няколко идеи:

• Дай прошка. Помисли има ли човек в твоя живот, който те е наранил с нещо. Опитай да му простиш и ще почувстваш освобождаване от натрупания гняв, огорчение или стрес.
• Поискай прошка. Спомни си за някого, на когото би поднесъл извиненията си и молба да ти прости. Много често ние забравяме, че сме не само приемници, но и причинители на зло.
• Отдели време за някаква кауза. Потърси област, която ти е присърце, както и съответна организация, на която да посветиш част от времето си. С подобни целенасочени действия, състраданието ти ще бъде по-истинско и по-смислено.
• Поздравявай всеки нов ден. Далай Лама предлага да започваме всеки ден със следните думи: “Днес аз съм късметлия, че се събудих, че съм жив, че притежавам безценен човешки живот, който няма да губя. Ще използвам цялата си енергия, за да отворя сърцето си към другите, да получа просветление в полза на всички същества. Ще имам хубави мисли към другите, няма да се ядосвам или да мисля лошо за околмните, ще им бъда полезен с каквото мога.”
• Наблюдавай как общуваш с хората. Добър и внимателен слушател ли си? Говориш ли и ти на свой ред? Искрен ли си? Като цяло позитивни контакти ли развиваш с околните? Тези контакти взаимно обогатяващи ли са? В тази връзка, полезно е да се запознаеш с основните стилове за общуване, които ще ти дадат насоки за правилното поведение в различни ситуации.
• Вечерен ритуал. Преди да заспиш вечер, отдели няколко минути и направи обзор на твоя ден. Спомни си за хората, с които си говорил и как си се отнесъл към тях. Показал ли си нужното състрадание и съчувствие към техните проблеми и тревоги? Какво можеше да сториш по-добре? Какво научи от изминалия ден?

В резюме

Състраданието и прошката са една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.

Всеки би могъл да чува по-добре другите, стига само да желае това. Ако човек е чувствителен, емпатичен и добронамерен, той ще изгражда здрави взаимоотношения с хората около себе си, ще им помага в случай на нужда и ще прощава, когато се налага.

Прочети повече: Скромност и смирение. Как да не се стремим да блеснем на всяка цена.