Стенли Милграм. Биография и идеи

Стенли Милграм е социален психолог, известен с експеримент, който променя драматично възгледите за поведението на подчинение при хората.

По време на съдебния процес през 1963 г. срещу нациста Адолф Айхман, който упорито твърди, че “просто е изпълнявал заповеди”, Стенли Милграм се захваща да проучи възможно ли е това. Заключението му, че хората правят това, което им се каже и че са готови да се подчиняват и изпълняват и най-жестоките заповеди при наличието на някои обстоятелства, предизвиква ожесточени научни спорове.

Как преминава животът на Стенли Милграм и какви са неговите основни идеи?

Биография на Милграм

Стенли Милграм е роден през 1933 г. в Ню Йорк в семейството на унгарски евреи, преселници в САЩ. Родителите му са собственици на малка хлебарница.

Като дете, Стенли Милграм е много добър ученик. Учи в колеж и е увлечен от възможността да изучава политология, изкуства, литература, музика. По време на едно свое пътуване в Европа, той е вдъхновен от идеята да получи образование в областта на международните отношения.

Завръщайки се от пътуването си в Европа, Милграм се записва в бакалавърска програма по политически науки в колежа, в който учи, а едновременно с това учи и в програмите по социални отношения на университетите в Колумбия и Харвард.

Милграм изучава социална психология в класовете на Флойд Олпорт, Джеръм Брунер и Соломон Аш. През 1961 г. защитава докторска дисертация по социална психология.

Веднага след дипломирането си Стенли Милграм постъпва на работа в Йейлския университет. Силно привлечен е от възгледите на Соломон Аш за конформизма и под негово лично ръководство прилага някои от техниките за изследване на конформизма с цел да проучи дали националната принадлежност и стереотипи (на американци и норвежци) оказват влияние на поведението на конформизъм.

Стенли Милграм е асистент и изследовател в Йейл до 1963 г., след което се присъединява към департамента по социални отношения на университета в Харвард на тригодишен договор. Получава продължение с още една година като “лектор” (по-ниска степен в академичните среди). Най-вероятната причина за това са оспорваните от научните среди възгледи на Милграм за подчинението като вид социално поведение. Едва през 1967 г. той е назначен на работа като редовен професор в Градския университет в Ню Йорк, където работи до 1984 г.

Основната тема в изследователската дейност на Стенли Милграм е поведението на подчинение. Най-известните му книги са: “Поведенческо изследване на подчинението” (1963), “Проблемът на малкия свят” (1967) и “Подчинението на авторитета: експериментален поглед” (1974).

Стенли Милграм също така е продуцент на няколко филма, които са посветени на влиянието на градската среда върху човешкото поведение – “Подчинението” (1965) и “Градът и Аз-ът” (1972). Член е на Американската асоциация за развитие на науката, Американската академия по изкуство и наука и Американската асоциация по психология.

Стенли Милграм се жени и има три деца. Умира на 51 годишна възраст след поредния си пети инфаркт през 1984 г.

Експеримент на Милграм

Темата за подчинението като социално поведение привлича особено силно вниманието на социалните психолози след Втората световна война.

Причината за този интерес са разкритията за методичните зверства и убийства в нацистките концлагери, които провокират въпроси от типа “Как е възможно?” Откроява се възгледът, че отговорът може да се търси в националния характер на германците. Например, Теодор Адорно – германски социолог, философ и композитор, счита, че германците просто са податливи към извършване на зверства.

През 1961 г. Стенли Милграм е провокиран от думите и цялостното поведение на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман, който пред съда най-спокойно твърди, че “просто е изпълнявал заповеди”, да потърси отговор на въпроса възможно ли е човек да загърби своите разбирания за добро и зло, когато някой му нарежда да го направи? Милграм иска също да разбере възможно ли е ситуацията, в която попада човек, да му повлияе да извършва злини?

Още същата година Милграм организира и провежда експеримент в психологическата лаборатория на Йейлския университет. Целта на експеримента е да провери нивото на подчиненост (покорност) под личното влияние на авторитетна фигура и моментната ситуация.

Участници в експеримента на Милграм са доброволци срещу заплащане, които са поканени чрез обява във вестниците. Те са с различни професии – учители, пощенски служители, продавачи, инженери, работници. Никой не знае каква е истинската цел на експеримента. Парите им били дадени още при пристигането в лабораторията с обяснението, че заплащането не зависи от това, което ще се случи в експеримента.

Стенли Миграм оборудва лабораторията с фалшив, но много впечатляващ и реалистичен на вид генератор на електрошок. На него имало скала за увеличаване на напрежението с по 15 волта, както и надписи за различните обхвати на шоковите нива, например ”лек шок”, “изключително силен шок”, “опасност” и “XXX” в края.

Ролята на експериментатор, наречен “учен”, е изиграна от учител по биология, облечен в лабораторна престилка в сив цвят, за да придобие облика на истински служител от лаборатория. Милграм го инструктира да се държи строго и да не реагира емоционално на нещата, които ще се случат по време на експеримента.

Другите две роли в експеримента на Милграм са “ученик” и “учител”. На участниците в експеримента се казва, че целта му е да провери дали наказанията влияят на ефективността на учене. В ролята на “ученик” влиза специален “доброволец” – приятен счетоводител на име г-н Уолъс, който, без останалите дори да подозират, е предварително обучен от Стенли Милграм да играе ролята на жертва.

Как протича експериментът на Милграм?

“Ученият” завързва “ученика” към “електрическия стол” и към китката му поставя електрод. На участник в стаята обясняват, че електродът е свързан с електрошоковия генератор в съседната стая. Участникът чува как “ученият” казва на “ученика” (г-н Уолъс), че въпреки, че електрошоковете са изключително болезнени, те не причиняват постоянно увреждане.

За създаване на по-автентична атмосфера, ученият закрепва жица към участника и му пуска пробен електрически шок от 45 волта – единствената мощност, която генераторът можел да произведе. Така участникът е окончателно убеден, че електрошокът е истински.

В този момент участникът е отвеждан в съседната стая и помолен да приеме ролята на “учител”. След това той прочита поредица от двойки думи, например “синьо момиче” или “хубав ден”, които “ученикът” трябва да запомни. Следва прочит на първата дума от двойката, а “ученикът” трябвало да си спомни коя е втората дума в двойката и да посочи отговора с натискане на бутон, който запалвал лампичка на генератора за електрошок в стаята, в която се намирал “учителят”.

При правилен отговор се преминава върху следващия въпрос с нова двойка думи, но при грешен отговор участникът-“учител” трябва да каже на “ученика” правилния отговор и да го накаже, като обяви мощността на тока, който ще му пусне и ефективно го стори чрез натискане на съответното копче за мощност. Всички участници са инструктирани да увеличават мощността на тока със стъпка през 15 волта при всеки грешен отговор, т.е. движението по скалата за мощност на електрошока било само нагоре.

Като част от експеримента г-н Уолъс бил инструктиран да дава грешен отговор веднъж на приблизително четири въпроса. В определен момент грешките се натрупвали и се стигало до ситуации, в които “учителят” е трябвало да му пусне ток с висока мощност. В подобни случаи, г-н Уолъс блъскал по стената и крещял с всичка сила “Не искам да отговарям повече!”, “Изкарайте ме оттук!” или “Нямате право да ме държите тук, изведете ме!” С усилване на мощността той викал още по-силно, а в най-критичните ситуации, в които силата на електрошока била на максимум, г-н Уолъс внезапно преставал да издава звук и в стаята настъпвала зловеща тишина.

На участниците казвали да третират мълчанието като липса на отговор на зададения въпрос и да продължават да усилват мощността на електрошока. Ако те изразявали съмнения дали да продължат, Милграм ги инструктира да го правят – първо с молби, а след това с обяснението, че нямат друг избор, освен да продължат да го правят. Ако откажели да се подчинят на последното, експериментът се прекратявал.

Преди провеждането на експеримента Стенли Милграм се обръща към няколко различни групи хора – както обикновени граждани, така и психолози и психиатри, и ги пита докъде според тях ще стигнат участниците в експеримента в прилагане на електрошока към г-н Уолъс. Повечето от запитаните смятат, че участниците ще се откажат при нивото, причиняващо болка, а психиатрите прогнозират, че най-много 1 на 1000 души ще продължи до нивото на най-висока мощност.

Реалните резултати от експеримента обаче са шокиращи:

• 100% от участниците прилагат електрошок до 300 волта, при който “ученикът” крещи от болка.
• 35% от участниците прилагат електрошок от 300 до 375 волта, но след това се отказват да участват.
• 65% от участниците продължават експеримента до края и прилагат максималната мощност от 450 волта на електрошок върху г-н Уолъс, при това толкова пъти, колкото им е наредено.

В процеса на експеримента участниците очевидно са се чувствали некомфортно и показвали признаци на напрежение, страдание и нервност. Те заеквали, треперели, избухвали в нервен смях, а трима души дори припаднали. В даден момент почти всички предлагали експериментът да спре и да върнат парите, които са получили за участие в него. Все пак в края на експеримента Сренли Милграм разкрива истината пред тях и дори ги представя на г-н Уолъс, за да се убедят, че той е добре и не е понесъл никакви електрошокове от тях.

Милграм и подчинението

Какви са крайните заключения на Милграм?

Основните заключения на Стенли Милграм след провеждане на експеримента са:

• Има силна пряка връзка между подчинение и авторитет. Авторитетът има способност да оказва силен натиск за изпълнение на определена заповед или нареждане. Силата на натиска е причина хората да не могат да му се противопоставят.
• Поведението на подчинение се влияе от това колко хора са принудени да изпълняват заповедта. Колкото повече са хората, подаващи се на подчинение, толкова по-голяма е склонността им да се подчинят.
• Ако един човек няма компетентността да взема решения, той се подава на съгласие с останалите членове на групата (обществото), за да реши какво да прави. Този конформизъм изкривява реакциите на човека в дадена ситуация и го освобождава от чувството за отговорност.
• Съвсем безобидни по характер хора са способни да проявят жестокост, когато ситуацията ги притиска.
• Подчинението е присъщо за хората. Те привикват на послушание още в ранна детска възраст в рамките на семейството, а после и в училището.
• Подчинението е важен елемент в структурата на социалния живот и може да изпълнява продуктивни функции.
• Престъпления и злини, извършени под влияние на заповеди, не зависят от личностни характеристики. Престъпленията и злините следва да се разглеждат в контекста на ситуацията.

Стенли Милграм отбелязва:

“Нормални хора, които в ежедневието не се отличават с особена жестокост, могат да се превърнат в оръдие на ужасни разрушителни процеси.”

Експериментът на Милграм подкрепа тезата, че концепцията за обществото почива на схващането, че индивидите са готови да се откажат от известна лична автономност и социален статут, за да могат да вземат решения в по-голям мащаб или с по-голяма и широка перспектива.

Поради това, дори и в най-демократичните общества хората спазват правила и постулати от признати, законни авторитети, които могат да поемат върховно господство над личните принципи на индивидите в интерес на колективното благоденствие. За да може да функционира едно общество, членовете му следва да спазват общите правила, които се формират от признати авторитети. В исторически план обаче са известни много примери, в които авторитетите злоупотребяват със своята власт върху хората и ги тласкат да извършват престъпления и жестокости срещу други хора.

Тезите на Милграм за поведението на подчинение не се приемат еднозначно и възбуждат ожесточени спорове за етичните аспекти в провеждането на социално-психологически изследвания, както и за интерпретацията на данните. Участниците определено са били манипулирани от Милграм и са се чувствали дискомфортно по време на експеримента.

Поради това, Американската асоциация по психология отнема членството на Милграм за една година. След време, обаче, членството му е възстановено, а книгата му “Подчинението на авторитета: експериментален поглед” е наградена с Наградата на Асоциацията по психология за принос към социална психология.

В резюме

Идеите на Стенли Милграм за подчинението като вид социално поведение рисуват един доста смразяващ аспект на човешката природа. Милграм твърди, че подинението на авторитет, който провокира към извършване на злодеяния и жестокости, е универсална черта на човешкото поведение.

Милграм посочва, че има връзка между подчинението и авторитетният човек с власт, който твърди, че ситуацията изисква подобно подчинение от индивидите. По подобен начин авторитетът опрощава жестокостта и може да превърне всеки човек в злодей.

Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.