Г. Стенли Хол. Биография и идеи

Гранвил Стенли Хол, известен още и като “Г. Стенли Хол”, е авторитетен психолог с приноси към детската, юношеската и педагогическата психология.

Г. Стенли Хол е сред пионерите в психологията, които изследват юношеството и какви чувства, емоции и процеси са характерни за него. Чрез своите проучвания той показва какво се случва с личността на юношата и дали може да се каже, че юношеството е ново раждане.

Как преминава животът на Г. Стенли Хол? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Г. Стенли Хол

Гранвил Стенли Хол е роден през 1844 г. в семейство на фермери от Масачузетс, САЩ.

Като младеж той мечтае да пътува, но поради липса на средства не може да осъществи тази своя мечта. Желанието на майка му е синът й да изучава теология и Хол прави това – една година изучава теология в университет в Ню Йорк.

По-късно, след известен престой при Вилхелм Вунд в Германия, където учи психология, Хол постъпва студент по психология в Харвард. Става първият психолог в САЩ, който защитава докторска степен по психология и в качеството си на такъв работи в продължение на две години в прочутата научно-изследователска лаборатория на Вилхелм Вунд в Лайпциг.

През 1882 г. Г. Стенли Хол приема поканата на университета Johns Hopkins, да преподава учебната дисциплина “Психология”. Там той се проявява като блестящ организатор. През 1889 г. създава и ръководи първия в САЩ институт по детска психология. Малко по-късно основава и първата в САЩ лаборатория по психология. По собствена инициатива и ръководство Хол създава също и първите научни списания по психология в САЩ. През 1892 г. е избран за първия президент на Американската асоциация по психология.

Приносите на Гранвил Стенли Хол към психологията са уникални по своя характер. Те са в областта на юношеството, образованието и възпитанието на младите хора, агресията сред младежите и др.

Г. Стенли Хол е автор на значими произведения, сред които „Юношество“ (1904), „Младост: образование, режим и хранене“ (1906), „Проблеми на образованието“ (1911), „Остаряване“ (1922) и др.

Гранвил Стенли Хол почива на 78-годишна възраст през 1924 г.

Хол и юношеството

В повечето западни общества идеята за юношеството е приета едва през XX век и според нея, на определена възраст, обикновено 18 години, детството свършва и започва зрелостта.

В своята книга от 1904 г. “Юношество”, Г. Стенли Хол за първи път разглежда юношеството и неговите психологически, образователни и педагогически аспекти. Той е повлиян от теорията на Дарвин за еволюционното развитие и вярва, че детството отразява хода на еволюционните промени и че всички ние се развиваме съгласно нашия “наследствен архив”.

В резултат на това Хол счита, че човешкото развитие е определено от природата, и съответно че детето има наклонности, които са подобни на животинските. С течение на времето детето преминава през различни стадии на растеж и поведението му се променя.

През юношеството еволюционната инерция намалява и настъпва времето на индивидуална промяна. През този необуздан период, тийнейджърите стават все по-чувствителни, безразсъдни и притеснителни, както и склонни към депресия.

Хол е убеден, че юношите са силно податливи на депресия и описва т.нар. “крива на унинието”, която започва на 11 години, достига върха си на 15, след което пада непрекъснато до 23 години. Причините за депресията сред юношите, според него, са главно в подозрението, че не си харесван, че имаш непреодолими дефекти в характера, както и увлечение по безнадеждна любов.

Г. Стенли Хол вярва, че съзнанието на юношите за собственото Аз ги прави особено самокритични и чувствителни към себе си и другите.

Хол нарича стадия на юношество “буря и натиск” и казва:

“Юношеството е времето, когато най-лошите и най-добрите импулси в човешката душа се борят един срещу друг да я завладеят.”

Г. Стенли Хол обръща внимание, че след юношеството детето се превръща във възрастен човек – създание, което е по-цивилизовано и от “по-висш порядък”.

В тази връзка, Хол отбелязва:

“Юношеството е ново раждане.”

На база на изследвания на детската психика с помощта на въпросници и тестове, насочени към емоции и чувства на децата, Хол описва подробно тази еволюционна промяна в посока на едно по-възрастно създание, което е по-цивилизовано и от по-висш порядък.

В резюме

Идеите на Г. Стенли Хол за юношеската възраст като стадий на “ново раждане” намират широк отзвук в психологическата наука и педагогическата практика.

По-късно психологът Ерик Ериксон описва юношеството като “стадий на намиране на собствената идентичност срещу по-ранния стадий на объркването на ролите”.

Дори и някои от съвременните психологически изследвания разкриват изводи, подобни на изводите на Хол за юношеския стадий на развитие. Голяма част от съвременните педагогически средства са изградени също на база на идеите на Хол.

Прочети повече: 7 стъпки към възмъжаването.